 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Емоционално срината
преди: 9 години, 1 месец, прочетена 1532 пъти
Здравейте, пише ви едно 17 годишно момиче. Пиша тук, просто да си излея мъката. За тези 17 години, единственото хубаво нещо, което наистина ме радва само като помисля за него е, че срещнах приятеля си, който обичам до болка. Тъжно ми е хора, тъжно ми е, понякога даже не знам защо, плача без причина, но повечето пъти плача, когато помисля за миналото ми. Жалко е, че всички спомени за които се сещам са, побоищата, страха, плача, алкохола, мизерията, отделянето от баща ми и майка ми. Тежи ми на сърцето всичко това, искам да си изплача душата, но като че ли този плач няма край, като че ли не мога да спра да мисля за миналото си и да продължа напред. Боли ме, че все още част от тези "спомени" са и в настоящето. Усещам буца в гърлото си, болка в сърцето си, дори като пиша това, сълзите ми се стичат по лицето. Като малка съм гледала майка ми и баща ми как плачат, защото не са могли да свържат двата края, а аз от съвсем малка съм си казвала, като порасна ще стана богата и мама и тати ще имат всичко, без тревоги, без мизерия, защото ми се къса сърцето да ги гледам как плачат. Ще работя здраво, защото искам да им осигуря всичко това, искам да ги виждам щастливи. Обичам ги до болка, когато ги видя да плачат, все едно част от мен умира.
Няколко пъти пратя пауза, докато пиша това, защото тъгата и плача просто надделяват и не сдържам сълзите си. Хора... искам всички да сме щастливи, без мизерия, без омраза, без страх, без тревоги...
Не помня кога за последно прекарах цял ден и цяла нощ без да се разплача.. всяка вечер, когато се усамотя в стаята си.. всички тези мисли и тревоги са в главата ми и аз отново избухвам в сълзи. Опитвам се да не мисля за това, но остана ли насаме със себе си.. не знам какво става.
Видяла съм много неща за тези 17 години, наистина много, всичките ми страхове са се сбъднали. Може би ще кажете: Ти си на 17, все още нищо не си видяла от живота, тези проблеми, които ти ги имаш ги имат и стотици други хора.
А аз ще кажа: Да така е все още нищо не съм видяла от живота и ме е страх, защото не знам какво още ме очаква а съм едва още в началото. Знам, че още много хора имат като моите проблеми... да бях само аз с тези проблеми... не искам никой да страда. Разплаквам се само като видя непознат да плаче. Желая всички да се усмихват и радват на живота. Хора имам чувството, че тази мъка ще ме довърши, не знам какво ми става, преди не бях толкова чувствителна, а сега всичко ме натъжава и разплаква, когато съм сред приятели се смея, когато съм с приятеля си съм съвсем друг човек, просто покрай хора забравям за проблемите, но все някога ще остана дори за минутка сама и пак ще се сетя за тях. Какво ми има? Защо на 17 съм вече емоционално срината? Има ли спасение, какво? Имам цели в живота, харесвам живота, обичам го, но остана ли насаме със себе си... В момента съм сама вкъщи, дори да успея да не мисля за това, сълзите пак напират.
Поне малко ми олекна като споделих тези мои тревоги с вас.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: 864ffb3870 |
|
1. Виж, влизам ти много в положението, особено защото сама съм израстнала в бедност, но с рев не става. Банално е, но с рев не става. Ще ти трябват може би години, но ще си стъпиш на краката. Едно трябва да разбереш сега обаче - всички тежести, проблеми, които родителите ти ти стоварват на главата не са твои в крайна сметка, а техни - на родителите ти, които не успяват да покрият елементарните си отговорности. Ти си детето, те са родителите. Не ти, а те не могат да си изхранват децата и семейсвото, не ти си бедна, а те са бедните, не ти си се провалила в живота, а те. Жестоко може да се стори на някои, но ако хора като нас не успеят да се оттърсят от грижите и тревогите на родителите си и не почнат да оправят своя си живот стъпка по стъпка, то автоматично свършваме като тях и обричаме себе си и децата си на същата съдба - колелото се завърта.
Единственият начин е не да се самосъжаляваш, да ги съжаляваш или да се тревожиш, а да си поставиш цели и стъпка по стъпка да ги постигаш.
В моя случай образованието беше изходът от този порочен кръг на бедността, но за да се образовам трябваше да напусна своя град, своя дом, да работя много здраво 2, 5 г., за да успея да се закача в големия град, да ме приемат в университет, да работя още 30-40 часа седмично паралелно с редовно следване близо 5 г. и изобщо на макс да се отдам на своята цел - СОБСТВЕНОТО образование, което означава да отрежа на 100% родителите си от всякаква помощ дори да съм спестявала пари, дори да съм имала. Много е жестоко на пръв поглед, но само така хора като нас могат изобщо да се измъкнат от калта, в която сме родени.
