Споделена история от Тинейджърски |
Как превъзмогнах депресията
преди: 8 години, 2 дни, прочетена 1255 пъти
Здравейте! Доста често чета истории тук и най-сетне реших да публикувам и аз моята история. Правя го с цел да помогна на така да ги наречем, депресираните" момичета, които не се харесват и самоуважават. Такам.. до 5 клас както всички други бях много амбициозна и ученолюбива, но сякаш в 6ти клас хормонът ме удари и започнах, под влияние на другите и това да бъда приемана като "по-готина" да пуша, да пия и какви ли още други глупости. Целият 6ти клас беше изкаран в подигравки към мен, заради моята фигура. Аз съм мноого слаба, доста хора ме оприличават на анорексичка и цял живот са ми се подигравали точно поради тази причина, но каквото и да направих, за да променя себе си не можех да надебелея, това си е просто ген. В 7ми клас бях спряла с глупостите, залъгвайте се, че всичко това е минало. Когато дойде началото на 8 клас в новото училище беше един от най-подтиснатите моменти в живота ми. Тогава бях заобиколена от проблеми, постоянно се карах с нашите, с приятелите си, един от роднините ми беше зле, бившия ми не спираше да ме обижда, цялата обстановка в новото училище беше ужасна и поддтискваща. Започнах да се режа от целия стрес просто не издържах, взех, че и пропуших, просто по едно време не осъзнавах какво правя. Един ден бях отишла за някакъв преглед и доктора забеляза нарязаната ми ръка и започна да ме разпитва, веднага ми записа часове да ходя на сеанси в една болница, бях уплашена и още по-стресирана, усещах, че лекарите искат да ми помогнат, но аз не исках. Един ден ми казаха, че нямам подобрение и трябва да вляза да се възстановявам за 1 месец в изолираност. Шокирах се, но въпреки това нямах друг избор и се съгласих, тогава бях разказала на моите приятели и имах тяхната подкрепа. Когато излязох от болницата всичко беше сякаш по-различно и всъщност най-ценното на което ме научиха беше да обичам себе си и да живея живота си пълноценно. В момента се чувствам по-добре от всякога, имам стремежи, мечти, амбиции и любящо семейство и приятели, които ме подкрепят. От тогава се научих да съм по-добър човек, да виждам чашата наполовина пълна и всички онези комплекси, които имах върху себе си, фигурата си и тялото си изчезнаха, защото се научих да се харесвам и обичам такава каквато съм.
|
