Вярно ли е предположението ми, че това леко отдръпване един от друг е просто улегване на чувствата, но не и тяхното изчезване...
преди: 13 години, 10 месеца, прочетена 2524 пъти
Здравейте! Това моето не е точно конкретна история, просто искам да споделя чувства, които ме измъчват от известно време насам...

Аз съм момиче на почти 20 години и ходя с 17 годишно момче... Може и да ви се струва глупаво, че се занимавам с по-малък от мен, но си се обичкаме и годините не ни правят впечатление. Ходиме вече почти 9 месеца и може да се каже, че всичко си ни е ОК, но напоследък ме побиват тръпки и нещо ме свива отвътре, защото ужасно много ме е страх да не го загубя. Когато всичко почна ние бчхме най-добри приятели и просто привличането си личеше и така една вечер просто се целунахме и всичко около нас стана адски красиво.

Той и до тогава ми даваше смисъл, защото като мой най-добър приятел ме е подкрепял във всичко и ме е защитавал от всичко. Но напоследък се чувствам несигурна в себе си, в Нас... Когато тръгнахме всичко беше толкова чисто, целувките бяха толкова горещи, а сега сякаш се отдалечаваме... Пак си се виждаме всеки ден, постоянно си се прегръщаме и целуваме, но понякой път се улавям как му викам за нещо, за което изобщо не е виновен или как си изкарвам целия негативизъм от деня върху него...

Не се обичаме по-малко, просто аз си го обяснявам, че нещата се успокояват с течение на времето... Преживяла съм преди само една огромна раздяла и тя за няколко години ме накара да не се доверя на никого... Докато не се появи сегашният ми приятел. Наистина го обичам, но самата мисъл, че може да се разделиме ме ужасява... Не знам как ще го преживея ако се случи... Спокойно не съм емо-самоубиец, просто при много голяма болка се чувствам разпадаща се и сякаш всичко губи смисъл и това ме съсипва всеки ден...

Искам да ви попитам - вярно ли е предположението ми, че това леко отдръпване един от друг е просто улегване на чувствата, но не и тяхното изчезване...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 10 месеца hash: 71611203e6

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Моето мнение е, колкото и да не искаш да го чуеш че няма да се получи.. Аз съм на 19 и ходих с 16 годишен до скоро. И на мен уж годините не ми пречиха, но постепенно той охладня и се оказа, че наистина е още хлапе. Не очаквай сериозна връзка с по-малък - ОТ ЛИЧЕН ОПИТ! Ние изкарахме почти 7 месеца, като се познавахме от година... Ще те боли след раздялата, но повярвай - така ще е по-добре за теб...Пак казвам - била съм в СЪЩОТО положение.. Lovely Bones

 

...

преди: 13 години, 10 месеца hash: ff2dbcf5ff

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Подкрепям №1, наистина не се знае какво ще се получи, защото той е на 17 години и сега се развива, още не е видял нищо от живота и жените и тази връзка е голям риск. А иначе, това че си му се развикала за глупости е съвсем нормално. Вие сте заедно всеки ден, естетствено че все ще се издразните един от друг за нещо. Когато получаваш такива пристапи на страх и несигурност, най-доброто лекарство е да му споделиш как се чувстваш, а той да те прегърне и да ти каже, че всичко е наред и няма за какво да се притесняваш. Говори за това с него. Защо приемаш нещата като отдръпване, вие просто се отпускате все повече един пред друг и ставате по естествени. Свиквате заедно, не мисли, че чувствата изчезват. Успех ! Mary Jane

 

...

преди: 13 години, 10 месеца hash: 87b3446295

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Не мисля, че сте прави .Много зависи от момчето няма значение, че е на 17.Аз съм в твоята ситуация на 19 съм, а приятеля ми е на 18.Изпитвам същия страх, но това сигурно е нормално, защото ги обичаме.Не бива да си внушаваш, че нещо се е променило или той не се държи по същия начин.Просто се наслаждавай.. успех мила :)

 

...

горе^

преди: 13 години, 10 месеца hash: f0e02b24e8

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   От авторката! Благодаря ви наистина много... И до някъде, не се обиждай N1, но се надявам да не си права... Поне не относно нас... Наистина много зависи от момчето и знам, че моето момче ме обича безрезервно, както и аз го обичам. Говориме за всичко когато нещо ни мъчи и явно ще се наложи да повдигна и този въпрос. Още повече, че вчера вечерта пак нещо започнахме да се караме... По някой път ми се струва, че ме притиска, постоянно повтаря, че времето ни прекарано заедно ни е твърде малко, защото аз по принцип съм си много отговорен човек и отделям време и на родителите ми и това да им помагам с каквото мога, а той както ми казва сякаш ме ревнува от това нещо... Вчера си говорихме за това днес сигурно пак ще поговорим, но знам че ще се оправиме :) Просто страшно много си се обичаме! :)

 

...