 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
На къде да вървя?
преди: 13 години, 11 месеца, прочетена 2534 пъти
Здравейте!
Желая да ви споделя моя проблем!
Аз съм момче на 18 години, което върви, но не знае в каква посока.
До 2010г. имах цел, която преследвах със зъби и нокти-исках да се изуча. Обаче проблемите в семейството ми надделяха и изгубих всичко.
Започнаха големи скандали със сестрата на майка ми, защото тя(сестрата) се държеше мн. агресивно, обиждаше постоянно, непрекъснато ме обвиняваше, че съм и развалил компютъра, че съм й откраднал нещо, без да е вярно.
Дойде един ден, когато се прибрах от училище, и я заварих в нервно състояние, гледаща злобно в една точка-каза ми, че не могла да си включи ДВД-то и ме помоли да аз да го направя. Обаче аз не успях, поради което тя започна да ме обвинява, че съм й го развалил, че съм гадина. т. е да ме обижда и обвинява.
Впоследствие, аз не издържах-изпаднах в депресия.
Беше Април месец и спрях да посещавам училище, но за щастие си бях натрупал необходимите оценки, за да не ме оставят. . . . Но не си мислете, че това ме увледотворяваше-много съжалявах и съжелявам, защото исках да завърша със собствени сили учебната година, а не така преждевременно.
През това време започнаха да ме обвиняват, че някой ме настройвал да не ходя на у-ще, обвиняваха ме, че не ходя, заплашваха ме, че ще ме вкарат в психиатрична клиника. Леля ми непрекъсната се заяждаше с майка ми, унищожаваше хранителните продукти, които купуваше, хвърляше ги, заяждаше се.
Баба ми и дядо ми я защитаваха и казваха, че няма какво да се направи, при положение, че те имат мн. важна роля. Дядо ми казваше, че животът яко ще ми го върне и така.
Аз лежах на леглото(така бях близо 2 месеца) и търпях агресиите им. Дори не исках да ги виждам(баба ми, дядо ми и леля ми) , завивах се през глава, обаче те . . . .
От тогава тези спомени не ме напускат, карат ме да си спомням и много други долни постъпки спрямо мен и майка ми и ...
От тогава загубих своята посока, вече се движа без нея. Нямам и компас, който да ме насочи.
Начинът ми на мислене се промени тотално.
Толкова голям песимист съм станал, че няма на къде.
Почти съм сигурен, че няма да издържа.
Опитвал съм самоубийство и какво ли още не, обаче в главата ми е останала капчица разум, за да не стигна до радикални крайности.
Сега вече съм зрител на собствения си живот, а не този, който го управлява.
Сега чакам последния ми час да настъпи, защото не издържам на мисълта, че имах възможност да се докосна до светлината, а сега съм нагазил в дълбоката тъмнина.
Приятели нямам... Преди си мислих, че имам такива, но разсъжденията ми бяха опровергани.
Благодаря, че отделихте от времето си, за да прочетете моята статия!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 11 месеца hash: be7e49601c |
|
1. Няма ли как с майка ти да заживеете на друго място? Далеч от леля ти и всички други. Мисля, че един нов град ще ти се отрази добре. Другият ми съвет е да си отвличаш вниманието с нещо - книги, филми и т.н. И то такива, които предизвикват някакви размисли, разбира се. Твоят проблем е на психическа основа и мисля, че ще помогне нещо такова, което да освободи съзнанието ти от реалността.
|
| преди: 13 години, 11 месеца hash: 526f506f4a |
|
2. Маи на първо време има една добра посока и тя е НА ВЪН!
Издърпваи на някиде а кухите ти роднини да си трошат главите.
Намери си работа и се издържаи сам. Отиди на квартира ако ще и една таванска стая да е.
Няма да ти е лесно но ако нещата са такива каквито ги описваш сам ще ти е 100 пъти по добре.
|
| преди: 13 години, 11 месеца hash: 4881cd97f5 |
|
3. Знаеш ли, хората са казали, че когато ударим дъното единствената ни посока е към повърхността. Да в такива моменти е трудно да повярваме, че има надежда, но трябва. Недей да позволяваш живота да те смачка, бъди силен. Покажи, че можеш. Все още можеш да продължиш да учиш, да направиш кариера и да покажеш на леля си колко си способен. Трбява да поговориш с някого. Може да отидеш при психолог, той ще те подкрепи и ще ти помогне да намериш пътя. Повярвай ми и сред трънаците има рози, стига да повярваш в себе си. успех :) Ако искаш да поговир ш с някого, винаги можеш да пишеш.
|
| преди: 13 години, 11 месеца hash: ccfee27898 |
|
4. Мило момче,защо правиш кеф на такива гадове като леля ти с тази депресия?!Направи нещо за себе си-намери си работа,изкарвай си собствени пари,нека злобее,че въпреки всичко не може да те сломи!
|
| преди: 13 години, 11 месеца hash: 313bfa4ca9 |
|
5. Човек, има едно решение на твоя проблем ... нарича се психиатър и антидепресанти, липсват ти определени вещества в мозъка и от това е цялата драма ... отиди на накой добър специалист, ще ти редпише хапчета и до два месеца си отново на крак :) .... просто решение ;)
|
...
| преди: 13 години, 11 месеца hash: 4e24924071 |
|
6. Опитай с ЕСБЕРИКУМ-кантарион на капсули и повече сън и разходки сред природата.Игнорирай дразнителите до степен да не пука от думите им!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
