Започва да ми писва
преди: 7 години, 10 месеца, прочетена 1432 пъти
Здравейте драги читатели на сподели. Момче на 16 години съм. Горе долу по средата на учебната година от елитно училище се преместих в квартално. Имам избухлив характер и не обичам да се подиграват с мен, въпреки че съм широкоскроено момче. Това бе и причината да се преместя, хората, с които дружах бяха адски печени и готини, но просто учителите се държаха с мен и останалите като боклуци и просто не издържах (все пак искам да завърша с прилична диплома, а те буквално се подиграваха с моя труд и губех всякаква мотивация да уча). Едвам навих родителите си да се преместя. Накрая им обясних как се чувствам и взехме решение да се преместя в по-"лесно" училище. В началото всичко добре. Беше ми малко странно. Абсолютно всеки се познава с другия (понеже има 5 пъти по-малко ученици сравнение с предишното). Учителите са адски печени, държат се и си вършат работата като адекватни хора. Не съм срамежлив, още от първия ден се запознах с всички и си говорехме. Направи ми впечатление, че всички си шушукаха за мен "ето го новия", "тва ли е новия", "изглежда добре". Не че се хваля или нещо, но както винаги попаднах в компанията на "готините" (не определям връсниците ми по това дали са готини, дали пушат, каква музика слушат, накратко- нямах голям избор). Не след дълго осъзнах как животът на всички се върти около драми с момчета или момичета, бой, всякакакви интриги и. т. н. Попринцип не съм агресивен, бил съм се доста пъти (никога не съм се бил е така без причина или защото някой е грозен, дебел, гей и. т. н. и винаги съм правил всичко възможно, за да избегна саморазправа ), но не се хваля с това и не говоря никога по тази тема, защото винаги след като съм бил някое момче ми е гадно и съжалявам, но като ми падне пердето не се контролирам. Изведнъж започнах да усещам как се опитват да ме въвлекат в техните филмарщини и им го казах директно, че тези неща ми е писнало да ги слушам и че са на по 16 години и трябва вече да са ги надраснали. Като нисконтелигентни дечица, не отразиха това, което им казвам и продължиха. Бъркат ми се в нещата, които правя без да съм им искал повърхносното и смешно мнение. Когато те искат моето аз им давам едно мнение далеч от тяхното мислене и започват- "млъкни", "тъп си, ще ти прасна една тупаница" и като цяло започвам да се дразня от факта, че не мога да кажа нищо (не говоря за бой) на някакъв си 45 килограмов тип с една глава по-нисък от мен, защото ако го направя цялото училище ще ме намразят и ще отнеса бой и заплахи от групички по 10 човека. Ще ви дам пример, за да ви покажа за какво става въпрос. В междучасие сме и едно момиче показва как снощи се е рязала заради някякъв си и започна с някакви драми и обяснения в любов. Аз и казах, че тва са пълни простоии и това да се режеш е супер крайно и притеснително. Веднага - "млъкни след малко ще те пребия, не виждаш ли колко й е гадно ". И аз никога нищо не казвам обаче усещам едни вълни от гняв и как след малко ще го счупя тоя дет ми се отваря. Спрях да ги слушам вече и не им давам никакви съвети и. т. н., но те вече и без причина ми се правят и то постоянно. Ако кажа на класната, ще се разбере (то все едно си на село при клюкарите) и ще ми дойдат 15 "бияча" да ми се правят или да ме бият. Ако кажа на наще няма да ми обърнат внимание и ще ми се издразнят (понеже до преместването ми беше ад вкъщи-караници, нерви, скандали). Тези неща, които ми се случват са само в училище, след края на учебния ден аз излизам с моите си хора от старото училище и въобще не мисля за тия глупаци. Някои съм ги блокирал в социалните мрежи да не ми досаждат с техните глупости. Какво бихте направили на мое място? Как бихте постъпили? Ще съм благодарен на всички, които ми дадат съвет, както и на модераторите ако публикуват темата. :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 10 месеца hash: 2265c7870d

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Ами върни се в старото училище, ако можеш. Новото ми изглежда с доста посредствени хора.

 

...

преди: 7 години, 10 месеца hash: c0e64394dd

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Момиче на 14 долу горе в същата ситуация. Съветвам те да си запишеш час при детски психолог и да му разкажеш всичко. Става и без знанието на родител.

 

...

преди: 7 години, 10 месеца hash: 09329d3b9c

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Познато. Целия ми клас нон-стоп се филмира. Караници, псувни. Почти целия клас е замесен в някакви филмарщини. Няколко души мен не сме намесени. Как ли успяваме? Не обръщаме внимание, не говорим с тях, не коментираме. Това е единствения начин. Започнеш ли да говориш, да се намесваш - тогава се започва. Тъй като изобщо не ми дреме за тях, нито ме закачат, нито нещо. Ако нещо си чуя името просто ги подминавам. Не съм някакъв ретард, който стои сам. Просто не да ходя да се дъхам, да казвам какво мисля, защото знам, че това няма да ги промени и че няма да им пука. Намираш си някой по-нормален и това е. Тъпо е да не можеш да си изкажеш мнението, но по-добре е отколкото да имаш после проблеми. Препоръчвам ти да се опиташ да направиш същото. Успех. VioletPhoenix

 

...

горе^

преди: 7 години, 10 месеца hash: 80792f71cd

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   От автора: до номер 2:Няма как вече да се върна по много причини, ще трябва да изтърпя някак още 3 години. 3. Не ми се разправя с психолози, приятелите ми ме подкрепят достатъчно (разбират в каква ситуация съм). Пожелавам ти късмет с твоите съученици. 4. Смятам точно това да направя. Днес гледах бала на випуск 2017 в старото ми училище и се натъжих адски много, че никога няма да изживея тези моменти с нормални хора. До всички родители (ако има такива), които четат това и са на път да взимат решения заедно с децата си : Внимавайте много в какво училище ще влезнат. 90% от тийнейджърите се влияят адски много от средата, в която попадат в училище. По-добре не толкова добра диплома в края на 12 клас отколкото боклуци за цял живот. :)

 

...