Споделена история от Тинейджърски |
Как да спра да се самоизяждам отвътре?
преди: 8 години, 1 месец, прочетена 1475 пъти
На 17 г съм, момиче.
Перфектно оправена стая, книги, учебници, изрядност в ученето, готвенето, мания към съвършенство. Всичко при мен е мания. Не винаги съм била такава, преди бях едно щастливо дете, но нещо се промени, драстично и толкова бързо, за един миг. При мен всичко е като миг. През повечето време главата ми е пълна с мисли. Всичко при мен е планирано стриктно.
Извинявам се, че историята ми не е подредена.. тя е отражение а главата ми, това ми е оправданието.
Да започнем от семейството ми. Майка ми се разведе с баща ми преди 5 години, и от тогава живеем с нейният приятел, който има двама сина. Аз имам сестра. На кратко четири деца сме, от различни родители. Нямаме кръвна връзка. Ние сме заможно, добро, задружно семейство и изобщо не се усеща, факта, че например приятелят на майка ми не ми е баща. Моят баща не се интересува от мен, много. Всъщност почти никак. Приятелят на майка ми ме възпита и ми даде всичко, което имам и съм сега.
Отначало като заживяхме заедно 4-деца беше много напрегнато у дома, все пак различи деца, от два брака, които са травмирани от разводите на родителите си, което е съвсем нормално. Но след първата година напрежението изчезна. Бях на 14 години, когато станах много близка, с доведения съм брат, той тогава беше на 16. И по стечение на обстоятелствата, не знам как, защо и от къде ние се влюбихме един в друг. Повярвайте ми и аз не си го обяснявам почти 3 години по-късно просто се случи.
Зарязах всичко, родителите си, ученето, приятелите си. Връзката ни беше толкова странна и непонятна за родителите ни. Ревяха всяка вечер, обсебени от мисълта какво ще се случи когато ние се разделим. Правиха опити да ни разделят- безрезултатно.
Няма да изпадам в повече подробности, бяхме заедно две години, преди година скъсахме. Един ден просто се прибрах от училище по- рано нашите ги нямаше. И го заварих с едно момиче, в къщи, при което той ми каза, че иска да е с нея, че ми е изневерявал постоянно и тнт. В последствие, след седмица той се изнесе при нея, тогава той беше на 17, а тя на 19. Както и да е изнесе се, аз се опитвах да ги разделя - без резултат.
Те още са заедно, идват в къщи постоянно, а аз говоря с тях, усмихвам се, смеем се постоянно..
Обобщено да ви кажа.. Съсипах нашите тотално, зарязах всичко и всички, изпаднах в депресия.. Господи колко ме е срам, имам чувството, че искам да се ударя невероятно силно, за да ме заболи, но пак няма да е достатъчно, за да усетя какво са изпитвали нашите през тези почти 2 години ).
Да, още го обичам. Липсва ми, но са останали само добрите чувства вече и намерих начин да се справям. Начина е перфекционизма у мен, който се появи малко след като се разделихме и излязох от депресията ми. Господи не се понясям. Чувствам, че ще се самоизям от вътре.
Как е възможно да съм такава.. Как може още да го обичам, да сдържам чувства си.. Говоря със сегашната му приятелка, но нямам лоши чувства към нея, дори я харесвам. И в същото време той ми липсва.
Дори няма причина да ми липсва.. Може би ми липсва, близостта и уюта, които имах с него. Може би не ми липсва той, а вече е време да съм с някой друг. Може би трябва да спра да се старя всичко да е изрядно и да се оставя на течението. Повтарям си как ще успея и искам да уча, тренирам страшно много, чета, готвя. И се надявам въпреки липсите ми, да успея да се превърна в един пълноценен човек, който е мотивиран, амбициозен и уверен.
Може би всичко това, ще отмине, и ще спра да мисля за него. Но докато чакам, как да спра да се самоизяждам отвътре? Не знам дали ще ме разберете, но не го искам от вас, просто имах нужда да пиша... Понякога имам чувството, че ако изкрещя всичко това навън пред всички, ще освободя себе си... и най-накрая ще мога да заспя спокойно
Благодаря ви, че прочетохте това.
|
