Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Никой не е застрахован от подобно нещо, на каквато и възраст да е. Всички, които ти се подиграват и ти се присмиват, попитай ги как биха се почувсвали да им се смеят, ако те изпаднат в подобно положение? Постепенно ще се съвземеш от преживяното. Разбирам, че се чувстваш неудобно да се явиш пред хората след случилото се, но нещата ще си дойдат на мястото. Никой няма право да ти се подиграва. Наистина злобни хора има колкото искаш, но ти не им обръщай внимание и си бъди със самочувствие. Ако много те тормозят психически, одумват те и ти се подиграват, може би ще е по-добре да смениш училището. От мен кураж и горе главата.

7.   Успокой се, не е нищо голямо. Аз веднъж в първи клас но никой не разбра.

8.   До номер 1! Ами няма да е чудо за 3 дни, защото явно не познааваш днешната младеш каква е... ще я подиграват всеки ден, дори й като завърши след години ще я помнят точно така като ''насраната'' или какво й измислят там... жалко, че не си отишла до тоалетната(кво ти пука че даскалката те била мразела.. ставаш и излизаш без да даваш обяснения)...

9.   В никакъв случай не отсъствай. Знам, че е много гадно, знам как се чувстваш, мислиш че когато влезеш и всички ще започнат да говорят да се смеят и др.....Ако отсъстваш, така показваш слабост и съучениците ти, ще се усетят че са те засрамили, а на тях това им прави кеф. Така удължаваш периода в който всички ще говорят. Ако ти се е паднал гаден клас те със сигурност ще те чакат да се върнеш за да могат да се подиграват. Ако някой ти каже нещо или ти се засмее усмихни се и ти, но не сядай на чина и на закривай лицето си. Покажи, че изобщо не ти пука какво казват, така като видят че ти изобщо не им обръщаш внимание до 1 2 седмици ще им омръзне и край...Те искат когато те обидят ти да се засрамиш, да си тръгнеш и да не ходиш на училище...А за темата с гаджето ти мисля че този вариант е най-добър:
Изчакай нещата да се поуспокоят и го заговори, разкажи му как си се чувствала, ако е свястно момче ще те разбере.

10.   Може да се включвам малко късно, но се сетих за нещо. Може да кажеш, че ти е дошло и си се изцапала и за това си си тръгнала от училище. Според мен съучениците ти просто са видели, че си се изцапала, и можеш да обърнеш нещата така, че все едно си била в цикъл. Ако е миришело на гадно, казваш, че не е било от теб и толкоз. Това е по-малкото зло. Много кофти ситуация, но се случва. И какво като си момиче? И ние ходим до тоалетна, и ние имаме газове, оригваме се, когато ни е тежко или сме пили безалкохолно/бира, 5 дни в месеца сме в цикъл, а тогава става мазало. Поне при мен беше така първите години от както ми дойде, докато се нормализира. А и сега пак понякога ми е по-обилно.

Не мисли как си изложила гаджето си. Първо, ако това гадже е имало истински чувства към теб, щеше да те защити пред всички други, а не да се крие като да не казвам какво, когато приятелката му преживява тежък момент. Явно репутацията му е по-ценна за него, отколкото си ти, щом е постъпил така.

Не се шашкай. Сега ти е много неловко, засремена си, и напълно нормално. Обаче, аз след години щях да разправям тази случка на децата ми и да се смеем заедно. Всичко ще отмине. Няма да е скоро, но някой ден. Ако още не си ходила на училище и не си говорила със съучениците ти, кажи им, че ти е дошло и толкова по въпроса.

Успех!

Depravity

11.   Ако не си твърде привързана към класа си единствения начин е да се преместиш. По принцип съм оптимист и не искам да те натъжавам, но такива неща се помнят и дори след като завършиш ще ти го напомнят. Ти самата няма да го забравиш.

12.   Самостоятелна форма на обучение, всичко друго в твоя живот, е проблем дори и ново училище, пак е проблем, казвам го от опит ще ревете яко! В всяка община има директор на всички училища, говори с ваще отидете и обяснете случилото се, на общинския директор от там се готви за изпити, впрочем, трябва да имаш 16 години. Но задължително смени, училището.

