Не съм щастлива вече
преди: 8 години, 4 месеца, прочетена 1358 пъти
Здравейте. Момиче съм, на почти 15 години.
Предварително се извинявам, ако някъде в написаното по-долу има правописни и граматични грешки.
Мили хора, обръщам се към вас, понеже е по-лесно за мен да разкажа на непознат за моите проблеми.. И не случайно, просто не мисля, че приятелите ми ще ме разберат напълно..
Ще започна с това, че миналата година бях приета в езикова гимназия с добър БАЛ, хубави оценки за края на годината, както и такива в края на осми клас. Всичко беше перфектно миналото лято, докато не дойде ноември месец 2015.
Тогава беше първата ми 'любов', ако мога така да го нарека.. Както и да е, момчето беше колкото мен, но ме заряза след седмица, поради причината, че вече няма чувства към мен.. От тогава това момче ми е слабост.. В добри отношения сме в момента, близък приятел ми е, но част от мен винаги ще е готова да му прости всичко, което ми причини. Звучи пресилено, но го изживях тежко, запазих тъгата в себе си и някак от този момент започнах всичко да тая..
Дойде друго момче, това лято през юни.. И към него имах и все още имам чувства, но тръпката.. Проклетата тръпка.. Не е същата, както с първия ми приятел. Ще нарека второто момче Алекс.
Та, с Алекс се разделихме по моя вина, целунах друго момче.. Беше ми кофти, че го направих, но бях употребила алкохол на един рожден ден и не знаех какви ги върша.. Както и да е, компанията не Алекс ме остави, а това бяха хора, на които в последно време имах голямо доверие, две от най-добрите ми приятелки се обърнаха срещу мен, с едната прекратих всякакви отношения, а с другата си пишем понякога. Останаха единствено четирима човека до мен, от които не го очаквах дори...
Не плаках за Алекс. Само веднъж, за кратко.. Всички си помислиха, че не ми е пукало за него и започнаха да ме обиждат.. 'мас*ия, ку*ва, леко момиче, използвачка.. '
Тези думи ме нараниха много, но понеже бях свикнала, задържах целия гняв и цялата тъга в себе си. Тежеше ми, но дори когато оставах сама, не показвах емоция.
А ето че идва и най-големият ми проблем-родителите ми. Имам малък брат на 5 години. Разликата ни е голяма, около 10 години. Нямам собствена стая, живеем под наем. Но проблемът ми не е в апартамента, спя в хола. Проблемът е там, че не се чувствам щастлива с тези хора вече... Обичам ги, повече от всичко на света дори.. Но откакто брат ми се е родил, винаги е поставян на първо място. Той вече не е толкова малък, би трябвало да разбира като му се каже 'не'. Е, да, ама не. Когато сме двамата вкъщи и му кажа, че не е редно да прави нещо, той не ме слуша и в отговор получавам 'Аз съм шефът вкъщи'. Говорих с родителите ми за това, никакъв ефект. Винаги е получавал всичко, което иска, на момента. Аз също не мога да се оплача, имам хубав телефон, дрехи и джобни, които са ми достатъчни за деня.
Но отношението им към мен е много по-студено, грубо и сякаш вече не ме обичат... Подреждам вкъщи, мия чиниите. Имам ди и хоби-пеенето. Пуша наргиле, но те са ми казали, че това не им пречи, ако не прекалявам. Когато се скарам с брат ми, той ми е посягал. Баща ми не реагира на неговото държание. Ако нещо се сдърпам с мама, тя започва да ме упреква и да ме обижда. Получавала дъм отвратителни обиди от нейн адрес.. Какво да направя? Не мога да говоря с тях, защото не ме разбират, опитвала съм.. Не мога да отида да живея в баба, защото условията там не са толкова добри и нямат достатъчно средства.
А не искам да търпя, пия успокоителни...
Имам нужда от хора до себе си, които ще ме подкрепят, а не получавам това.. Получавам обиди и студено отношение от родителите си.. А уж те трябва винаги да са до теб..
Благодаря ви, че отделихте време да прочетете това, което съм споделила тук, оценявам го.
Който желае и има някакъв съвет към мен, може да остави коментар, всеки ден влизам в сайта. Просто исках да споделя и евентуално да намеря човек, който би ми подал ръка, когато имам нужда.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 4 месеца hash: 3eeac0901d

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Това което мога да ти предложа е да поговориш с родителите за отношението ако не стане така говори да отидете на семеен психолог

 

...

