 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Да обичаш истински и до болка
преди: 16 години, 7 месеца, прочетена 6832 пъти
Здравйте всички! ... Човек насъбира в себе си преживявания и случки и в един момент му идва в повече... Четох разни истории и реших че и аз трябва да си излея болката...и аз трябва да споделя изживяното за моите 17 години....
И така....След 7 клас ме приеха в Гимназия...Там се запознах с много нови хора...Хора, които и до ден днешен са до мен (за което съм им безкрайно благодарна). Всички знаят какво е това да влезеш в ново училище с по-големи каки и батковци от теб- спек голям...Мина първия срок-поочупих се малко...посвикнах...Харесваше ми новото даскало...Още първия учебен ден видях момче, което много ми хареса....Ставах, лягах с мисълта за него...Ходех на училище, защото знаех че ще го видя. Забелязвах, че и той си ме е харесал, защото винаги ми се усмихваше по коридорите, а все пак беше най- харесваното момче в даскалото. Ноооо аз така и не набрах смелост да се запозная с него, а той беше 12 клас...и следователно завърши... Дойде лятото а аз повече не видях "моето момче". По-късно разбрах че работи във София и приех че няма да го видя повече...
Една лятна вечер си стоях вкъщи и ми беше мн тъпо....Влязох в мирка (чата) да видя как е хавата там....и ми се включи някакво момче. От дума на дума разбрах че това момче учи в моето училище. Разменихме си скайповете,той ми прати снимка...Когато видях снимката си спомних как бях казала на една моя приятелка че това момче е мн симпатично. Готино ми беше да си чаткам с него, но още бях влюбена в Митко (момчето за което разказах по- горе). С Пепо си чатихме постоянно и с всяко нещо което той кажеше осъзнавах че е същия като мен....Той е по-голям с 2 години...Но за мен беше малко и невинно момченце...Започнахме да се заговаряме и в даскало, той ми пускаше по някоя муха и бягаше....и така без да се усетя след даскало бързах да се прибера и да седна на компа за да си пиша с него....Вярвайте ми....от 14.00 до 3 сутринта сме си писали...В един момент си дадох сметка, че това момче ми харесва...Но някак си не исках да си го призная..Една вечер той ми иска номера...дадох му го естествено (аз само това чаках)...Разбрахме се да излезем вечерта. Видяхме се на уговореното място в уговорения час...до ден днешен помня с най-малка подробност първата ни среща.
Почнахме да излизаме постоянно,той се привързваше все повече към мен и това си личеше. .. А аз....хах аз не можех да заспя без той да ми пожелае сладки сънища...И така...минаха 3 месеца...и явно на околните не им хареса това което се случва между нас...Започнаха да го навиват че го лъжа, че споделям на който не трябва...и най- лошото беше че той реши да повярва на хората, а не на мен...Тази на която 3 месеца споделя всичко и тази която 3 месеца споделя всичко само с един човек....Беше ми много кофти....Много плаках когато той ми заяви че нне иска да ме вижда повече...Аз давах всичко за този човек...а той вярваше на хората. Реших че няма смисъл да го разубеждавам...Уважих решението му и не го потърсих повече.
Тази караница между нас беше точно вечерта преди рожденния ми ден... в 10 вечерта в скайп ми каза че не иска да ме види....а след това ми писа " чрд, много щастие и любов ти желая" ....Повярвайте ми...много трудно ми беше, много се бях привързала към него...И много плаках. На другия ден в даскало всички се радват че имам рд...всеки ме прегръща, целува....аз плача...И всички си мислеха че плача от радост....Дори и той ме видя....и си махна погледа от мен....За пръв път ме гледаше с толкова злоба в очите....И така ...Плаках, плаках...спрях да ям... Приятелките ми се бяха изплашили, майка ми си изкара акъла.... Всеки се мъчи да ме накара да хапна поне малко... Всеки ме успокояваше.... Само той не разбираше какво става....Само той беше безразличен към всичко случващо се....Беше трудно да виждам човека когото обичам всеки ден и да не смея да му кажа дори една думичка....Преживях го...трудно но успях..ако мога така да се изразя...Той тръгна с друго момиче..Аз го преглътнах..една вечер се засякохме в диското...Той беше с новата си приятелка...Но ме гледаше много злобно отново...А вече бяха минали месеци от както не си говорим...Аз бях пиинала и много се надъхах че няма да оставя нещата така...Отидох при него (приятелката му беше до него) хванах го за ръчичката и го изведох навън...Думика не му казах докато вървяхме...После отидохме на мястото където сме ходели хиляди пъти преди..Обясних му,че това което са му казали са лъжи, че няма нищо вярно, че ме боли че не е с мен....Той ми повярва ( то си беше вярно) ... Започна да ме прегръща, да ме целува....аз бях на седмото небе...Идеше ми да се разплача..но не го направих..Остави приятелката си заради мен...бях толкова щастлива...Аз отново бях с него...с човека за когото умирах....
