Паник атаки
преди: 8 години, 10 месеца, прочетена 979 пъти
Здравейте, аз съм момиче на 18.
С родителите ми не се погаждаме много, много, те са малко старомодни, което води до чести дразги между нас. Караме се и по-точно те викат за елементарни неща, което мен ме нервира, а аз не съм от най-мълчаливите и тихи момичета. Това е проблема вкъщи, аз съм им виновна за абсолютно всичко, което става у дома. Старая се всячески да им угодя, но сякаш колкото повече се старая, толкова повече изискват от мен и така идва момент, в който просто вече не издържам при тях.
Другото нещо, което ме тормози е факта, че с приятеля ми не сме от 1 град. Имаме така наречената "връзка от разстояние". Виждаме се 1-2 пъти месечно и чакаме деня, в който ще завърша и ще заживеем заедно. Толкова. Той е страхотен човек, никога не съм срещала подобно отношение в днешно време от мъж към жена. Цени ме и ме обича, аз го виждам и чувствам, но си има и своите минуси. Той е мнооого труден характер. Много е нервен, лесно пали и са нужни доооста нерви, за да поддържаме нормални отношения. Има и доста изисквания спрямо мен, както почти всяко момче ревнува, още повече като не сме от 1 град.. Но това го разбирам по принцип, но понякога прекалява и ме обсебва, държи се сякаш не мога да взимам сама правилни решения в живота (било то за облекло, грим, контене и тн)
както и за по-важните неща. Изнервя ме, това ме подценява, смятам че съм достатъчно умна, че да знам колко къса рокля да облека или колко тежък грим да си сложа, за което се караме доста често. И не само това, цялата ни връзка си е такава, че се караме постоянно за дреболии, но ние така си се обичаме.
И тук идва самия проблем в мен, понякога всичко ми се струпва, може би е маловажно, но това са проблемите на една тийнейджърка, като смесим с тези изброените проблемите между нашите, защото те не се рабзират или проблемите с финансите, за които аз знам защото съм достатъчно голяма. Натоварването ми идва в повече и понякога за много малка дреболия всички неща, които мисля избухвам буквално. Започвам да плача от яд, ядосвам се наииистина много и искам да спра и сякаш сама се настройвам да продължавам да го правя и се плаша от себе си.. Знам че не съм луда, но въпроса ми е това ли са паник атаките-да изпадаш точно в паника в даден момент, в който всичко ти се насъбира.
Има ли го някой тоя проблем?