Споделена история от Тинейджърски |
Отново в главата ми
преди: 8 години, 9 месеца, прочетена 1210 пъти
Здравейте! Момиче съм. Почти пълнолетна. Пиша тук за да си излея чувствата, които бях подтиснала и искам да подтисна отново.
Та така ще започна и ще се стремя да обясна разбираемо.
С моята компания бяхте в една дискотека и се забавлявахме, когато една приятелка ми каза, че ТЯ ( ще я наричам така) е там. И преди да си помислите нещо да оточня, че ТЯ ми беше най-добра приятелка преди няколко години, не любовна тръпка. Ситуацията беше такава, че когато бяхме т. нар. най-добри приятелки аз изпитвах такава привързаност и приятелска любов към нея, че я чувствах като сестра. Бях готова живота си да дам за нея, колкото банално да звучи. Бях наивна, обичах я повече от себе си, а тя ме правеше на боклук... Унижаваше ме, удряше ме пред хората и после идваше и ме прегръщаше все едно нищо не беше станало.. Както и да е. След като започнахме да учим в различни училища.. отношенията ни на най-добри приятелки избледняха и разбрах, че вече не сме приятелки по възможно най-тъпия начин. Година-две след това аз продължавах да мисля за нея, да я обичам все толкова силно и винаги се надявах, когатп изляза да я видя пине за малко..
С течение на времето осъзнавах каква наивна глупачка съм била да оравя всичко, което мога за нея само и само да е щастлива, а тя да ме унижава постоянно.
Та мислех си, че вече съм я изключила от живота си, докато не я видях вчера. ТЯ беше с приятелите си и гаджето си и като я видях, пред мен се появиха двете години, в които бяхме най-добри приятелки и другите две, в които аз още страдах за нея....
Погледнах я за да видя каква ще и е реакцията като ме види и беше точно такава, каквато очаквах - учудена. Защото преди бях затворена в себе си.. абе общо взето нищо общо с това, което съм сега. Мина няколко пъти около нас с приятеля си и ме подмина абсолютно всеки път. Зяболя ме. Малко, но все пак ме заболя. Мислех си, че напълно съм я забравила и изключила от живота си, но явно не е точно така. Най-гадното беше, че така и не осъзна, че аз бях винаги до нея и правих толкова много жертви, а тя накрая ме заряза и единственото, което правеше е да ме поздравява един на сто пъти като ме видтака. Но сега дори и това го няма.
Както всеки има първа любов, която никога няма да забрави, така и аз имам приятелка, която винаги ще бъде в сърцето ми.
Благодаря ви, на тези които си направиха труда да прочетат тази моя история :)
Съжалявам, ако има правописни грешки.
Ако желаете може да изкажете мнение за горе написаното.
Благодаря!
-reddys
|
