Отчаяла съм се от живота :[
преди: 14 години, 3 месеца, прочетена 3886 пъти
Разбирателството между родителите и децата е основния срещан проблем, но при мен е краен случай от който не намирам изход.

Накратко: дете на разведени родители, бедно семейство, стараели са се наще да не ме лишават от нищо, искат ми най-доброто но ме ограничават от всичко. Искат само да уча, не ме пускат никаде да излизам, вечерен час като се стъмни да съм в нас, ако изляза следобед ми звънят с кой съм, кога ще се върна, имах добри оценки, учех, желания и амбиции имах, но също така не ми дават да си имам гаджета, постоянно си мислят че ги лъжа, а съм свестно момиче, не искам да си съсипвам живота но искам да си имам свободата, проблемите да си решавам сама, налагат си мнението, работила съм летата, но дори исках на по-добра работа, а си мислят че няма да се справя и не ме пуснаха другаде, блъсках за нищожни пари.

Опитвала съм се много пъти да говоря най-вече с майка, но само ми се крещи, вика, забранява, че не съм учила, че нищо нямало да стане от мен. На 17 съм все пак, порастнах, разсъждавам и искам сама да се справям, дори и да греша, от грешките се учи човек-но майка иска да сум безгрешна, да няма проблем, го прави на скандал, ако има просто става ужасно. Исках да излея душата си, не мога пред приятели, това е срамно, а и съм много объркана, страдам и тая всичко в себе си, болести си докарах... просто няма за какво да живея. Вече не издържам.. Какво да правя незнам

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 14 години, 3 месеца hash: c8b36ed6bb

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Здравей казвам се Васко, на 19 години съм от град София. Малко са нещата които ме трогват но твоята история ме впечатли и просълзи, защото в нея видях себе си.И на мен нищо не ми е липсвало, но винаги съм бил по- ограничаван от другите. Но нашите намериха много добър начин да ме държат вкъщи(взеха ми компютър). Запалих се по една игра и си развалих успеха в училище занмарих контакти с приятели, вече никой не ме викаше навън никой не ме търсеше, наще решиха да изкоренят проблема и разкараха компютъра(макар че аз лично тогава мислех, че ще разкарат мен понеже за нищо не ставах а компютъра си беше хубав), това ме съсипа, много време не им простих за дет го направиха, но после осъзнах че е било за мое добро, но ученето ми беше много нездравословно и имах много да наваксвам за да постигна отлични оценки, приятелите ми казваха, че нормален човек не би успял още повече, че учителите гледаха предобедено на мен, но аз показах истинската си упоритост и амбиция, беше преди години но още си помня режима. Прибирам се от училище 1-2 ям до 2-3 и гледам телевизия нещо после спя до 17:00-18:00, и след това уча до 1:00-2:00 след полунощ.Качих си успеха с повече от единица, и доказах на какво съм способен. Но какво човек не може да лежи винаги на стари лаври трябва да достига все нови и нови върхове.Моята болест която получих от ученето беше вследствие на годините прекарани пред компютара и незнанието как да се държа в една нормална социална среда просто осъзнах колко много съм пропуснал и се сгромолясах, а самата депресия я отключи една учителка която ни водеше 11-ти клас 6 от специалните предмети които ни бяха много важни за държавния изпит по теория на специалността за придобиване на 2-ра квалификационна степен да се знае че имам средно-специално а не като от обикновенните гимназии само средно. И тя направо ни се подигра или по точно директора с нас като я беше назначил защото тя беше все едно хваната от гората(изобщо не знаеше за ко иде реч)напълно некомпетентна.Другите спряха да й обръщат внимание ко приказва в часовете, но аз го приех много тежко и изпаднах в много тежка депресия от която слава богу се спасих защото по-едно време не издържах и предпочитах смъртта. Извинявай,че не ти писах конкретно нещо някъв съвет да ти дам, просто видях някакво сходство между теб и мен и реших да споделя че не си единствена. Ако и моето изливане на душата не те е отегчило може да пишеш на имейл simpatqga_15@abv.bg

 

...

преди: 14 години, 3 месеца hash: d9718345c6

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Иди и прегърни някой приятел (момче) и стой няколко мин. при него. Стига да е добър твой приятел.

 

...

преди: 14 години, 3 месеца hash: 8928c86cc9

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Ооо миличка аз също съм се отчаяла ;[[[ само че съм на 15 аз ако искаш остави e-mail или скайп мисля,че ще имаме за какво да си говорим : )))

 

...

горе^

преди: 14 години, 3 месеца hash: d8acedeac4

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Не точно същото,но доста близко съм и аз :) ако искаш да попишем остави си меил примерно....а иначе давай го по весело повярвай има неща който тепърва ще ти доидат до главата-етк някой хора го наричат бели ядове.

 

...

преди: 14 години, 3 месеца hash: e7ca42c2f2

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Един съвет от мен не се доверявай на никого от тук, че да не си изпатиш повече... .

 

...