13.   Пръднята е малкото зло.Истинският резил е ако се насереш пред всички..

14.   Не се бой. Аз в 1-ви клас се нааках в гащите в час. По едно време усетих, че ми се ака, но нямах кърпички и се притеснявах. Реших да се стискам до като майка ми дойде да ме вземе, но имаше адски много време до тогава. Почна занималнята и когато след междучасието се прибрахме в стаята и започнахме да си пишем домашните аз вече бях на предела на силите си и не издържах. Нааках се в гащите си. :( В тихата стаичка се разплаках и казах на учителката, че съм се наакал. Обадих се на майка ми и тя дойде да ме вземе. Изпражненията ми потекоха по целия панталон и дори в обувките! Никой не ми се подиграваше след това. Разказвал съм историята на много хора и не ми се подиграват. Дръг път пак в 1-ви клас пък влязох на бегом в една тоалетна, която цялата беше намазана с лайна и се намазах целия и виках баюа ми да ми донесе дрехи. Пак никой не ми се подиграваше. Освен това имам някакви проблеми със стомаха и постоянно пръцкам в час. Не се бой, има много като тебе. :)

15.   11., след като завърши кога и как по-точно ще й напомнят? Ако случайно срещне някой по улицата - тогава може просто да го/я подмине. Аз на тия дето са ми се подигравали и едно "здрасти" не казвам. Подминавам ги като пътни знаци и не ми дреме за тях.

16.   Мило момиче, нищо толкова сериозно не се е случило. На 26 години съм и като си спомням за училище и преживяванията тогава се ядосвам на себе си защо всичко съм приемала толкова тежко, защо съм обръшала внимание на останалите и не съм се радваала на младостта си. Нищо не е толкова сериозно като живота, който ти предстои след училище. Наскоро на работа една колежка си беше довела детето, щоето е в първи клас. Докато беше при мен момиченцето пръцна сигурно пет пъти, дори трябваше да проветря. Замислих се колко е хубаво да си дете, свободно си дори да пръцнеш, когато искаш, а не да се стиска, крие или тревожи. Животът е толкова прост, не го усложнявай с тревоги за това, че си човек и имаш естествени физиологични нужди.

17.   Казваш, че имаш здравословен проблем и се лекуваш, споко :)

18.   И аз се насрах в 6 и в 12 клас едва свърши часа не сварих ама госпожата по Рисуване не ме пусна после сестра ми тя по малка каза че няма нищо и тя се изпускала в клас
Момче съм

19.   Миличка, на всеки се е случвало . Първи клас мой съученик имаше разстройство и го беше срам да каже че му се ходи до тоалетна и се наака в час . Всички усетиха и след часа класната се обади на родителите му да го приберат и го успокои , че на всеки може да се случи . Една седмица си беше вкъщи и после случаят се забрави . И на мен ми се е случвало в малките класове на няколко пъти от пуст срам да се подмокря в час , но бързо се забравяше после . Колкото да тия , които ти се подиграват колелото на живота се върти и не се знае един ден, когато остареят дали няма да тръгнат пак да се подмокрят и посират ! Следващия път подиграват ли те им кажи това , което ти написах в горното изречение . Сподели и с вашите за проблема и вземете заедно решение дали да останеш в това училище или да се преместиш в друго започвайки на чисто .

20.   Не се притеснявай, на всеки може да се случи. Сега си в такава възраст, че вероятно ще отнесеш наистина много подигравки, но не падай духом. Тук ролята на учителите ще бъде много важна, обърни се към класната си, да обърне внимание на класа, че няма да бъдат толерирани подигравките към теб! Ако има такива от други класове, пак й казваш, да се обърне лично към учениците, които са го направили!
На мен също ми се е случвало, за щастие бях вкъщи. Помислих, че имам газове, а се оказа разстройство. Веднъж и в автобуса едва издържах, но устисках някак... Не се знае кога ще ги хване и тези, които днес ти се подиграват. Горе главата!

