Чувствам се по-добре без семейството ми
преди: 8 години, 7 месеца, прочетена 1318 пъти
Аз съм момче на 13(почти 14) години. Преди да започна искам да кажа, че не мразя никой от семейството ми, обичам ги но се чувствам по-добре без тях. Та нека да започна с брат ми и сестра ми. Брат ми е на 16 и деля една стая с него. Той си се занимава с негови неща и аз със мой. Помагаме си и тн. Но той се мисли за по-голям от колкото е. Предполагам че на тази възраст е нормално но все пак е гадно. По някога ни карат да чистим апартамента. Той чисти коридора и ми оставя всичко друго на мен. Казах му, че не честно аз да чиста почти всичко а той ми каза, че понеже съм бил по-малък от него съм щял да правя каквото той ми казва. Доста често върша неговата работа(защото иначе няма кой друг да я свърши) а той даже не ми казва благодаря. Също така пуши цигари и пие алкохол. Знам, че в днешно време децата на по 10 години почват да пият и пушат, но според мен не хубаво да си разваля живота толкова рано. Нашите му позволяват почти всичко. Сестра ми е на 6. Знаете как са 6 годишните. Постоянно искат да и се купуват неща, искат внимание... Но аз не съм правил такива неща като съм бил по-малък. Но тя е малка и е разбираемо. За родителите ми. Баща ми е много по-близък с брат ми от колкото с мен. Когато брат ми е направил нещо се карат и на двамата. Аз им казвам, че нямам нищо общо но той ми казва, че и аз съм щял да бъда такъв даже и по-зле и да съм слушал. А когато аз се прибера с 10 минути по-късно ми се карът, че можело да стане кой знае какво. Майка ми не я интересува толкова за мен и дали съм добре или зле. Не отсъствам от училище не зависимо дали съм болен не ми е добре със счупена ръка или нещо друго. Нея я интересуват само оценките. Това не е чак толкова лошо в предвид, че има хора които нямат и семейство. Но все пак си мислех, че да си средното дете не толкова лошо колкото казват, но се оказа, че е. Обичам да седя сам в къщи защото това е единственото време в което мога да седна и да размишлявам за куп други неща които ме тревожат, но няма да навлизам в подробности. Но идва момента в който някой се прибира и всичко отива по дяволите. Просто обичам да бъда сам или с приятели отколкото с тях. Не знам защо е така. Според вас това нормално ли е? Благодаря на тези които са отделили време да го прочетът. Съжалявам ако има правописни грешки.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 7 месеца hash: a282295712

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Нормалните триения в едно семейство, но не си мисли, че като живееш сам или създадеш свое семейство един ден ще е много по-различно и не си мисли, че като 6 годишен си бил по-различен от сестра си. Тя и като момиче има малко по-различно положение и отношение особено в тази въраст към баща ви и се стреми към неговото внимание, лигави се общо взето, но ще го израсте. Просто средното дете е може би трудно да бъдеш, но като цяло да си със семейството си е по-добре от това да нямаш, а твоето семейство изглежда нормално. Научи се да се налагаш пред брат ти и искай ясни правила кои какви задължения има и покажи границите на сестра си, но общо взето си гледай и ти своя живот извън семейството - приятели, спортове, хобита, училище, курсове, уроци... Иначе ти препоръчвам да гледаш филма Малкълм, това е сериал за дете като теб - средното в семейството, Malcalm in the Middle, много смешен сериал и не се взимай много на сериозно, а гледай по-хитро да се измъкваш между шамарите. Малкълм също е средното дете в лудо и щуро семейство с 4 деца и общо взето и той е по-добре без семейството си :), но такъв е животът...

 

...

преди: 8 години, 7 месеца hash: ddc894cee1

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Много родители не се отнасят правилно и справедливо към децата си. Независимо дали имат едно, две или три. Брат ти е на път да стана глезльо на минимална заплата. (Ама това не му го казвай!!! ) Ти реши от сега с какво ще се занимаваш след 18 - учи, интересувай се, развивай се. Не чакай обаче похвалите днес и в следващите няколко години. Започни работа след гимназията, завърши и университет. Развивай се в работата, взимай висока заплата. Нека брат ти през това време да пие и да пуши цигари, а и кой знае какво друго още. Ще видиш как един ден ти ще блестиш! Трябва да си търпелив и постоянен обаче и да не се поддаваш психически на начина, по който се държи с теб, да не го приемаш навътре, да не го взимаш на сериозно! Гледай да не му се връзваш на глупостите и да не спориш много много с него, не защото заслужава респекта ти, а ЗА ДА НЕ СЕ ХАБИШ ТИ ПСИХИЧЕСКИ! Не се дразни на малката си сестричка, обичай си я и се дръж готино с нея. По - напред във времето, ако има нужда от съвет, от помощ за нещо винаги й помагай - така един ден ще е по - близк с теб, отколкото с брат ти. А коментара на номер1 е пълна боза.

 

...

преди: 8 години, 7 месеца hash: 4128a2fdd8

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   И аз съм така прибере ли се някой вкъщи ставам друг човек, не мога да си събера мислите нищо не ми се прави.

 

...

горе^

преди: 8 години, 7 месеца hash: e0f8268f1d

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Трудно е да си трето дете, но какво да се прави. Брат ти е по-голям и трябва да правиш каквото ти каже понякога, но баш да вършиш неговата работа и постоянно да му се подчиняваш не. А за сестра ти тя е малка, но понякога точно, защото е малка и да те дразни и, да ти се иска да я напляскаш не може, ама и покажи и границите! За родителите ти тях не можеш да промениш за жалост.

 

...

преди: 7 години, 11 месеца hash: 557d32c52a

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

6.   Здравей, аз съм момиче- малко по- малка съм от теб - на 11 години съм мога да ти бъда сестра. Но искам да ти кажа разбирам те била съм в същото положение като твоята сестричка, която е на 6 години. Мило момче, разбирам искаш да си самостоятелен. Не е лошо да помогнеш и на 17 годишния си брат а колкото до теб ти си на четиринайсет -14 и можеш да имаш свободно време, но въпреки всичко помощта е важна. От 5 годишна се занимавам с чистене и правя всичко както мама. Успех мило момче

 

...