Мисля, че ще откача!
преди: 13 години, 10 месеца, прочетена 2866 пъти
Аз съм момиче на 14 год. и имам много проблеми с които не мога да се справя сама. Ще кажете споделяй с родителите, проблема е, че те ще се развеждат.

В момента майка ми е в Украйна, а баща ми е международен шофьор и си идва вкъщи за 1 ден и няма време за мен. Ще се развеждат, защото майка ми злоупотребява с алкохола и ми е посягала да ме бие.

Живея с баба си, брат ми е студент и ако му кажа за проблемите сигурно ще ми се изсмей в лицето. И също така се отказах от една игра в която се бях вманиачила сериозно и заради нея стана лошо. (world of warcraft)

Отказах се, но ми е трудно. Ядосвам се, нервна съм и никой не ме разбира. Искам да крещя да чупя неща, а когато някой ме ядоса кипвам за секунди и ми става леко когато крещя на някоя бедна душа.

Например баба ми, на нея най-често й викам. Знам, знам не постъпвам правилно, но аз не мога да се контролирам. Като й викам сякаш някой друг го прави. Успеха в училище от 5 стана 3, пътувам 8 години всеки учебен ден с кола, мини бус, автобус и въобще с всичко, а в момента съм с влак ( и тея осем години трябва да ставам в 6 сутринта да пътувам с хора които ме дразнят и се ядосвам покрай тях) минах "първото си влюбване" и да знам че съм малка.. какво да се прави.. съдба. Нямам много приятели.. в класа само 1-2 ще се сетят за мене, не съм грозна, не съм курва, срам ме е от всичко и всеки.. просто искам внимание. И така нервната ми система се разрушава ден след ден и аз не знам какво да правя. Да се успокоя изисква огромни усилия, единствено когато рисувам ми е добре. Излизам с приятели, но те ми споделят само техните проблеми, моите не ги интересува, а аз не обичам да се натрапвам. Не мога да контролирам емоциите си както трябва - ядосвам се после рева и накрая се смея [като лудите.. :( ]

Ако имате някакъв съвет как да се успокоя ще съм изключително благодарна да го чуя. Благодаря предварително.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 10 месеца hash: 8085a762dc

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   В пубертета хормоните се побъркват или по-точно ТЕ побъркват... :-)), т. е. нормално е да се появи нервно напрежение, необяснимо чувство на гняв, безпокойство, тревога и/или тъга. Всичко ще отмине след 1-2 години. Сега е много подходящ момента да започнеш да спортуваш. Ако таиш толкова много агресия в себе си, запиши се на боен спорт/ изкуство. Освен, че ще изразходваш излишната енергия контролируемо, ще се научиш на доста полезни за теб неща – дисциплина, коректност, точност... да не говорим за поддържането на тялото ти в добра физическа форма... . Успех Нерваче... от една такава-онакава

 

...

преди: 13 години, 10 месеца hash: 8e3b7a4755

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Твоята ситуация не е лесна особено кати се има напредвид, че си на 14. Но моят съвет е да опознаеш близките си. Приятелите- те не са подходящите хора, с които да споделяш, защото има много интриги помежду им. И така за начало недей да викаш на баба си. Бабите са най-всеотдайните и обичливи хора дори повече и от майките. Седни, поговори с нея. Тя ще те успокои. Същото направи и с брат ти. Той е по-голям и съм сигурна, че ще те подкрепи. Няма по-силна връзка от тази с роднините. На приятели недей да разчиташ много много. Успех и горе главата.

 

...

преди: 13 години, 10 месеца hash: 4f953de8ad

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Точно като мен! И мен никой не ме разбираа аз съм на 15 остави е-майл там да си разменим скайп и няма да ми се натрапваш от кога искам да намеря човек който да ме разберее :Х аа момиче съм също =)

 

...

горе^