преди: 8 години, 4 месеца hash: 757d6e7fca

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   М26 аз също съм имал проблеми в училище с съочениците заради драбнавите ми дефекти очила и слухопротезиран бях обект на подигравки и какво ли не съчуствам ти знам какво е да те а от проблемите ми с тях свършиха в деня в който завърших основното си образование в средното не беше толкова зле бяха по зрели само малко и там завърших с никой от тях нито ме търси за по питие или нещо от сорта а само когато имат зор да им се направи компютъра и аз от своя страна вместо да им направя услуга ги удрусвам с 20-30 кинта сега с колегите в фирмата в която работя някой ме уважават други се правят на тарикати ама и на тях ще им оправя пътя съветът ми към теб младо момиче е дръж с с околните както те се държат с теб уважават ли те уважавай и ти презират ли и ти ги презирай и хич да не ти пука за тяхното мнение ти най добре си знаеш дали си курва или повлекана както те те наричат

 

...

преди: 8 години, 4 месеца hash: 3164c833a6

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   На твоите години са първите разочарования. За момчетата говоря. Когато бях на твоите години и получавах разни плесници от съдбата винаги си мислех, че няма да дойде някой, когото да обичам като предишния, мислех, че няма надежда. Но истината е, че следващ път винаги има и обикновено всичко, идващо след това, е по-добро от предишното. Мисли за това, наслаждавай се на живота и на младостта си. Само внимавай много какви ги вършиш. С каквито и думи да те наричат не се впечатлявай. Истината е, че в живота много малко хора искрено ще те харесват, искрено ще се радват на успехите ти и ще те разбират. Ако ти не вярваш в това, което говорят за теб, значи всичко е ок. Но повярваш ли, бъди готова за дълга битка със себе си и собствените си комплекси, така че просто не позволявай това да се случва. Идиоти и зложелатели винаги ще има и тепърва ще се научиш да се справяш с тях, просто не позволявай тяхната жлъч да те отрови. Вие сте малки, всяко чудо за 3 дни, сега говорят така, след месец никой няма да помни и един ден всичко това няма да има никакво значение за теб. Проблемът с родителите е малко по-сериозен обаче. Единствено дете съм, не съм сигурна какво точно да те посъветвам. По описаното горе съдя, че брат ти е доста разглезено хлапе и родителите ти сами един ден сами ще си патят от ароганстността, която са възпитали у него. Просто като по-малък би следвало да получава повече внимание от вашите, все пак е още доста малък. Това разбира се не извинява нито неговото поведение, нито поведението на родителите, но обяснява до някъде случващото се. Може би и ти изпитваш малко ревност, чувствайки се пренебрегната, още повече, че, както сама спомена, разликата ви не е малка и до преди брат ти да се роди ти си била принцесата на мама и тате, и може би си свикнала с това. И сега, когато нещата седят по-другояче, ти се чувстваш така. Разбирам, че сигурно наистина е много неприятно, но прояви малко търпение. Ще порасне и ако продължат да го възпитават така ще има да патят. Може би правилният подход в случая е просто да поговориш с родителите си. Не обвинявай брат си в нещо, просто им обясни как се чувстваш. Сигурна съм, че няма да останат безразлични.

 

...

горе^

преди: 8 години, 4 месеца hash: cca4751a36

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   "Просто исках да споделя и евентуално да намеря човек, който би ми подал ръка, когато имам нужда. " - Педофилите само чакат подобни изказвания :) Мацка, ще ти задам прост въпрос. Какво прави човек, когато група съученици се държат лошо с него, но е вързан с тях до 12ти клас?

 

...

преди: 8 години, 4 месеца hash: c584131a2a

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Аз също имам брат и нашата разлика е 9 години. Аз сега съм на 13, а той на 4 и е нещо подобно и вкъщи. Той също ми посяга ако се сдърпаме за нещо, но родителите ми освен да му кажат че така не се прави, нищо друго. Отношението им към него е същото и като във вашия случей, той винаги е на първо място. През лятото, когато не ходи на детска градина го гледам аз и поне до обяд не мога да мръдна никъде от вкъщи. Общо взето е така, но аз също не мога да направя нищо и да... Относно раздялата ти с първото момче и аз преживях първата си любов тази година, бяхме заедно почти 5 месеца и да ти кажа твоят случеи е по-добре, защото ако бяхте ходили повече, щеше и да те боли повече, все пак някак се привързваш към този човек. Надявам се някак да се почувстваш по-добре като знаеш, че не си единствената с малак брат и тинейджърски проблеми :)

 

...