Споделена история от Тинейджърски |
Продължавам да мисля за нея
преди: 8 години, 5 месеца, прочетена 1449 пъти
Пише едно 15 годишно момче. Започнах да харесвам едно момиче от моя клас преди 3 години, когато бяхме 6 клас. С нея бяхме близки и си говорехме доста, доверявали сме си тайни един на друг и бяхме много добри приятели. До тогава бях харесвал различни момичета и не сметнах за нужно да й кажа, че я харесвам.
Следващата година нещата обаче се промениха. Мислех постоянно за нея, не можех да се концентрирам върху нищо, станах разсеян, получавах кофти оценки, в спорта не ми спореше...
Мислех само за това как ще я видя. Чаках с нетърпение понеделникът, за да може отново да сме заедно. Тя сядаше с най-добрата си приятелка през повечето време, само по математика сядахме заедно. Не можех да откъсна очи от нея, търсех с какво да й привлека вниманието, но тя не ми обръщаше особено внимание.
По-късно всичките ми приятели казваха, че тя ме харесва. Били са я видели как ме гледа. Добих малко увереност, започнах да си играя с косата й, да я хващам за ръката, да й разтривам раменете и т. н. Дребни закачки, с които да видя нейната реакция. Тя не се противеше и изглежда й беше забавно. Предложих й да се приберем заедно след училище и отказа. Щяла да остане за допълнителни часове. След време я попитах пак и се съгласи. Добре, но моите приятели също дойдоха. Говорех си с нея, но с тях нищо съществено не си казахме. Не бяхме минали и половината път, а тя просто зави на друга посока.
Тя говореше постоянно за други, по-големи момчета заедно със своята приятелка, но аз не се отказвах.
Но един ден стана студена. Не говореше, не ме поглеждаше като й говоря, абе държеше се все едно съм непознат. Сто пъти я попитах защо се сърди, какво съм й направил, а тя ме гледа в очите известно време, след което отговаря, , нищо".
След 7ми клас учим в различни училища, близки едно до друго. Виждам я всеки ден. Разбрах, че се зарибявали с един мой близък приятел от нейния клас. Не бяхме говорили от много време.
През учебната година имаше разни момичета, които се навъртаха около мен, приятели ме убеждаваха да тръгна с тях, но аз все още мислех за нея.
Това лято се засякахме и поговорихме и се присъедини към моята група. Стана време да се прибираме и я изпратих. До тях тя се спря и ме погледна. Много исках да я целуна, но не събрах кураж да го направя. Най-вероятно щеше да ме отблъсне. А и сигурно харесваше моя приятел. Усмихна се и се сбогува.
От тогава я виждам рядко, виждам я от далеч и не успявам все да си поговоря с нея. Мисля всеки ден за нея, сънувам я, гледам снимките й и се чувствам жалък. Така е вече 3 години. Влюбен съм в нея, а тя едва ли даже се сеща за мен. Боли ме от това, искам да я забравя, но не мога.
|