Всичко беше страхотно...до една вечер...Една петък вечер...Той беше с приятели на кръчма а аз бях на купон в един приятел....Когато отидох на диското отидох при него...а той като ме видя се обърна с гръб..Сълзите ми потекоха...Знаех,че става дума за същата стара история....Взех си чантата и се прибрах....Не го попитах дори ЗАЩО..познавах го по добре и от себе си....Знаех че пак са му наговорили куп лъжи....Отново не си говорихме...След няколко дена той си намери друга приятелка...Аз отново плачех, отново страдах, отново ме болеше....Такава болка на никого не пожелавам...Зимната ваканция бях поканена на рожден ден...Там беше и моя Пепо....Изтръпнах като го видях....Седнах на канапенцето до моята приятелка....Заговорихме се...аз се опитах да се абстрахирам,че той е до мен...В следващия момент той вече беше седнал между нас двете...започна да ми говори така все едно не сме били скарани все едно нищо не е станало....Бях толкова щастлива...Попитах го къде е приятелката му ..а той ми отговори че спи....
Тогава реших, че трябва да съм с него тази нпощ ( до тогава не бях спала с него, връзката ни не се гради на секса) и заминахме...И тази вечер той изневери на гаджето с мен....след 2 дена я остави...А моето 17-то рд дойде....Аз отново бях с моето момче, с моята истинска любов и най- големия подарък за рожденния ми ден беше той...И знаете ли...Подаръка след рожденния ми ден....Разбрах че ходи с друго момиче...и то не от него а от хората....Почувствах се толкова убидена..КОгато ми казаха се измях, после се замисих....За секунди света ми се обърна с главата надолу...Причерня ми...Пребледнях...Спрях да говоря...А реакцията на хората около мен беше " Хаа..ти незнаеше ли бе?" .... Просто в този момент ми се искаше да се отвори земята и да потъна...да ме няма на този свят...Не можех да повярвам че за 3 път той ме заебава заради друга...Прибрах се вкъщи (незнам как съм стигнала дори) легнах, прегърнах играчката, която той ми подари за рд-тп (огромен заек) и ревнах. Майка ми веднага разбра за какво става дума започна да ме обвинява че аз съм виновна защото съм му простила след първия път...И всякакви такива глупости....От думите и се чувствах още по гадно...И така аз реших че трябва да си кажа край...да кажа край на връзката ми с това момче което 2 години се подиграва с мен, което 2 години ме рита по земята...Бях неговата играчка цели 2 години...Той си ходеще с неговата (която ми е позната) и аз реших че и аз ще си намеря приятел....За пръв път от 2 години смених човека...Тръгнах с най- известното момче в нашия град...Бях щастлива и горда...Всички му се лепяха а той беше е мен...Всички злорадстваха...и най- вече моя Пепо.