21.   Аз пуснах темата. Съжалявам, че не съм писала тука, но наистина просто се опитвам да се откъсна от всичко, което ми напомня на тази история. Не мога обаче да забравя и само за това мисля. От една страна искам да разбера какво се говори и да се изправя срещу проблема си, но от друга страна просто ме е страх и ми се свива стомаха и искам да избягам на далече. По цял ден се мотая по улиците и се правя, че ходя на училище за пред наще. Тъпото, е че понякога срещам хора от училище докато се мотая и се опитвам да ги избягвам. Един път обаче се засякох право с един от даскало(от долния клас), защото живее близо до нас и се знаем. Той ми каза "ааа тииии таковааа, болна ли си, защо не идваш на училище се чудят"-беше ми ясно, че всичко е чул и разбрал. Не ме бъзикаше или нещо, но това е защото не бяха приятелчетата му с него, защото се прави на леке пред тях. Аз започнах да го разпитвам лека-полека. Той ми каза, че момчетата от моя клас са говорили някакви глупости. Аз събрах някак си смелост(не знам как) и го питах какви глупости и направо като ми каза, започна да ми причернява направо. Казва, че са обикаляли и са си казвали един на друг: "аз се насрах брат", "ааа и аз се изпуснах май брат" и някакви такива глупости. Някакви пачи от съседния клас дори са викали да ми подарят памперси и са ме наричали мене "памперса". Как се случи това... направо не мога да повярвам. Преди 1 седмица бях от най-отраканите от класа ни, а сега съм за посмешище и на първокласниците сигурно и ме наричат "памперса"! Ще полудеяяяяяяяя. А пък за другите глупости, които ми каза това момче направо ме е срам пък съвсем да ги коментирам. Намеква ли са тия олигофрени(не знам кой точно), че защото съм била правила разни неща с мъже и ми го мушкали разни чичковци с големи... сещате се и затова ми се е била случила ситуацията. Никога не съм правила такива неща! Да не говорим точно с разни чичковци. Как може хората така да си говорят и да си измислят!? !? Как я каза думата, че са ми викали - "ооолабената" или нещо такова. Не знам това дори какво значи и кой го е измислил, но само виждам как ще ми лепнат поне 10 прякора. Направо всички ще забравят как се казвам и ще си ми викат я "памперс", я "клизма" и не знам още каква глупост. Всичко друго да беше станало и да ми се подиграват и да ми измислят прякори. Ох как мечтая да ме подиграваха за нещо друго-че съм тъпа или грозна, но това е най-ужасното нещо, което може да се случи и за което могат да те бъзикат... просто нямам думи до къде се докарах. Гаджето ме отбягва и ми отговаря с по-някое тъпо изречение като му пиша и все не може да говори. Не съм казала на наще, но просто не мога да ги изрека думите и просто искам да се преструвам, че нищо не е станало, но не мога. Не мога да спя по цяла нощ и само си мечтая как ще замина с космически кораб на луната далече от тия малки комплексарчета. По 2 метра са станали а в акъла са като деца и само за разни такива истории говорят и само с такива неща се занимават. Типични дечковци тъпи и противни. Пожелавам им да им се случи същото като на мене. Ако им кажа, че е някакво заболяване нищо няма да се промени... такова заболяване не е като да си индвалид, сляп или нещо такова и биха се смели, ако някой се изпусне без значение дали е болест или не. Нали ви казвам, че са бебешорчета и на такива неща се забавляват. Освен това не искам да ме знаят като някакъв човек с недъг... Ако мислят, че имам такова заболяване и че ми се случва постоянно, дори и да ме съжалят, ще ги е гнус от мене и ще гледат на мене като на дефеткна. Това е още по лошо. По-добре да си призная: "Да насрах се, щото съм тъпа, айде смейте се и се кефете" (извинявам се за израза). Пак ще е по-добре отколкото да им кажа, че се изпускам постоянно защото имам някакво заболяване. Не виждам какво друго може да се направи, освен просто да кажа на наще и да замина в някой друг град и ще си сменя и името направо и пластична операция ще си направя ако трябва. Направо ще потъна в земята от срам.

