Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Това си е просто един СТРАХ.
Физически признаци сърцебиене,напрежение,треперене,клатушкане дори,когато си в много хора,тълпи ти се иска да избягаш.Чувстваш,че нещо става с теб,все едно си болен.Фактически то си е заболяване.Паявява се при свръх чувствителни хора,хора преживели много болки и житейски несполуки,душевно травмирани,хора наплашени.
Лошото е,когато човек е под въздействието на п атаките,че може да изгуби важни моменти от живота да отлетят като птица.

7.   Иди на психолог, научи се да общуваш, ако си нямаш приятели, си намери, а ако имаш - говори с тях на най-различни теми, бъди смела. Кажи на твоите родители за този проблем и се консулирай със спецалист !

8.   Нямам идея дали името Ванеса Виденова ти говори нещо, обаче можеш да се поразровиш из нета. Въпросната мацка има книга, , Моята приятелка Паническата Атака". Продава се в книжарници Сиела, евтина е и можеш да си я поръчаш дори. Ще се радвам, ако съм помогнала! Успех! ^^

9.   Социално тревожно разстройство е името на тази диагноза на български. Моля коментиращите, да не дават опасни съвети от рода на " пийвай си и пушѝ трева", защото нуждата от подобно успокояване става все по-голяма и по-честа и в крайна сметка се получава, че освен тревожността, трябва да се лекува и зависимост. Съветът ми към теб, мило момиче, е час по-скоро да се обърнеш към психолог или психиатър, тези неща не минават от само себе си, напротив- задълбочават се и се влошават с времето. Не целя да те плаша, но това е истината.

10.   От авторката към номер 2, 3, 7 и 9 - вече съм била на психолог, но не сме говорили за това. Не се чувствах добре там, беше ми като задължение, а не помощ. Последните дни си мислех да отида, но се отказвам. И психиатър съм посещавала, но там не беше по-различно, поне за мен. Говорихме два часа и не постигнахме нищо, освен това, че аз трябваше да си разказвам всичките проблеми и да си ги припомням отново. Да не говорим, че когато психиатърката изтърси пред майка, че съм имала мисли за самоубийство ми идеше да изляза от там, крещейки.
Знам, че е вредно, но пуша. Не съм редовен пушач, пуша само когато ми е наистина много зле.
Към номер 1 - модераторите едва ли биха позволили да оставиш контакт за връзка, но можеш да споделиш историята си тук, ако нямаш нищо против.

11.   Същата съм като теб, преди 2-3 години беше зле положението, защото само за това си мислех и като че ли го предизвиквах сама. Като изляза на улицата и почвах да си мисля, че ще припадна и разни такива и само това ми се въртеше в главата. Отивам на училище и пак за това си мисля, не можех да се концентрирам, не можех да си поема въздух и като че ли в стаята сякаш беше 50 градуса. В автобуса е същото, мразя да гледам хората в очите и едва издържах да спирката, за да сляза. Често ми се е случвало да слизам на предни спирки, защото не мога да издържа и после вървя пеша. Като съм в затворено помещение с много хора почвам да се паникьосвам и чак като изляза навън се успокоявам. Тогава изобщо не можех да се успокоявам и си мислех, че никога няма да го преодолея, ама ето че нещата се промениха и сега не мисля за това толкова често. Изведнъж просто си казах, че трябва да мисля за други неща и постепенно се получи. Отвличах си вниманието и ги забравих онези глупави мисли. Сега се е случвало пак да се сещам и да изпитвам същите да го кажа симптоми, но е по-рядко. Като съм заета с нещо и въобще не се сещам. Преди само чаках да изляза навън или да остана сама, за да се успокоя. И сега се случва да не знам какво да кажа като има повече хора около мен или да почна да треперя, но свикнах с това, защото то си е отдавна, няма как да го променя тепърва. Но поне тези паник атаки или каквото беше не се случват вече често. Просто гледай да не го мислиш, защото като се сещаш за него само го предизвикваш.

