 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Не мога да общувам с хората
преди: 7 години, 11 месеца, прочетена 2525 пъти
Опитвам се. Наистина се опитвам да завържа подобие на разговор. Или да отговарям на въпросите на хората. Но... не мога.
На 16 съм. Винаги съм била така. Не мога да говоря с баща си - изпитвам страх, че ще кажа нещо погрешно и ще последва избухване от негова страна. Не мога да говоря със съучениците си. Ще заекна. Ще се объркам. Ще кажа нещо глупаво и не на място. Не мога да говоря с учителите. Гласът ми ще се разтрепери. Ще сгреша. Може да ги ядосам.
Не мога да говоря с психолозите. Ще се разплача. Ще им изгубя времето.
Не мога да говоря с приятеля си. Искам. Но той не желае да ме изслуша.
Аз... наистина не мога... изречението, образувано в главата ми, става водовъртежка от думи... повтарям една и съща по няколко думи. Забравям сказуемото. И... хората не ме разбират. Повечето не се опитват, но дори тези, които имат желание... просто се отказват.
Мога да пиша. Старая се да е грамотно. Мисля - или поне се надявам, че се получава. Няма да прочитам историята наново, няма да я редактирам.
Просто ми се щеше да мога да я разкажа с думи.
И да има кой да ме изслуша...
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 11 месеца hash: 71bef17d24 |
|
1. Напълно те разбирам, ужасно е. И аз съм същата и нямам представа какво да правя. Каквото и да опитвам - не се получава и това е... Мога единствено да плача и да се мразя за това, което съм, което със сигурност не ме води до никъде.
|
| преди: 7 години, 11 месеца hash: 8ace8d8fbf |
|
2. Здравей.
По принцип хората, които изпитват затруднения при разговаряне, притежават таланта да пишат смислено- те мислят много дълбоко и обширно, образуват изречения, подбирайки най-уместни думи и съчетавайки всичко това- предават наслада на читателя.
А относно "проблемът" ти за затрудненото общуване... Най-вероятно имаш ниско самочувствие, нямаш доверие към хората и много си мислиш за това, кой как те възприема. Това е вид психическо разстройство, което се образува на тийнейджърска възраст (13г-14г) и много лесно можеш да го преодолееш. ТОВА НЕ Е ПРОБЛЕМ, НИТО ПЪК БОЛЕСТ! Най-напред ти е нужна енергия, която можеш да си набавиш правейки хубави неща, гледайки по-позитивно към живота и съчувствайки на хората. Можеш да си намериш някакво хоби, например да пишеш статии, разкази, стихотворения и тн. Втората ти стъпка е, да се научиш да бъдеш добър слушател. Когато някой ти говори нещо, не го подминавай, покажи, че имаш желание да чуеш какво ще каже. Когато ти разказват нещо, представи се в ситуацията, ти какво би направила/казала. Така, до тук се социализирахме и сега преминаваме към себеизразяването- недей мисли толкова много как ще възприемат хората думите ти. Не си повтаряй думите, преди да ги изречеш. Просто бъди свободна, казвай каквото душата ти казва. Ползвай мимики и "body language". Казвай нещата по интересен начин и от време на време се усмихни. Вярвам, че ще се справиш с този така наречен "проблем". :)
Мъж на 19. Студент по психология.
|
| преди: 7 години, 11 месеца hash: e2a67e1308 |
|
3. Не се притеснявай, не си единствената. Очевидно е, че имаш проблем, който трябва да се разреши. Разбирам те много добре, аз също съм такава. Всеки ден си казвам: от утре се променям ама никак не е лесно. Не мога да говоря пред хора, мисля си, че ще кажа глупост или че ще е грешно, почвам да треперя и ако трябва да кажа нещо го казвам бързо и без да мисля и после винаги съжалявам. Знам си го проблема, но не мога да го променя. На психолог не искам да ходя, защото няма да мога да му обясня защо не мога да говоря пред хора. Обожавам обаче да пиша. Всичко, което не мога да го кажа го пиша, всичко, което чувствам също и стават едни романи... винаги съм предпочитала да правим контролно отколкото да ме изпитват пред класа. В чатове и такива подобни е лесно ама на живо става кошмар. Виж, споменаваш, че имаш приятел. Това е хубаво, защото си направила крачка напред и той те е забелязал. Аз с бившия си не говорех и само се карахме, че не споделям и той ми казваше, че това не било нормална връзка. Винаги ми разказваше за деня си, какво правил и т. н, а аз с по две думи "добре мина" и т. н. И той се дразнеше, искаше да говоря повече, а аз просто не исках. А и съм човек, който предпочита да е сам. Ако има човек с моите интереси вече е друго, тогава не млъквам и човека не може да каже нищо. С най-добрата ми приятелка като излезем не млъкваме обаче пред други е ужас. Знам, че не мога да си оправя проблема, но ти можеш. Ако го избягваш няма да го разрешиш. Опитай се да говориш с психолог, той ще ти помогне повече. Знам, че ти е трудно, но ти си още на 16 и може да го промениш. Намери си нещо, което ти харесва и след това и хор, които споделят интереса ти. Така ще ти е по-лесно да общуваш.