Той не можеше да преглътне факта че на негово място има друг човек...бях щастлива..бях забравила старата любов, но моя приятел един ден ми каза че заминава за Пловдив...да работи...Все едно ме поля с вряла вода....След 2 седмици замина...Много плаках като го изпращах...Оставяше ме тук с най- големия ми страх...а именн0 с Пепо. И така....хора...замина моя приятел и аз останах сама....Всички знаеха че ходя с него и при най-малката ми издънка той ми се обаждаше да ми се накара...Постоянно ми пишеше смс-и в началото като замина...и аз на него...И една вечер отидох на диско с приятелки...Там беше и Пепо,но неговата я нямаше...И дойде при мен да ме пита защо съм му се правела на важна....Много се ядосах че въпреки всичко продължава да ми се меси в живота и реших че трябва да го светна в някой работи.Излязохме навън...Той пона да ме прегръща...А аз само при аромата от парфюма му се разтреперих...А от прегръдките му...коитo са ми до болка познати ми се разтупка сърцето....тази нощ за пръв път се раплаках пред него,а той ме прегръщаше,триеше сълзите ми и ми повтаряше че не иска да плача заради него...Беже, колко пъти съм си мечтала да ме прегърне когато ми е тежко...без да казва нищо...просто да го усетя...да знам че е д0 мен....Казах му че искам да съм с него тази вечер....Тръгнахме си от диското...И отидохме да се разходим из парка и си говорехме за нещата,които сме пропуснали в периода в който не си говорехме...Седнахме на една пейка...Той започна да ме целува и да ми вдига полата....В съзнанието ми веднага изкочи факта че си имам приятел...но в този момент исках само едно- да съм с човека когото обичам...Правихме секс на пейката в парка....После той ме изпрати и така.... Не можех да повярвам че пак съм с него...Осъзнах че връзката с моя приятел е изчерпана...Почувствах че нямам чувства към него....Както и да е...На другата вечер в дискотеката видях Пепо с приятелката му... Но вместо да ми стане гаднo реших да се позабавлявам..Взех си телефона и му написах : " Айде да се видим тази вечер" и стоях и гледах реакцията му докато чете смс-а и тя е до него...Много ми беше яко...Той излезе навън и след малко получих смс : " не днес"
....Започнах да се смея, беше ми ясно че няма да се видим днес все пак беше с нея...И така миналата вечер родителите ми пътуваха за София и бях сама вкъщи....Моя Пепо дойде в нас...Спа вкъщи...И тва беше най-хубавата вечер в живoта ми.....заклевам се! ОСЪЗНАХ ЧЕ ОБИЧАМ ТОЗИ Ч0ВЕК ПОВЕЧЕ ОТ СЕБЕ СИ....ВЕСЕ 3 ГОДИНИ СЕ СЪБИРАМЕ И СЕ РАЗДЕЛЯМЕ, 3 ГОДИНИ! НЕ МОГА БЕЗ НЕГО! КОЛКОТО И БОЛКА ДА МИ Е ПРИЧИНИЛ АЗ ГО ОБИЧАМ ПОВЕЧЕ ОТ ЖИВОТА СИ! ОСТАВИ ПРИЯТЕЛКАТА СИ И ВСЕКУИ ДЕН СМЕ ЗАЕДНО...НО АЗ ЖИВЕЯ СЪС СТРАХ ДА НЕ СТАНЕ ПАК КАТО ПРЕДИ...ОЩЕ ХОДЯ С НАЙ- ИЗВЕСТНОТО МОМЧЕ В ГРАДА....И МУ ИЗНЕВЕРЯВАМ С ЕДИН ОТ НАЙ- ДОБРИТЕ МУ ПРИЯТЕЛИ.. ТОВА Е НАЙ- СЛАДКИЯ МИ ГРЯХ...ГРЯХ,КОЙТО БЕЗУМНО ОБИЧАМ...ГРЯХ..ОТ КОЙТО ИСКАМ ОЩЕ И ОЩЕ....
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 16 години, 7 месеца hash: b657c6e2ed |
|
2. :)))) Миличка просълзих се, докато го четох :)) Не знам, какво да кажа, много си търпяла и преглъщала, но все пак обичаш. Ако и той те обича, толкова силно, колкото и ти него, то аз Ви пожелавам цялото щастие на света :) Въпреки, че не съм много съгласна с начина, по който той постъпва, но все пак ти си тази, която решава, а ти явно си решила, сърцето ти е решило да обича:)
Успех!