12.   Стигнах до пети коментар и просто се отказах да скролвам надолу... Какви алкохоли, треви, цигари? Нещо по-умно не можахте ли да измислите? Това не са неща, в които може да се открие вечен лек. Това се неща, които те разкъсват от обществото и ти придават чувството, че си щастлив - но само временно, за момент, за миг. Моят съвет към теб (авторката) е да мислиш по-малко за тези неща и да си намериш някое занимание, към което да съсредоточиш интереса си - например някое хоби. Ако имаш възможност - ходи при психолог. Ако си ученик - разговаряй с училищния психолог.

13.   Изглежда не сте сами и аз не сам. От моя опит научих, че няма изход колкото и депресиращо да звучи. Всеки момент на свобода от тревожността е кратък. Антидепресантите вземат дяволите и ти отварят очите, но за кратко. Ефекта на редовната медитация е непостоянен и в най-добрия случай трае няколко дни. Психотерапията за мен беше неуспешна. Идеите за хранителни добавки и спорт при такова тежко-хронично състояние са по-скоро замираща надежда. И там нещата не се получиха.

Бих ти дал съвет да отидеш на добър психиатър и да пиеш антидепресанти. Това е най-голямата помощ, която можем да получим. След като се почувстваш по-добре започни да медитираш, да спортуваш, да се храниш по-качествено, да си намериш хоби или работа. Можеш да започнеш терапия, но това е толкова рисковано колкото и намирането на правилното хапче за теб. Всеки практукуващ използва различни техники и не за всеки са от помощ.

Съветвам те това макар че шанса след спирането на хапчетата всичко да се върне е значителен, това е едниствения вариант, който проработи при мен. И все пак има надежда, че някой ден след спирането, симптомите няма де се върнат.

А и за термините - паническа атака е когато имаш силно чувство и страх, че умираш. А социална тревожна атака е точно това, което описваш - силно чувство и страх, че някой те оценява негативно. Не е рационално. Има случаи когато отсреща дори те харесват, но това силно чувство винаги е там.

Бих ти дал съвети за това как да се справяш със атаките, но не виждам смисъл след като на мен не ми са помогнали в дългосрочен план.

17 М

14.   Потърси помощ докато е навреме, защото по-късно нещата ще се влошат, може да получиш шизофрения и да станеш инвалид за цял живот!

15.   Аз съм номер 9. Виж сега, мила, никой не казва, че посещението при лекар е приятно преживяване. Хората ходят на лекар от нужда и търсят помощ, а не забавление и весело прекарване на времето си. Ти поиска съвет- ние ти го дадохме. Ако си мислиш, че два часа разговор с психолога или психиатъра ще ти решат проблема, като с магическа пръчка- лъжеш се. Лечението на подобни заболявания е дълъг и труден процес, включващ много компоненти: психотерапия, когнитивно-поведенческа,медикаментозна терапия, освен това има и алтернативни практики, които помагат- йога, техника на дишане и т.н. Пак ти казвам, ако наистина имаш тази диагноза, което вярвам, че е така, след като казваш, че вече си била при специалист и още повече, че имаш суицидни мисли, не се надявай, че отшуми без лекарска помощ. Имаш един коз- млада си и действай, докато не са се задълбочили нещата, после става трудно.

16.   От авторката към номер 15 - Не се изразих правилно и стана объркване. Знам, че с един разговор с психолог/психиатър нещата няма да се оправят.
Относно лекарства, психиатърката спомена нещо (антидепресанти? ), не съм сигурна точно, но каза, че няма да помогнат и ще траят два-три часа. Тук ще помоля някой, който е ползвал антидепресанти да ми каже дали въобще си струва да ги започвам и как се чувства човек, докато е под тяхно влияние.

17.   Здравей, мила! 9 и 15 съм. Бъркаш седативи (успокоителни) с антидепресанти, прочети в нета, има много информация. Антидепресантите помагат, НО! , трябва да ти ги назначи психиатър, минава време, докато подействат и в този период ( около 20-30 дни) симптомите се засилват. Освен това, е възможно да се сменят няколко препарата, докато се уцели правилния. Започва се с минимална доза, която се увеличава до оптималното ниво. Никога не се спира на своя глава или изведнъж, а постепенно, и то когато и както лекарят прецени. Тези лекарства се приемат месеци, понякога и години. И още нещо, много ВАЖНО, при деца и млади хора до 25 години трябва да се подхожда много предпазливо, защото някои антидепресанти усилват или предизвикват суицидни (самоубийствени) мисли, а защо е така, не мога да ти кажа.

