Неразбрана
преди: 8 години, 3 месеца, прочетена 1083 пъти
Здравейте! Пише ви момиче на 15години. Проблема ми е семейството. На моменти ме изкарват извън нерви (най вече брат ми и майка ми). Майка ми винаги се е опитвала да не ни дели, но когато стане въпрос за каране почти винаги на мен се кара. Примерно брат ми нещо направи, на мен вика, а като им кажа че не съм го направила аз, тя ми се развика да не им отговарям, защото ще ми избие зъбите и тогава нямало да ми трябват тези брекети(нося брекети). Докато брат ми, опитвам се да съм мила с него, но той постоянно гледа да се заяжда с мен или да ме удря и аз като не издържа го ударя и той се разреве и пак съм аз виновната. Също така, ако искам да споделя нещо с мама, тя ако ме изслуша и ми каже да не я занимавам с глупости или изобщо не ми обръща внимание. Пробвах и аз да не им обръщам когато ми споделя, а тя ми се сърди. Тате с него почти нямаме проблеми. Проблем ми е също и баба. Постоянно говори или за пари или гледа как да обижда мама, защото те не се понасят особенно. Общо взето всички на мен си го изскарват, а на мен ми писна. Примерно когато съм навън с котката ми(единствено в нея намирам утеха) и когато се прибера и нашите ми казват : "Пак ли си при тази котка, някой ден ще я закараме някъде далеч и поне ще знаем че няма да стоиш до късно навън". Попринцип не излизам често.. 1 път е месеца, но ако закъснея от наложения час с 1 мин дори, ме заплашват с бой и наказание. Много ми е криво, че няма някой близък с който да споделя много мои неща(липса на истински приятели, починали любими хора, травми от подигравки на връсници и тем подобни) и просто не издържам и започвам да плача чак до сутринта, а като стана към обяд и роднините ми отново започват "Какво толкова правиш вечер, че ставаш чак по това време? ", а ако им кажа ще почнат да ми се смеят и да казват че лъжа.... Затова не споделям неща за живота си и това ме кара да тъжа, че няма на кого да споделя... Искам съвет как да ги накарам да се държат по добре с мен?
Моля администраторите да приеме историята ми, Благодаря!
Благодаря и на хората, които ми дадът съвети. :/

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 3 месеца hash: f272b788d4

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Ами настоявай и нахалствай да те изслушват. Когато майка ти не иска да те слуша кажи и: "Но мамо! Аз искам да говоря с теб, искам да ме изслушаш и да ми дадеш съвет". Досаждай и докато не те изслуша и лека полека ще се научи да те слуша.

 

...

преди: 8 години, 3 месеца hash: b73d0fb9fc

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   И аз не се разбирам с майка ми и не й споделям почти нищо.Споделям само с най-близките си приятели и понякога с баща ми.Ти казваш,че с баща ти почти нямате проблеми.Пробвай да му споделиш как се чувстваш и може би той ще те разбере.А колкото до майка ти и брат ти-дръж се сякаш не ти пука и ще видиш,че брат ти ще спре да се заяжда като види,че не му обръщаш внимание,а може би и майка ти ще спре да бъде толкова груба с теб.Успех!

 

...

преди: 8 години, 3 месеца hash: bd7d2fb7d1

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Не мога да ти дам съвет но знам как се чувстваш имам почти същия проблем. Ако искаш дай фейс и да си чатим. Ще можеш да ми споделяш. На човек с почти същия проблем.

 

...

горе^

преди: 8 години, 3 месеца hash: 01033ef251

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Че твоите направо са си за психиатрия. Защо не се свържеш със социалните?

 

...

преди: 8 години, 3 месеца hash: 871a5fcfac

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Някои жени просто не трябва да стават майки. Като твоята майка. Тя не те заслужава - нито теб, нито брат ти. Защо някой път не се опиташ подробно да опишеш как се чувстваш на татко ти, но когато е сам - майка ти, баба ти и брат ти да не са наолколо.

 

...