„Има ли спасение, какво? Имам цели в живота, харесвам живота, обичам го, но остана ли насаме със себе си... “
Моят съвет е следният - ако искай ме слушай, но говоря от собствен опит.
В наше време има само един начин да се измъкне едено бедно момиче от бедността - образованието и квалификацията. Ако не си добра в училище, направи курсове и вземи някаква професия - готвач, козметик, фризьор- ти самата прецени какво ти се отдава, но си паправи точни цели и работи за постигането им. Най-важното е обаче да не се подмамиш да поемаш отговорностите на родителите си, да им помагаш, отказвайки се от своите цели и мечти, защото ще им направиш мечешка услуга. Те ще стават все по-зависими от теб, а ти едвам-едвам ще креташ и никога няма да успееш нито да се образоваш, нито да откриеш свой бизнес примерно и така нататък и когато остареят и действително имат нужда от помощ, ти няма да можеш себе си да изхранваш, камо ли тях. Сега можеш да отрежеш тези млади и трудоспособни хора - ще се оправят, но ако не го сториш сега, то един ден ще гледаш как дъщеря ти реве като теб и как старата ти майка няма пари за медикаменти. Затова колкото и да е тежко, следващите 10 г. просто ги посвети на своите цели или ще страдаш следващите 50 г
Реви си ако това ти помага, но нямаш право да се самосъжаляваш, защото няма за какво. Докато си здрава, ти винаги можеш да постигнеш мечтите си. Само болните хора са попаднали в капан, от който трудно се излиза. Ти имаш всички възможности на света, но трябва да се освободиш от товара да отговаряш за родителите си, защото това не е твой товар - ти имаш задължение първо себе си да оправиш, после да можеш един ден да храниш и издържаш достойно своите деца, чак тогава когато имаш достатачно за себе си и си подсигурила зависимите от теб деца, ти можеш да си помислиш да помогнеш на родителите си.
И още - на теб ти идва на акъла, че трябва да работи човек здраво, за да си поема задълженията към семейството, а питаш ли се какво пречи на младите ти и трудоспособни родители да го сторят? Причини съм сигурна, че ще са измислили много, но огледай се навън - защо има семейства, които могат да живеят достойно и какви са причините твоите родители да не са се справили? Не казвам да ги обвиняваш, а по-скоро да си научиш за себе си урока. С обвинения не става, но човек трябва да си вземе поука за своя живот.
В моето семейство причините за бедността бяха ясни - алкохолизъм, липса на мотивация и желание за работа, липса на дисциплина, зависимост от старите... моите родители са просто непораснали деца, които до ден днешен не могат да поемат отговорности и затова ги прехвърляха върху старите, а после и върху децата. Оправдания иначе много - държавата, нямало работа и какво ли не, но сама виж реално как стоят нещата.
Внимавай, това положение е много опасно, защото ти сега си станала нещо като тяхен родител, но изобщо не можеш да бъдеш, защото си дете! Ти реално родители нямаш. И с това трябва да живееш - родили са те непораснали деца и се държат като непораснали деца. По принцип каквито и проблеми да имат родителите е нечестно да ги прехвърлят към децата. Затова се оттърси от техния товар и ги остави те да го носят, а поеми товара на своя си живот и стъпка по стъпка се оттървавай от бедността, защото ти иначе няма как да им помогнеш ако не оправиш себе си така или иначе. И пак ти казвам - и 1000 лв. да имаш спестени, не им ги давай никога, защото ще потънат от пусто в празно и след 1 седмица ще искат следващата инджекция, а ти рискуваш да се провалиш и да останеш без образование, професия и препитание - тоест твоята дъщеря да реве един ден като теб сега и да не вижда перспектива и подкрепа. Избирай - родителите ти, които са големи и за които не си отговорна, или децата ти да реват един ден. Средно няма. Не можеш да спасиш света и не можеш да спасиш хората от самите тях.
Няма розов и перфектен свят, в който всички са щастливи, заможни и сити. Всекиму своето, всекиму според възможностите и способностите. Ако ти не си вземеш и заслужиш, никой няма да ти изсипе благата в скута и да се погрижи за теб. Собствените ти родители не са го сторили, хората навън още по-малко. Решавай - или сега гледаш себе си докато си стъпиш на краката и постигнеш нещо в живота, или цял живот ще гледаш деца (родителите си!) и дъщеря ти след 20 г. ще реве като теб в момента, осъзнавайки че няма перспектива и помощ отникъде.