18.   От авторката - за сега съм се отказала да ходя на психолог/психиатър. И с приятелки не се виждам. Просто имам някакво чувство, което ми тежи и ме задушава. Проблемите са ми 4 в 1 - депресия, социална фобия/социално тревожно разтройство, проблеми с храненето и самонараняване.
Към номер 13 - ще се радвам да ми разкажеш малко повече, все още ли се бориш с този проблем и изобщо за цялата ситуация с психотерапията и т. н.

19.   От номер 13: Да още имам този проблем. Той е хроничен и трудно се лекува. Психотерапията в моя опит беше пръскане на пари за нищо. Но не е задължително при всеки да е така. Има разлика и какъв терапевт ще посетиш. Моят терапевт използваше методите на "Позитивен фокус" и това не проработи при мен. Когато си във такава тревожна атака не можеш да си насочваш фокуса на никъде. Всъщност колкото се опитваш да си промениш фокуса към нещо друго по-силно става. Като например да си поглеждаш в телефона когато се чувстваш зле за да се "разсеяш". Проблема е, че не можеш да се разсееш. Затова и те насочих към доктор и медикаменти.

Психиатъра най-вероятно ще ти изпише антидепресант и в по-голямата част от случайте помага. На мен ми помогна. Можех да бъда сред хора без никакви проблеми. Не са толкова страшни колкото може да си мислиш. Има напасване и там е рисковано. Не всяко хапче е за всеки и метода за пасване е на проба грешка. Въпреки това специалистите си знаят работата. При мен от 2 медикамента единият работеше, а другиат ми вредеше и затова го спрях. От тук произлиза и мита, че антидепресантите те правят зомби. Правят те зомби, ако не са точните за теб. Ако ти пасват - тогава са лечебни и наистина животоспасяващи.

Бих те посъветвал наистина да споделиш на родител или близък и да посетиш специалист. Нещата могат да се подобрят. Само трябва да направиш първата крачка и да потърсиш помощ. Знам, че е трудно. Но нещата за съжаление не се оправят сами и това е изхода, който аз и много други хора познават.

20.   Ах, самонараняването е едно от най-ужасните неща, което може да ти се случи, минавайки през психически разтройства. Още имам белези, на видими места, които ми се налага да крия всеки ден и следователно засилват тревожността.. Искрено съжалявам, че ти се налага да минаваш през това. Също така, и аз не изпадам в тревога, когато съм на чист въздух, for some reason. Затова понякога гледам да избегна градския, ако времето е ок, макар и да не съм супер близо до училище. Нямам много ценни съвети, тъй като все още не съм минал през депресията, а напротив - засилва се. Просто няма измъкване. ;-; Бих искал да поговорим, мога да relate-на на доста от нещата, за които разказа, но едва ли модераторите ще са ок с това. Пожелавам ти успех. Не си заслужава да се предаваш все още.

21.   От авторката - вече не издържам и искам да сложа край. Въпросът ми е дали един блистер парацетамол (синия Панадол), още 5-6 хапчета от него (ок. половин блистер) и хапчета за успокояване на нервите (нещо такова), не знам име, каква работа биха свършили.

22.   Мило момиче, не е лесно да се умре и най-вероятно ще те спасят, но ще бъде тежко за тебе и родителите ти СЛЕД това. Така че няма смисъл да го правиш, после ще страдаш мн повече, а и може да останеш с последици за цял живот, физически и психически. Най-добре кажи на родителите ти и ВЕДНАГА върви на ПСИХИАТЪР. Има много други хора като теб, не си сама. Ако все пак решиш друго, обади се на 112 и ги попитай, те ще ти отговорят на въпросите за лекарствата

23.   9, 15 и 17 съм. Ще ти кажа каква работа ще ти свърши планът ти, внимателно чети. Лежане в реанимация и промивка на стомаха- много неприятна и болезнена манипулация. След това около три месеца в лудницата, като в началото ще бъдеш в "остро женско отделение", където са най-тежките случаи, вързана за леглото с каиши и упоена непрекъснато. Ако ти харесва тази перспектива и мислиш, че по-зле от сега не може да стане- давай.