Infinity
|
| преди: 7 години, 11 месеца hash: 332b940e9f |
|
4. Не, няма да изгубиш времето на психолозите, сигурна съм че 90% от срещите им започват с плачещи клиенти-затова изобщо се ходи на психолог, защото човек е пренатоварен психически. Усещам че баща ти е част от проблема. Трябва да се опиташ да се успокоиш и ако можеш да се отделиш от него.... да си сама известно време и да подредиш мислите си. Ако ще ти е по лесно опитай да завържеш приятелства извън училище където малко или много вече знаят че имаш проблеми с общуването.
|
| преди: 7 години, 11 месеца hash: 8a885698f0 |
|
5. И аз бях така. Дори се изчервявах и после с часове не можех да се успокоя. А е важно да изразяваш себе си. Опитай се да не мислиш за другите и тяхната реакция. Тя няма значение. Като начало започни да общуваш по интернет и по телефон. Там не виждаш реакцията на другата страна и може да решиш изобщо да не я прочетеш. Но ще започнеш да изказваш мислите си. Започни да си водиш дневник. Ако трябва тръгни на психолог. Там ще му плащаш пари, така че няма значение неговата реакция. Бъди по-смела и да не ти пука за реакцията на околните.
|
...
| преди: 7 години, 11 месеца hash: 782b2ff7ee |
|
6. Здравей. Аз също съм човек, който не говори много. При мен мисля, че е по-различно защото го правя не защото не мога, а просто защото не искам. 70% от това, което си говорят хората са клюки. Също така мисля, че тишината е прекрасна, според мен е ужасно глупаво да говориш празни приказки само защото мислиш, че е нужно. Малките и прости разговори ме отегчават, за това и вече доста рядко ги провеждам. Доста често съм си в свой свят и дори понякога без да искам тотално изключвам. Но както и да е, стига за мен, просто искам да ти кажа, че има хора, които биха сметнали това мълчание за привлекателно и може би, би ги подтикнало да те опознаят по-добре. Не знам дали знаеш, това е нещо, което учителката ми каза, но когато човек е твърде несигурен в себе си, разговарянето му с други хора е почти невъзможно. Ще ти предложа нещо. Следващия път, когато някой те попита как си или как е минал деня ти, нещо обикновено, се опитай да му го обясниш по-най подробния и интересен начин. Колкото можеш, дори да е родител или приятел, или ако е непознат най-добре. Също така, пробвай се да заговаряш непознати, питай ги къде се намира това-онова, само така да се тренираш. С учителите се пробвай да говориш, когато са сами, питай ги разни неща (ако се интересуват от разговор, разбира се), след това ще ти е по-лесно да говориш с тях пред класа. Ако имаш изпитване или презентация, говори пред огледалото, снимай се докато говориш и просто виж в кое ти е слабото място, дали заекваш, дали си търкаш ръцете твърде много, дали говориш твърде ниско или високо и така нататък. С учениците си... честно казано не знам с какво да те посъветвам защото моите съученици са доста назад, смисъл, не мислят като мен, не харесват това, което харесвам аз и така, не се разбираме много добре. Ако има такива, с които споделяте общи неща, опитай се да говориш с тях по тези теми, колкото се може по-подробно. Опитай се да изслушваш, това е много хубаво качество, когато някой види, че му обръщаш внимание това няма да остане незабелязано. Интересувай се от хората. И това е от мен, успех.
- Joly, 16.
|
| преди: 7 години, 11 месеца hash: 97b4b763ef |
|
7. Единственият ти проблем е неувереността - тя те кара да се чувстваш слаба, недостойна.
Бъди умна и не падай на дъното, защото светлина винаги има - стига да вярваш и да търсиш.
Какво значение има какво си мислят другите за теб? Те ли ще променят твоя живот?
Знам, трудно е, но ако искаш можеш да се справиш със всичко. Няма невъзможни неща.
Всичко е в главата ти - можеш да имаш високо мнение за себе си, да правиш неща, които те карат да се чувстваш прекрасно или да станеш създател на нов вид технологии.
При теб проблемът е някакво минало събитие. Този страх не идва от нищото.
Все пак помисли, когато си сама ЗАЩО трябва да си усложняваш живота? Излез навън, дишай чистия въздух, виж слънцето, тренирай! Спорта оказва огромно влияние върху мисленето и блокира стреса.
Запомни едно от мен: Времето е пари! Не го губи, а го използвай да изградиш светло бъдеще.
Стискам палци да се справиш със прболемите :)
|
| преди: 7 години, 10 месеца hash: ce95563ec9 |
|
8. Миличка, мисля че може да имаш Social Anxiety Disorder, от която страдам и аз. Ако искаш виж в нета за какво става въпрос.
Единственото "лечение" е да ходиш на психолог, но в повечето случаи не може напълно да се притъпи и продължаваш да си го носиш в себе си.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