Студентка по медицина
|
| преди: 16 години, 7 месеца hash: 139473e247 |
|
3. Да може да е грях, но се връща и внимавай един ден когато ти писне от такава връзка и решиш, че искаш вече нещо нормално да не се случи с теб така както с приятелките на това момче, а колкото до него кво да ти кажа долен използвач знае, че си му в кърпа вързана и не, не те обича, човек, които обича не се държи така. Съвета ми е колко може по бързо приключи с този човек освен мъка, друго не те чака.
|
| преди: 16 години, 7 месеца hash: e36d696f6b |
|
4. Опитвах не веднъж да стоя настрана от него....Но просто винаги се случва така,че...че не се получава...Знам, че може би изглеждам глупава в очите на хората...но никой незнае как се чувствам аз... Не може никой да ме разбере...освен този който е изпитал това което аз съм изпитала... Не го пожелавам на никого, защото много боли, поярвайте ми! Има толкова много момчета които искат да са с мен...а за мен важен е само той! Само неговите целувки искам да усещам...само неговите прегръдки....Не мога просто да намеря думито с които да го опиша...В момента сърцето ми адски се вълнува...устата не може да опише....но сърцето го чувства! .. ;(((((
|
| преди: 16 години, 7 месеца hash: d4bda93154 |
|
5. Ако не промениш нещата ще съжаляваш. Той винаги ще те оставя, а заради него ще те оставят другите.
|
| преди: 16 години, 7 месеца hash: 42f2291eb0 |
|
6. Рано или късно ще
го забравиш, защото си млада. Ако беше циганка щяхте
да се ожените. Щеше да ти направи 2 деца и да те
зареже. Трябва много да внимаваш за в бъдеще как
и колко силно, и в кого точно ще се влюбваш, защото
живота не е майтап работа. Аз напълно те разбирам.
И аз страдам като тебе, но добре че си имам жена.
Ти пък нали си имаш най известното момче в града.
Струва ми се че скоро ще останеш от два стола на земята.
Такъв е живота.
|
...
| преди: 16 години, 6 месеца hash: eae43827eb |
|
7. Ооо, повярвай ми разбирам те напълно... Дори аз в момента съм в подобна ситуация с момчето, което обичам... Само дето той ме остави и аз прекратих всякакви отношения с него, защото много ме болеше... И продължава да боли... Но мисля, че колкото и да ти е трудно трябва да се опиташ да го забравиш по някакъв начин, защото съм сигурна, че той пак ще те нарани... Знам колко боли ! И аз като теб мога да бъда с много момчета в момента, но искам само него, искам само той да ме целува и прегръща... Но след като знам, че нямам шанса това да стане... сякаш нещо в мен умира, дори ми се иска на мен самата да умра ;(;(;(
|
| преди: 16 години, 4 месеца hash: ad9c62a66e |
|
8. МАЦКА, МАЦКА МНОГО СИ МЛАДА НИЩО НЕ СИ ВИДЯЛА. СКОРО ЩЕ ТИ МИНЕ ПОВЯРЯАЙ МИ.
|
| преди: 14 години, 7 месеца hash: 1782fbd659 |
|
9. Миличка просълзих се, докато го четох :)) Не знам, какво да кажа, много си търпяла и преглъщала, но все пак обичаш. Ако и той те обича, толкова силно, колкото и ти него, то аз Ви пожелавам цялото щастие на света :) Въпреки, че не съм много съгласна с начина, по който той постъпва, но все пак ти си тази, която решава, а ти явно си решила, сърцето ти е решило да обича:)
Успех!
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: e3339dc5a1 |
|
10. Напълно те разбирам! Защото и аз обичам по този начин... и въпреки грешките, които прави моето момче аз пак го обичам и пак му вярвам, което наистина е необяснимо, само докато ме погледне или пък докосне, дори само да го усещам покрай мен и забравям всичко останало, но само този, който е изпитал истинката любов, тази тръпка когато видиш усмивката или чуеш гласа на любимия, може да разбере.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
