 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Не намирам смисъл в живота си
преди: 8 години, 5 месеца, прочетена 2178 пъти
Здравейте. Както сигурно си личи от заглавието, аз съм поредната изпаднала в депресия, която пише тук. По-скоро искам да си излея душата, но ако по някакъв начин някой може да помогне, нека заповяда.
Аз съм едно 17-годишно момиче. Повечето ще си кажат, че всички тийнейджъри минаваме през тази фаза, но при мен наистина е различно. Детството ми беше безгрижно и щастливо, нямам никакви проблеми и днес - финансово стабилно и преди всичко страхотно, любвеобилно семейство, готини приятели, не че се хваля, но притежавам и интелект, трудолюбивост и красота според хората. Но в момента, в който започвам да си задавам въпроса за смисъла на живота ми - аз не намирам отговор. Не се чувствам щастлива. Чувствам се крайно безразлично, отиващо към отчаяно, със силни елементи на меланхолия и депресия. Излизанията с приятелите не ме забавляват. Никаква шега не може да ме разсмее. Не съм се самоубила единствено заради любовта към семейството и приятелите си, защото знам, че тях ще нараня. Но самата аз просто нищо не искам. Не живея за себе си. Нямам никакви планове. Не искам любов, не съм изпитвала влечение нито към противоположния, нито към собствения пол досега. Не смятам, че да създам семейство един ден ще ме направи щастлива... кариера също не искам. Не искам и богатство, власт. Просто нищо не може да сгрее душата ми. Като камък съм. Имам чувството, че щастието просто не е за мен.
Също така винаги съм чувствала, че не съм на мястото си в този свят. Единственото, което правя е да слушам музика, затворена в стаята си. Нищо друго не ми се прави. Хората ме съветваха да излизам сред природата, да създам приятелства, да спортувам. Е, пробвах всичко, но не се почувствах удовлетворена. Имам и домашни любимци, които обичам, но и те не могат да запълнят голямата дупка, която чувствам. Психолозите все едно и също говорят и не помагат. Благодаря на близките за подкрепата, те всъщност ме разбират, но и те не могат да помогнат. Аз самата не мога да си помогна. Просто искам някакъв вечен покой. Знам, че има хора с къде-къде по-големи проблеми от мен, които се борят, а аз нямам никакви.... но те имат и някакви цели, мечти. Аз нямам. Това е разликата. Не мога и да си създам, защото знам, че нищо не ме прави щастлива. Нашите се чудят дали да мина на антидепресанти, но отказвам... тогава вече точно зомби ще стана. Не знам какво да правя, не знам какъв е изходът. Вие преживявали ли сте депресия? И ако да, то тогава как сте се справили?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: a03ef69fbd |
|
1. Може би това ще помогне
https://vimeo.com/83374578
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: bee1e4b45c |
|
2. След като прочетох написаното от теб, нещо ме провокира да напиша няколко реда. Да уточня, че не съм психолог, а родител на малко по голямо момиче. Сама ти си написала, че нищо не ти липсва, не се грижиш за нищо, нямаш какъвто и да било ангажимент към нищо и никого. Твоята единствена дейност е да отидеш до масата за храна, след това да посетиш евентуално тоалетната и да се затвориш в стаята си, включваш се в интернет пространството и започваш да хленчиш. Аз като родител, бих те отделил веднага от семейството и те бих оставил сама да се грижиш за прехраната си за някакви джобни пари, които сама да си осигуриш. Много ще ми е интересно как ще се почувстваш след няколко дни през които ще си лягаш гладна и ще се събуждаш още по гладна. Да не коментираме облекло, място за преспиване и ред други неща които сега са приоритет само на твоите родители. Ти май не разбираш, че именно този твои мързел и непукизъм ще те погуби. Притъпени са ти всички чувства за самосъхранение. Намери си някакво занимание с което да си ангажирана, постави си някакви цели които да се стремиш да постигнеш, въобще намери си