Споделена история от Тинейджърски |
Моята история + Трябва ли да съм гузна?
преди: 14 години, 5 месеца, прочетена 2947 пъти
Здравейте, аз съм момиче на 14 години. Написах две истории в едно. Ще се радвам, ако прочетете това и ще ви бъда благодарна... Преди малко повече от година се преместих да живея в по-малък град. Преди да се преместя имах страхотен клас, с който учих 6 години, като първите 3 години се приспособявах.
Всеки, който ме познава знае, че това не е от комплекси, лош външен вид или, че съм ''задръстена'' . Просто съм по-затворена, все се притеснявам. След тези 3 години просто свикнах с другите, (при мен винаги е бавно свикването) защото се държах някякси по-естествено .. или престанах да съм срамежлива и се ''показах'' . Може би след екскурзията, на която се държах, като ''у дома си'' и просто всички ме видяха в друга светлина започнаха да искат да са с мен, дори и най-важните започнаха да искат да сядат с мен на чин и т.н. Момчетата започнаха да ме забелязват повече от преди, а след това ме търсеха за компания, когато се записах на футболен турнир и играх ... направо яко, по късно имах първо място на междуучилищни игри. Не искам да си мислите, че тук искам да се фукам или нещо такова, аз съм тук, за да получа съдействие. Сега започвам по същество:
В новия ми клас се чувствах самотна, неразбрана и ми беше мъчно за всички роднини и приятели от родния ми град (все още е така). Майка ми и баща ми се разведоха(по-късно разбрах, че са разведени от 7 години!) и аз, майка ми и брат ми се преместихме при баба ми (планът беше да живеем при нея). Да, ама не. Нейният план бил на първо време да пренесем багажите при баба ми и след това при приятеля й в този по-малък град. Действително месеци преди да изпадна в този объркващ шок от случилото се аз се сетих, че веднъж без да осъзнавам аз бях говорила с този все още непознат за мен човек (по телефона) и майка ми единствено на телефона, говорейки с него беше щастлива. Ако тя продължаваше да живее при баща ми, просто щеше да се поболее. Той я биеше с пръчка и колан, гонеше я да спи на пейката и т.н. Казах й, че мисля, че има раково образование (действително имам такива наклонности- познах това, също и смъртта на дядо ми и казах за един роднина, че ще умре точно година преди да умре), тя ужасно се уплаши, аз й казах, че съм го предвидила, но :)) е жива и здрава и благодарение, че намери истинската любов и чрез вяра е жива и здрава. Сега е бременна в 9-ия месец и живеем аз, брат ми, тя, приятелят й и 19-годишният му син. /// Искам да ви питам трябва ли да съм гузна, заради това!!! --> Като бях новата ученичка(в 7-ми клас) , с никой не говорех. Първоначално е сприятелих с едни, които ме заговориха и така се движех с тях. Разбрах, че са неподходящи за мен и дори ме излагат. Беше ми гадно и се срамувах от тях. Сега съм в 8-ми клас и цяло лято не бях в тоя град. Разбрах, че проблемът, че са комплексарки, аудсайдери (едната е много красива, но и много тъпа). По никакъв начин не искам да ги обиждам, разберете ме просто съм искрена! Имам заложби на готин човек. Но съм толкова ''мека Мария'' , че дори като излезя в коридора те се лепват за мен и така ме оплитат в техните опити да ме задържат, че почти успяха да ме направят една от тях. Исках да се движа с момичетата от класа без никоя от онези да казва ''Хаха, виж я тя вече е важнаа'' или да ме гледат с презрение, да лепват '' приятелската'' усмивка. Аз просто искам да бъде с определени съученички без някой да ми хвърля злоби или фалшиво мили думи от завист. Моята цел е да общувам с една група от класа, те ме викат, искат да съм с тях, толкова се радвам, че усещат какъв човек съм. От друга страна една от ''онези'' седи на моя чин и понякога говорим и я виждам колко и е гадно като стои сама, а аз се смея отсреща весело с новите приятелки, а тя ме гледа нещастно и после има материал да говори зад гърба ми. Искам тя и другите да са затворена страница за мен, да не им обръщам внимание и да си гледам живота. Трябва ли да съм гузна при положение, че те отначало ме посрещнаха приятелски и ми помогнаха, а след това ме командваха и дори се подиграваха с мен. Сега пред тях не съм същата, просто искам да съм себе си в целия вид. Днес бях такава и веднаха получих предложение за излизане с новите ми приятелки - домашно кино и тренировка на стадиона. Чакам съвети и благодаря на всички! :))
|