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: f3d0c7e03d |
|
2. "Защо на 17 съм вече емоционално срината? "
Ето отговора:
"Като малка съм гледала майка ми и баща ми как плачат, защото не са могли да свържат двата края"
Изхода е след като завършиш училище да се изнесеш и вече да общуваш с вашите само 1-2 годишно, защото колкото и добри и мили хора да са те винаги са ти действали токсично. Изпълни си мечтата да вадиш пари и им помагай финансово щом искаш, но за да се получи това трябва да си спокойна и позитивна и да не се натоварваш с емоциите на страдащи хора и изобщо хора със емоционални проблеми.
И внимавай кой се възползва от добротата ти.
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: 51db2e4bfb |
|
3. От Авторката: Както казах само част от тези проблеми от миналото са и в настоящето, мизерията вече не е един от тях. Живея с баща си, далеч от майка си, и двамата са много добре финансово, това ме тревожеше като малка, алкохола е един от проблемите сега, страха също.. чувствителността ми и прекалената ми доброта са най-големите проблеми, защото съм свикнала да правя добро когато мога на познати, близки, но както казват хората "Направи добро, изяж лайно" с извинение. Не родителите ми имат поне не изцяло вина за това мое състояние, а абсолютно всичко, което ми се е случило досега, било то свързано с родители, приятели, или с мен самата. Не искам да съм толкова емоционална, тази моя прекалена чувствителност просто ще ме съсипе.
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: b5e02747a4 |
|
4. Не си единствената. Има хора в много по-лоши положения от твоето, а това ти го казва едно момче на едва 14 г., което рано трябваше да се сблъска с живота.
Моето семейство никога не е било заможно, родителите ми едвам свързваха двата края. През лятото на 2014 г. майка ми се разболя от рак - борбата не беше дълга, почина в края на миналата година. До онзи момент тя беше основата в семейството, единствената която лишаваше себе си, за да има детето и.
Останах сам, баща ми започна бавно да си позволява повече и повече, и още повече.. започна да се бута в сайтове за запознанства, да си харчи парите там.. За мен и стотинка не дава. Всекидневно ми забранява по нещо, било то да не поддържам хигиена /да не се къпя и мия/, да не изляза веднъж в месеца с приятели дори само на разходка. Неговите думи са: "Нали ти купувам да ядеш, какво повече искаш от мен? ". И това, което ми взима за ядене в действителност са развалени храни, с изтичащ срок на годност, нищо като за нормални хора. Все едно съм някакво животно. Накрая ще ми забрани и да дишам, имам това чувство. Действително в момента до мен нямам никого, абсолютно сам съм.
Положението ми никак не е розово, чудя се към кого да се обърна, защото вече едвам търпя всекидневният тормоз, не мога да се покажа навън със скъсаните дрехи, дори когато ме праща до магазина за хляб. Срам ме е от живота. По принцип съм старателен, имам добър успех в училище, минах си изпитите отлично, но обстановката вкъщи ме съсипва със всеки изминал ден, рухвам повече и повече....
|
| преди: 9 години, 1 месец hash: ebabc47f9f |
|
5. Много ти съчувствам, защото аз се чувствах също като теб. Постоянно изпадам в депресии, заради родителите си. Нне ги обвинявам, но всеки път аз трябваше да страдам, защото те не са учили на времето и нямат възможност да ми усигурят спокоен и нормален живот. Все аз трябваше да се лишавам от нуждите си, заради пиянските истории на баща ми и да им давам спестените си пари, защото ме е жал, че няма какво да ядем вкъщи, но майка ми се раздели с баща ми, а сега имам чувството, че сме още по зле отпреди. Той само ни тормози и постоянно се притеснявам какво ще стане в следващият момент. Един ден се замислих над това да се махна от всички, но нямаше да има смисъл, защото преживяното е вътре в нас и няма да избягаме от него. А аз съм с две години по-малка от теб и знам че сега едва започва всичко, затова аз реших да си стъпя на краката. Започнах да си поставям цели и да ги изпълнявам. Да, може все още да завися от родителите си, но си дадох сметка, че щом досега съм търпяла всичко, няма да ми навреди още 3-4 години да направя същото. Дадох си сметка, че някой ден и аз ще се сдобия с деца и ако сега се срина как ще очаквам да им дам някакъв пример. Така няма да им помогна, помислих и за тях. Знам че е тъпо аз да те съветвам, защото съм по-малка, но просто исках да ти дам тласък да вървиш напред. Никога недей да се предаваш!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
