Споделена история от Тинейджърски |
Не ме ли почуства ?
преди: 13 години, 10 месеца, прочетена 2460 пъти
Бях със теб, всичко беше прекрасно.. И за мен и за теб.. знам усетих го.. Тръгнахме си заедно онази нощ . Но неспахме.. помниш ли? Седяхме и си говорихме пихме вино слушахме музика, виждах как се сливаме дори и без да се докосваме... Усещахте и съм сигурна, че и ти усещаше мен виждах как ме гледаш докато танцувам, докато рисувам твоята музика със тяло със движение. Часовете минаваха а ние усещахме, че времето лети но ни интересуваше колко е часа.. Виждах как на вънка се свечерява, а ние бяхме толкова замаяни от виното и от музиката, която слушахме. Тогава легнахме и нищо не си спомням само единствено си спомям какво усещах какво чуствах ... Вече се сливахме и физически.. Събудихме се нощеска и двамата се гледахме и нищо не казвахме, но бяхме щасливи.. Говорихме си общи неща прегръщайки се силно. Едно полудяващо усещане.. Но ето, че дойде и утре, включих си телефона и той веднага звъна .. Изречението беше 'нали не си забравила за два часа уговорката', погледнах часовника беше един. Трябваше да си тръгна. Усетих, че и на него всякаш не му беше достъчно с мен искаше още да ме чуства искаше още да ме докосва. Изпрати ме на спирката да си хвана ТaXi и каза ' беше много прятно ' аз се усмихнах и се качих в колата. Денят ми мина бавно в мислене за него в мислене... ами сега какво ще стане. Нито имах номерът му, нито той моят.. С думите, които ми каза преди да тръгна си направин равносметка, че може би за него е било просто един миг. Но в същото време спомена за това как ме докосваше за това как си говорихме цял ден без да усещаме, че времето лети за това как виждах себе си в него, толкова много си приличаме за бога. Това ме караше да се лутам в мислите си. Прибрах се следобяда в къщи влезнах в интернет и той беше там. Включи се веднага щом видя, че съм на линия. Пита ме как е минало днеска говорихме си, но нищо не казваше за мен и него. Всичко в мен бошуваше да попитам 'Кога ще се видим пак '. Намекнах му няколко пъти тактично и закачливо, но усещах как се прави на луд и сменяше темата. Дойде и утре а след това и други ден.. него го нямаше само в мислите ми присъстваше.. Но усещах, че и аз съм в неговите мисли.
Дойде и петък аз знаех, че тази вечер ще го видя знаех къде е. Отидох там кадето беше, тръгнахме си отново заедно.. Всичко се повтори, но още по силно два дена бяхме плътно заедно всякаш аз бях неговото момиче, а той моето момче. Всичко беше много истинко.. Помислих си, това е.. това найстина е моето момче, нищо не ме интересуваше телефона ми званеше.. 'ИЗПУСКАШ ПАРТИТО АЙДЕ ИДВАШ ЛИ' за мен беше не типично да не съм там. Бях толкова щаслива -изобщо не знаех какво ми казват не ме валнуваше нищо. Дойде отново сутринта.. една прекрасна сутрин. Правихме любов, закусихме.. След това ме изпрати и отново ми каза, беше много яко всичко.. тогава проби всичко в мен когато чух да го казва. Питах се отново ли няма да те виждам цяла седмица, а може би две или три, но нищо не казах.. просто си тръгнах.. На следващият ден него го нямаше на по -следващия също.. Всяка минута се питах не се ли сеща за мен.. възможно ли е? нищо да не изпитваш? Задавах си въпроса, но не получавах отговор. Не издържах в мълчание и му писах съобщение да се видим утре във два часа да се разходим някаде.. Той се включи малко след като му писъх. Каза ми, че може и да дойде, 'Ако ме няма до два и пет тръгвай'. Това бяха думите му и до тук приключи. Дойде и следващият ден вярвах, че той ще дойде.. не може да не иска да ме види та той сподели толкова много с мен почуства ме сигурна бях. На следващият ден го чаках, стана два и десет, но той не дойде.. Тръгнах си и докато вървях се питах.. НЕ СЪЩЕСТВУВАТ ЛИ ИСТИНКИТЕ НЕЩА ВЕЧЕ .. Как може за него това да е просто миг и нищо повече. НЕ МЕ ЛИ ПОЧУСТВА!?
|