каквото и да е занимание, което да ти ангажира мисловния процес. Сега в момента ти живееш на автопилот. Мама и тате имат грижата да ти осигурят всичко необходимо за твоето преживяване, но това твоето не е живот, а вегетиране – живееш на чужд гръб, а в мозъка ти функционират само три гънки, за храна, спане и тоалетна. Този начин на живот бавно и неусетно те погубва. Не се учудвам на твоите помисли за самоубийство, но си задай въпроса на кого ще накривиш "шапката". Родителите ти рано или късно ще се съвземат от загубата, но не е ли по-добре да се стегеш, да излезеш от тази летаргия която те е обзела и да се опиташ с нащо да помогнеш на родителите си, просто покажи някакъв живец на млад човек. Защото сега в момента ти си едно мекотело което измъчва своите родители, а и тежиш на майката-земя
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: c148051d2c |
|
3. Прочетох историята ти. Аз съм на 18 години и имам същия проблем. Нищо не ме прави щастлива. Разликата между нас е ю, че аз искам богатство, но не знам как да го постигна, не става лесно и се отчайвам и просто се отказвам. В момента и аз като теб съм затворена в стаята си и слушам музика. Нищо друго не ми се прави. Нито ми се излиза навън, нито нищо. Замислих се над това и се зачудих след като вашите имат пари и ти обичаш музиката, защо не правиш това? Тя явно те прави щастлива. Поискай хубав лаптоп от вашите, който мисля, че вече имаш сигурно. Свали си хубава програма и създавай музика, песни. Може би като създадеш изкуството, което харесваш ще получиш удовлетворение. Ако можеш да пееш можеш да създадеш хубави неща за интернет пространството.
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 398b66e732 |
|
4. Никога не посягай към антидепресантите! Твоето състояние показва че нещо в живота ти не е наред и ти сама го знаеш. Всъщност, това твое изказване обяснява всичко: "Също така винаги съм чувствала, че не съм на мястото си в този свят. " В реалността не е нормално човек да мисли така. Но когато той има очаквания към света и нищо не може да направи за да промени света, тогава просто го отхвърля. В какъв свят би искала да живееш? Аз съм в това състояние от доста време вече и от мен да го знаеш - това което правиш в момента е форма на самоубийство. Дори да не го осъзнаваш, това се случва несъзнателно. С времето става все по-фатално и накрая сме тотално против себе си. Нарочно отказваме щастието, не го искаме, само дето накрая това се превръща в нещастие...
Ти не си поредната с депресия. Хората, които сме в това състояние сме малко, защото сами си го създаваме това, няма нищо общо с "проблеми". Аз не мога да ти помогна, нито някой друг може. Ти си единствената, която може да оправи нещата, иска се дълбока мисъл и разбиране. Даден ти е живот, за да живееш, не за да го отказваш. Ако света не ти харесва, просто го приеми такъв какъвто е. Но това не значи да си съгласна, напротив, бъди промяната в света, защото хората доста зло сътвориха и сега други страдат заради това. Трябва да живееш, търси истината и когато я намериш, щастието ще ти подскаже че си на прав път. Не те познавам, не знам в какво вярваш, но гледай реалността, търси я, не позволявай на илюзията и лъжите да те водят.
Колкото до коментарите преди мен, не ми харесват изобщо. Първият ти пробутва Екхарт Толе, поредният гуру който лъже хората, недей да му вярваш! Вторият коментар е една нападка и обида към теб. Личи си че изобщо не те разбира, само прави проблема още по-голям. А съвета от третия коментар, просто не отива на това което си написала. Каквото и да опитваш, няма да получиш това щастие за което говориш, защото проблема е по-дълбок от колкото си мислиш. Мога още да говоря, но ще спра тук, дано някой ден разбереш от къде идва всичко и се оправиш!
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 804a323ca7 |
|
5. Потърси помощ от психиатър, а не психолог и ще се оправиш за 0 време.
|
...
