1. Според мен твоят проблем идва от несигурността ти, включително езиковата ти несигурност. Не пишеш кога си отишъл да живееш в Германия, но може би началните трудности са оставили много по-дълбоки следи в теб, отколкото си даваш сметка. Може би сега знаеш езика много добре, но вътрешно е останала една несигурност в теб. Отделно си се сблъскал с друга култура (формална), с други порядки (директни хора). Когато си сред българи, сред роднини си друг, но навън си друг. Замисли се къде на теб ти е мястото и ти в България какъв си примерно.
Няма да те лъжа. За каквато и да работа и образование в днешно време хора като теб имат трудности. Все по-важни са социалните качества и способностите да направиш добро впечатление, да спечелиш хората, да работиш в тим
Аз познавам и двете култури и според мен за човек като теб в общество като в България (не само в България, но в страни като Италия, Испания) е по-добре. Където си в момента натискът да успееш, да се справяш и да функционираш е огромен. Те имат съвсем различни ценности и представи за добър живот, включително нямат скруполи да изолират по-различни и свити хора като те.
Показателни са и поговорките им.
У нас имаме поговорка „Скромността краси човека“, а там имат поговорка „Който е скромен е такъв, защото няма какво друго да покаже“. С две думи зад скромността ти те не виждат някаква добродетел, а обратното - липса на всякакви качества. Там ако човек не се изтъква и няма самочувствие е просто на грешното място.
У нас не е точно така. Първо, у нас още от най-ранна възраст растем по институциите - целодневни детски градини примерно, където на 25 деца се пада 1 учителка и където от малки се учим да интегрираме всякакви хора, включително по-различните и на някаква форма на елементарно другарство. У нас скромните се интегрират в компаниите, виждат се техните качества като слушатели да кажем, правят им се комплименти, за да им се даде самочувствие. В Германия изолират подобни хора, защото натискът към всеки да функционира и да е част от случващото се е толкова голям, че страхът да те „повлече“ някой различен е много реален. Тоест твоите съученици и да искат не могат да те включат в заниманията си, от страх те самите да не се превърнат в аутсайдери.
Отделно там от хиляди години обществото е класово и разделението е голямо особено в Южна Германия, където културата е католическа. Ти като българин дори да имаш образовани родители и добър стандарт ще си за тях винаги малко по-долу, а ако пък сте и бедни за техния стандарт направо бъди сигурен, че родителите на съучениците ти-немци са им забранили да те -канят в техните домове.
Там хората от различните класи не общуват много по между си освен в ежедневни неща, но не се събират на маси и си знае всяка класа мястото - примерно инженерът не си пие кафето с продавачката, продавачката не си пие кафето с някой музикант и майсторът не си пие кафето с някой политик, а бизнесменът не си пие кафето с подчинен и така нататък.
Преходът от една класа в друга е много труден, да не кажа невъзможен. Ако примерно родителите ти са работници във фабрика, шансът ти да станеш инженер е 3%, но можеш да се издигнеш като учиш някаква професия - майсторлък някакъв и да си повече от тях, а децата на хората с Ausbildung пък имат вече по-голям шанс за повече и така нататък - тоест поколения трае издигането. Шансът дете на висшисти да е висшист пък е над 90%
Шансът като се родиш беден да умреш беден е огромен и обратното - като се родиш богат си умираш богат. 15% от населението притежават 80% от националното богатство - цели квартали принадлежат на 1 семейство, цели села принадлежат на 1 клан или фирма, а фирмата принадлежи на 3 семейства (виж Фолксваген, Континентал, Тюсен Круп).
В България просто не е така.
Тук класи няма. Инженерът си пие кафето с чистачката си след работа, шефът с шофьора си и половината ти рода са селяни, другата половина са работници и ти можеш да си кмет или шеф на фирма, а президентът Първанов беше израстнал в коптор...общо взето все още всеки има шанс, независимо от произхода си и растем в общ кюп и в обща система от детски градини, училища, гимназии и обществени университети. Това е така не само заради 50 г. комунизъм, но и заради турското робство и православната култура като цяло. През Турското робство е имало 2 класи - мюсюлмани (турци) и роби. След като първите биват изгонени, остава една хомогенна маса и всеки е с равни шансове горе-долу без да има хора със синя кръв да кажем или някой да се мисли за нещо повече по рождение. Е, има и такива птици и у нас, но са минимална бройка, дори няма места, където като простосмъртен не можеш да ходиш да кажем - имаш свободен достъп и в най-скъпите заведения, а до теб може да яде някой милиардер, което в Германия не е така просто.
Ти тези неща не ги осъзнаваш, но като порастнеш в тяхното общество ще почнеш все повече да ги забелязваш и особено ако си търсиш приятелка-германка ще имаш големи проблеми.
При протестантите е малко по-нормално положението, но в южните и по-богатите провинции разделението е нормално и ти като българин, твоите деца дори ще сте долу докато с много усилия не успееш да стигнеш малко по-нагоре и то винаги с резервации и под наблюдение, така че чувството ти за несигурност не пада от космоса, а си разбрал критичното отношение към теб.
Дори акцент да нямаш, дори светъл да си, стига ти името...
Така че не робувай на решенията на родителите си. Завърши си средно образование и мисли накъде искаш да се развиваш.
Не е нужно да се прибираш в България, но в САЩ примерно също го няма това класово разделение и там са важни личностните качества, не кой откъде е и какъв цвят очи има.
Замисли се сериозно по горното.
Знам, че разбираш точно за какво ти горовя.
И не, не си въобразяваш - жертва си на дискреминация дори да отричат до последно - дискреминация в институциите, в училище, при търсене на жилище, при намиране на евтина осигуровка и какво ли още не...във всяка сфера на живота ще имаш проблеми заради името си, вида си, акцента си и това, което си.
И да - в Германия положението е особено тежко и предубежденията особено дълбоки. Не е така дори в страни като Австрия, Холандия и Швейцария, но ако ти писне някой ден си спомни за моя съвет - отивай в САЩ или се върни в България.
Успех
|
