Страх, че тя ще си посегне и аз ще съм виновния
преди: 7 години, 11 месеца, прочетена 1394 пъти
Здравейте! Момче на 21 години съм, историята ми е следната. От една година се познавам с едно момиче на 17 години, което учи в бившето ми училище. От съвсем скоро излизаме и се водим, че сме гаджета. Това първото по-сериозна връзка в живота и на двамата, като подчертавам, че до секс не се е стигало и няма да се стигне ( ще ви кажа защо след малко). Момичето е епилептик. Честичко й се случват припадъци породени от главно негативни емоции. Знам за състоянието й и все пак се навих да излизам с нея. Проблемът ми е следния: свободолюбив човек съм, а момичето определено е обсебващо. Постоянно иска да знае къде съм, какво правя, с какво ще се занимавам... Това определено ме задушава. Не искам да се стига до сексуален контакт, защото нещата допълнително ще загрубеят. Не искам да създавам проблеми на никого, както и да се занимавам с подобни глупости на тази възраст. Момичето е свястно и смея да кажа сериозно за годините си, но явно твърде много се е вдала в любовта си ( в което лошо няма). Бих искал да преустановя отношенията си с нея още в зародиш, но от опита, който имам с нея, знам, че тя е отмъстителна и си навива на акъла разни неща. Блокираше чата във Фейсбук, за да не й пиша и да не мога да репликирам коментарите й. Прави се на обидена и винаги аз съм виновния за нашата връзка. Ок, така да е. Преди дни ме запозна с родителите си, а те ме приеха учудващо за мен добре. Сякаш съм им син, което ме притеснява. Дори нямаше доза съмнение в тяхната позиция. Казвала ми е, че ако не съм аз няма да се пласира никъде заради проблема си ( епилепсията), а аз не желая да бъда спасителна сламка. Моля, споделете съвети как да приключим всичко това, като бели хора. Защото знам, че ще има сълзи и сополи. По-добре отколкото досъдебно производство за склоняване към самоубийство.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 11 месеца hash: 814b127d8f

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Сам си се натресал на това положение с ясното съзнание, че тя има проблем, а сега търсиш съвет.....мога само да ти кажа, че проблемите ти почват от тук-насетне.......... !

 

...

преди: 7 години, 10 месеца hash: 7cea699f38

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Никой не може да те обвини в склоняване към самоубийство, защото не ти си й внушил, че трябва да го направи. Но не мисля че ще предприеме такова нещо, а по скоро те манипулира и се опитва да ти вмени вина (тези качества често вървят в комплект с обсесивността). По-добре е за теб да приключиш с нея. Виж, когато вече си се привързал и обикнал един човек и подобни проблеми се проявят впоследстеие (т. е. когато сте се сближили здравословното му състояние е било по-стабилно), ще се бориш заедно с него, защото вътрешно това става и твой проблем. Но в твоя случай, още преди да са се зародили чувства, вече виждаш в какъв филм си напът да се набуташ. Повярвай ми, по-добре да си го спестиш. Кажи й, че още ти е рано и не си готов за сериозна връзка. Ако трябва кажи й: "Проблемът е в мен. Ти заслужаваш по-добро, по-сериозно момче" (дори да не е вярно, знаеш какво искат да чуят момичетата). Общо взето, поеми вината върху себе си, изкарай се недостоен ако трябва, но така е по-малък шанса да се озлоби и да ти прави разни мизерии после. Успех! Според мен взимаш правилното решение.

 

...

преди: 7 години, 10 месеца hash: 4b4c29abe6

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

6.   Проблемът не е толкова в болестта и колкото в характера и! Според мен ако не беше толкова обсебваща болестта и нямаше да представлява толкова голям проблем за теб. Също така смятам, че техните прекалено много са я разглезили и тя се е научила да използва състоянието си за да манипулира околните. Казваш и в прав текст, че сте прекалено различни като характери и няма как да се получи нещо повече между вас! Ако ще да се тръшка и да се скъса от рев по -добре сега да страда по -малко от колкото после повече! С такива хора така се действа няма една глезена пикла да те манипулира и да ти прави сцени! Имах позната същия случай с тази разлика, че нямаше епилепсия. Момчетата накрая им писваше от задушаването и я режеха после драми, сополи докато не хване нова жертва.

 

...

горе^

преди: 7 години, 10 месеца hash: e105a6ec98

гласове: 1 2 3 4 5   (100228 гласа)

7.   Не разбирам защо почти всеки, който коменти подобна история казва: „Сам си си виновен„. Човека със сигурност знае, че сам се е докарал до това положение. Та по темата моя съвет е да и обясниш нещата как стоят. Бъди откровен с нея. Кажи и как си се почувствал когато те е запознала с родителите и. Ако не си готов за сериозна връзка не бързай. Помисли добре преди да действаш.

 

...

преди: 7 години, 10 месеца hash: d6b34e896a

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

8.   Хей, преди няколко месеца имах такъв проблем, но успях да се справя някак си, въпреки че ме беше страх и бях с момчето от съжаление. Отначало не ми каза за заболяването си, а на мен ми допадна като характер и реших да изляза с него, на среща де, не очаквах да стане нещо. Да, ама той ми каза за проблема си, за припадъците и т. н. Лошото беше, че вземаше и наркотици, което ми беше странно предвид състоянието му. Та така де, не исках да се обвързваме, но той така си бил въобразил и не можех да се отърва от него. Беше адско обсебване, задушавах се, дразнеше ме поведението ми. Постоянно ме заплашваше, като му кажа и най-малкото се депресираше, рев, алкохол и разни такива дето си мислеше, че го успокояват. Говореше ми за семейство и деца, щели сме да бъдем завинаги заедно, нямало да се отърва лесно от него. Следеше ме и това беше най-лошото. Бях се побъркала, буквално. Чудех се как да го разкарам, но по начин дето после аз няма да съм виновна в случая. Лошото е, че ме заплашваше, че ще се самоубие. Не му вярвах много, но се уверих, че не е наред и че може да го направи. След като се тормозех известно време реших, че просто ще сложа край. Все пак исках аз да се спася, личеше си, че той не е добре, но не мога и да търпя цял живот. И просто поговорихме, казах му че проблема е в мен, че не искам просто сериозна връзка и разни такива. Естествено ме тормозеше и пак ми пишеше, мислел си, че сме още заедно, а му заявих, че не сме. В случая казах, че причината е в мен, за да не излезе така, че ме е страх един вид от него. Не знам дали приятелката ти е агресивна, но той определено беше. Сега преследва една приятелка, но не знае, че се познаваме. И нея заплашва, но го разбирам- просто не може да стои сам. Винаги са го зарязвали, но той не може да разбере защо. Поне тази, с която е му казва всичко директно, докато аз търпях. Според мен, ако положението е много зле не се занимавай с нея. Всеки заслужава да е щастлив и обичан, но тя трябва да разбере, че не може да се държи така. Никой не иска да го следят и т. н. Или ще се държи като хората, или ще разбере, че ще стои сама. Не съм против такива хора, не ги съдя, но се сблъсках с това и разбрах, че не е шега работа. Аз се страхувах и да не изпадне в пристъп както целия трепереше постоянно. Просто поговорете, ако искаш да се разделите просто ѝ кажи, че не върви, че не чувстваш същото и нещо подобно. Но не позволявай да те кара да се чувстваш по този начин, наистина е кофти.

 

...