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 852ad99b0b |
|
6. Хей, точно като теб съм, с разликата, че съм на 18. Разбирам те отлично и даже днес се замислях, че сигурно съм единствената, която няма цел в живота. Имам семейство, приятели и може да се каже, че трябва да съм щастлива заради това. Да, имала съм проблеми с тях, но без това не може. Детството ми не е било лошо, а напротив, там са ми най-хубавите спомени, но от няколко години насам не мога да се позная. Преди имах мечти, исках да се занимавам с психология, да пиша и други такива неща. Не можех да повярвам, че някой ден мога да се променя или да зарежа мечтите си, а ето, че се случи. Последното време, т. е от няколко месеца дори не мога да се позная, имам чувството, че съм като някакво зомби. Преди много държах на външния си вид, бях суетна относно това, имах мания да купувам козметики и т. н, а сега все едно и за това не ми пука. Даже не ме интересува как ще изляза от нас, ако изобщо изляза. Последните месеци са пък ужас, даже не мърдам от вкъщи. Само седя и гледам клипове или слушам някаква депресираща музика, за да ми стане по-гадно. Имам чувството, че в мен няма грам емоция. Вече не се интересувам от хората, а преди все исках да им помогна, поставях тях пред себе си и за това исках да ставам и психолог. Сега се отказах от това, записах сега да уча глупава специалност и изобщо не ми пука и за образованието. Зарязах всичките си приятели, не че бяха много, но все пак.. сега като ме повикат да изляза и си намирам оправдания, за да не го правя. Всеки ден се замислям защо изобщо живея като нито намирам радост в нещо, нито пък има защо да продължавам да си съществувам. Знам, че звуча като ненормална, може и такава да съм, но си казвам истината. Знам и че има хора много по-зле от мен и се молят за живота си, а аз сякаш нямам търпение моя да свърши. Винаги съм казвала и че не искам семейство, деца, приятел. Просто знам, че не мога да изпитвам чувства към някого. Хората казват, че да бъдеш обичан трябва да обичаш себе си, а аз се мразя. Много пъти съм мислила за самоубийство, но го правя поради една глупава причина, т. е глупава според другите, но няма да я споделям. Само това ме спира. На психолог повече няма да отида, защото си знам моето и просто не мога да изляза от дупката. Вместо да търся начини да се измъкна от това положение аз сякаш нарочно чета депресиращи неща и си усложнявам живота. Отлично те разбирам, знам, че ние самите трябва да си помогнем, но понякога е трудно. Много даже. Предполагам, че положението при теб е по-добре и съм сигурна, че е нещо моментно, всеки има такива дни. Горе главата и не се отчайвай. Все някога ще излезеш от това положение, сигурна съм. Аз тука написах цял роман, но като видя някой, който прилича на мен дори и малко и се впускам тука в писания :ДД ще ме извиняваш, за което.
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: a03ef69fbd |
|
7. Не е задължително да е Екхарт Толе. 3-4 момчета от този сайт бяха пуснали теми за техният успех, общо взето методите са близки.
Пазя им темите:
http://spodeli.net/3/story-83561.html
http://spodeli.net/3/story-93139.html
http://spodeli.net/3/story-26718.html
Мисля имаше още едно момче, но не мога да го намеря.
Цялото нещо седи в благодарността, независимо от обстоятелствата. Обаче да си благодарен, когато не си в добро здраве, нямаш пари, не си харесваш живота е трудно - винаги чакаш да станеш здрав, богат и да си харесваш живота, за да бъдеш благодарен(ако ми се даде, ще благодаря).
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: ffedc6ee96 |
|
8. n. 6 и аз живея по същия начин точно като теб. Не излизам с години от вкъщи. И аз съм много зле. По цял ден чета как да си оправя здравето и в сайтовете като този вместо да си почивам. Не е нормално но явно че не съм на себе си и не осъзнавам добре какво правя.
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: 86e10ac9e7 |
|
9. Номер 8 и аз съм в твоето положение. Като библиотека ми е станала стаята и търся решение на проблемите ми. И цялата тази работа е толкова тъпа. Пристрастих се към купуването на книги в резултат от желанието да се променя някак си. На моменти се смея в други пък плача. До какво се докарах. Нещата найстина са много по прости отколкото изглеждат че са.
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: a03ef69fbd |
|
10. Човекът с всеки ден бавно угасва,
иска той вечен покой
и щастие търси без да съзнава,
че щастието е самият той.
Но слепец слепците поучава,
че щастието криело се тук и там -
в пари, вещи и земната слава,
уверявайки с гордост за смисъла в тям.
А човекът вярва ли, вярва
в правотата на тези слова
и с времето още повече гасне
заради своята вяра една.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