22.   ГОВОРИ С ВАШИТЕ! Опиши им случилото се, те със сигурност ще те разберат и ще направят всичко, за да ти помогнат. По това, което пишеш, разбирам, че най-вероятно ще трябва да смениш училището. Кой клас си? За голям град ли става дума? (Има ли училища, където можеш да се преместиш? )
Трябва да знаеш, че всичко ще си дойде на мястото, но трябва да мине малко време. В никакъв случай обаче не продължавай да трупаш отсъствия. Говори с родителите си, за да намерите заедно най-бързото решение. И най-важното - успокой се!

23.   Авторке, много ти съчувствам за случката. Но проблемът не е чак толкова в една човешка нужда, колкото до това, че повечето хора са гадняри. Наистина никой не знае кога и къде ще му се случи, но и почти никой не си дава сметка за това.
Явно е, че се очертават два варианта:
1. Смяна на училището;
2. Повявяваш се пред всички, без да ти пука, за което се изисква много кураж и смелост. Ако някой ти каже нещо, отговаряш с "И какво от това? ", " Да, случи се, но не ми пука" и пр., даже да пуснеш някоя лека шега по твой адрес. Така хората в училището ти ще видят, че не ти пука и че даже правиш шеги. Това ще ги обезоръжи и все някога ще спрат.
И един трети вариант на самостоятелно обучение, но трябва да си затворена вкъщи. Ако си от малък град, се премести в по- голям, а ако вече си в такъв - друг голям град.
Ако те е срам да споделиш на родителите си, им дай да прочетат изповедта ти и номерацията на коментарите, писани от теб и излез от стаята.
Това с цикъла не е лоша идея, защото той наистина понякога наподобява на... А за миризмата - казваш, че не знаеш, но не уплашено, а спокойно, защото веднага ще те заподозрят.
Идва ми една идея да намериш най- силните слабителни, до които можеш да се добереш, да ги вкараш по някакъв начин в храните и напитките им и да превърнеш даскалото в обществена тоалетна, но е рисковано и ще изисква време, търпение и да си внимателна във всеки един детайл. Да не говорим, че е детинско и сама трудно ще успееш. Могат и да те заподозрят.

Black Sabbath

24.   И още нещо. Съжалявам за втория коментар, но сега се сетих. На 16 не си толкова малка, но все пак претърпяваш промени. Мисля, че ако се преместиш в друг град след черири години (примерно) трудно ще те познаят, особено ако частично или напълно измениш стила си, промениш дължината и цвета на косата си и пр. Не го гарантирам, но има някаква възможност да се случи.
Изтриваш си фейсбука и всичко е 6!

Black Sabbath

25.   А не може ли да излъжеш, че е било менструация, а не изпускане? Някак по-приемливо звучи... Не, че няма да ти се подиграват пак, но поне момичетата ще ти съчувстват и ще те защитят.

26.   Говори ли най-сетне с родителите си? Ходиш ли на училище?

Моля те, само не допускай тази случка да се отрази върху учението и бъдещето ти! Родителите ти са тези, които могат да ти дадат най-правилния съвет. Ако се наложи да смениш училището, те са тези, които ще те подкрепят и ще уредят нещата.

27.   Момиче, кажи им, че си била в цикъл! Спокойно!

28.   Да не ти пука комплексарчета навсякъде. Аз не бих ти се смял за такова нещо. Горе главата