24.   От номер 20 - моля те, не слагай край! :c
По въпроса, аз лично не намирам голям ефект в разни хапчета за сън, Валидол и. т. н.. Парацетамола може да ти помогне, зависи от случая.

25.   От авторкта - искам да поясня за последния ми коментар ситуацията -Тя си пуснала музика, а аз чета всякакви статии за преспивателни без рецепта и най-безболезнените начини да се самоубиеш.
Иначе то не бяха обиди, за нищо не ставаш; никой за нищо не те има; кво си направила ти; задника ти два декара (преди поне беше "задника ти декър станал", сега явно сме ги качили на два); виж се на кво приличаш; давам ти храна колкото да не пукнеш; с тебе повече няма да излизам, да бера срам; луда ли си ненормална ли си не знам ква си отивай да се лекуваш; всички те видяха че си ненормална; за лудница си; кретен; идиот. С шамарите от никъде и без причина спряхме, но веднъж така ме зашлеви, че не като гръм от ясно небе ми не знам, като какво ми дойде..
Искам да питам Неолексан без рецепта ли е и колко струва, защото не ми стана ясно от това, което четох.

26.   От 23. Коя е тя, майка ти ли? И още нещо, четеш ли съветите ни, защото оставам с впечатление, че кучетата си лаят, керванът си върви. Ние(визирам себе си и другите коментиращи) искаме и се опитваме да ти помогнем, ама ти май не искаш, или греша?

27.   От авторката - Да, за майка ми става дума.
Много неща се случиха за тези няколко месеца, и не знам от къде да започна. Като за начало ще споделя, че имах период, когато бях на ръба и мислите за самоубийство ме съпътстваха 24/7. Вземах успокоителни, повече от препоръчителната дневна доза. Иначе не съм се самонаранявала от няколко седмици, което все е нещо.
Да започна с майка ми. От както се помня пие по една бутилка вино на ден 2л., а сега има една 2, 5. Днес отново имаше скандал у нас, с крещене, колкото глас държи от нейна страна, и мълчание от моя. Изрази от сорта на: "Не те ли е срам, бе к*пеле мръсно!? ", "Да пукнеш, мамицата ти ненормална! "- честно казано повече ще ме е срам да гледам съседите. Вече на пук си казвам, че заради нея точно няма да "пукна".
Опитах се, като отговорен човек, да седна и да й разкажа за проблема ми с депресията и тревожността, но тя въобще не ме прие насериозно. Била съм ненормална, че се режа, и че навън съм била като "ненормален идиот, от който я е срам".
Тази година повтарях 9 клас (на самостоятелна форма на обучение) и не си взех 5 от изпитите, началото на септември имам последна поправителна сесия. То не беше "Цялото училище те разбра, че си луда! ", Класния иска да се отърве от тебе. " и т. н.
С това, че пие от преди години още прави такива сцени, така да ги нарека. Веднъж разсипа тавата с яденето, аз го отнесох, тя легна да спи, а аз почистих кухнята, да съм била на 8-9. Случаи такива много, поне сега като по-осъзнат човек мога да се справям, донякъде. Дойдат ли събота и неделя просто не ми се живее. Като влезе в банята взима чашата и бутилката пред вратата и като после се стовари на пода на банята, аз трябва да я домивам, подсушавам, обличам и да я сложа да легне.
Слушам, поне от 10 години, че щяла да ме изхвърли от вкъщи. Другата година повече нямало да ми стъпи "дебелия задник" в нейния апартамент, и да си кажа по-скоро аз сама ще си се изнеса. На 18 няма насила да ме завлекат обратно, така или иначе, пък все ще намеря някъде да остана.