29.   Здравей, мило момиче. Как си сега, какво правиш, ходиш ли вече на училище, поуспокои ли се поне малко. Искрено ти съчувствам за случилото се, на всеки би му било неприятно в подобна ситуация, но не драматизирай прекалено много. На всеки човек му се случват гафове в един или друг вариант. Напълно човешко е това, което ти се е случило. Наистина всеки би се засрамил и почувствал страшно неудобно в такъв момент, разбирам те много добре. Но е много незряло и просташко поведението на съучениците ти. Не знам какво да ти кажа и как да ти помогна, защото не знам какво е положението при теб в момента. Но наистина ти съчувствам много и ти влизам в положението. От сърце ти желая да премине по-бързо този период и отново да си щастлива. Сигурен съм, че всичко ще премине. Просто цялото това преживяване с всичките травми го приеми като едно голямо стъпало по пътя ти на духовно и нравствено израстване. Напук на всичко показвай самоувереност, себеуважение и самочувствие, колкото и да ти е трудно. Повярвай ми, всичко минава и заминава, всяко чудо е за три дни. На тази възраст децата са много зли понякога, обичат да се подиграват да обиждат, както някои от съучениците ти. Но всичко е въпрос на интелект, на възпитание и способност да се изпитва емпатия към чуждото страдание или трудно положение. С времето тези подигравки, подмятания и шеги по твой адрес ще намалеят и почти ще се забрави всичко. Дано да е колкото се може по-скоро това, за да свърши по-бързо трудният момент, който изживяваш. Но е и добре да помниш, че зад всяко лошо нещо се крие и нещо много добро. Вярвам, че това добро ще те споходи и ще изкупи страданието, което си изживяла. Не знам как са ти отношенията ти с приятеля ти в момента, но ако аз бях на негово място щях да показвам много по-голямо уважение, обич и възхищение към теб, особено пред другите и да те защитавам. А и в крайна сметка не се е случило нищо кой знае какво фатално. Голяма работа, че си се изпуснала в час. Нима не може да се случи това на всеки на каквото и да е обществено място или нима всички не ходим по-голяма нужда, не изпускаме газове или не ни се е случвало да се разминем на косъм от твоята ситуация. Чудо голямо е станало, че си е изпуснала. Само по-ограничени и умствено недорасли хора, като някои от твоите съученици биха постъпили като тях. А който се подиграва, нека да му се случи и на него това, за да види какво е. Така че горе главата и да не ти дреме. Ще видиш, че всичко ще мине и ще се нормализира. Аз самият съм преминал през какви ли не ситуации, сега даже си спомням с усмивка за тях, а тогава ми беше прекалено тежко. Цени се и се обичай още повече. И не си мисли, че момчетата няма да те харесват или ще те избягват. Поддържай си външния вид, обличай се хубаво, старай се да показваш успехи в ученето, защото това е най-важното за теб в момента, усмихвай се и се прави, че не ти пука. Ще имаш мнооого ухажори, гаджета и т. н. Животът е наистина пред теб, виж в каква прекрасна възраст си, предстоят ти още много хубави и незабравими моменти. Желая ти от сърце успех във всичко! Но пиши как се чувстваш в момента и дали се е нормализирало поне малко положението при теб. Очаквам да пишеш :)

М31

30.   Ей, горе главата, та това е напълно човешко. Аз ако съм, ще ходя на училище и въобще няма да обръщам внимание. Ако ме попитат нещо, ще ги излъжа и готово. Много по-съмнително е, ако спреш да ходиш на училище, още повече, ако се преместиш, по този начин, още повече ще станеш за смях. Бъди спокойна, всичко ще се оправи. Една седмица, най-много две и, ще спрат да говорят за това!

31.   АБЕ ЕЙ! СПОКОЙНО БЕ!
Момче съм на 27. Като бях на 14 ми се случи същото, а точно влезнах в гимназията...
В началото и аз бях супер саднат от случката, но с времето спря да ми пука, защото така или иначе не можем да връщаме времето.
Въпреки всичко, това не ми попречи да спя с половината училище.
Съвсем искрен съм в момента. Просто забравяш за случката и продължаваш напред.
Аз ако не ти бях прочел историята, сигурно чак на старини щях да се сетя за моята.
Грижи се за себе си и външния си вид. Ако си симпатична и пекана ти обещавам, че хората бързо ще забравят за неприятната ситуация.
Поздрави и горе главата!

32.   Авторке, какво става с теб? Скоро не си се включвала. Надявам се, че страстите са поутихнали вече?

Нека споделя и на какво се натъкнах вчера. Вървях си по графа в София, а на около метър пред мен имаше 2 момичета. Внезапно едната бутна другата, за да не настъпи... ами едно огромно ако. Разстройство. Разпиляно по целия тротоар, на около 3-4 метра. Явно някой не беше издържал. Бях толкова близо, ходейки с бърза крачка, че едва не се натресох в него и аз. Не мога да преценя коя ситуация е по-неприятна - в училище или насред центъра на София, но никой не е застрахован, така че не се връзвай на подигравки.