Споделена история от Тинейджърски |
Как да му помогна ?
преди: 7 години, 7 месеца, прочетена 1061 пъти
Здравейте! На 16 години съм и имам приятел на 18, с когото сме заедно от почти 6 месеца. До преди 1 месец всичко беше прекрасно, но напоследък се караме почти всеки ден, а често скандалите започват от него. Той е от друг град, но идва всяка седмица, за да се виждаме а само след 1 месец се мести да живее в моя град (по принцип е от тук, но поради семейни причини се е преместил да живее в друг град). Той е хубаво момче, умно, борбено и наистина прекрасен човек. Обича ме истински, постоянно го показва, винаги се грижи за мен, дава всичко от себе си, за да съм щастлива и като цяло е първият човек който ме уважава и се държи с мен като и истински човек. Проблемът е там, че животът го е подхванал още от 3-годишен - тежък развод на родителите му, смъртта на най-близкия му човек-дядо му, неразбирателство с втория му баща, липса на финанси, проблеми в училище, с приятелите, побоща, бивши - леки момичета, които са го наранявали и още, и още... Със всички трудности е научен да се справя сам и винаги носи всичко на свой гръб, рядко приема чужда помощ, но има и друга пречка- употребява трева няколко пъти в седмицата, и амфетамини, когато е уикенда при мен. Знам че това му вреди, но не искам да го ограничавам, не мисля че е зависим, но смятам, че натам е тръгнал.. В последно време проблемите му се увеличават, когато не е при мен често е тъжен, нервен, избухлив, дори съсипан на моменти а по-рядко му се говори за това защо е толкова зле. Чувствам, че не може да се справи сам с проблемите си, а когато се опитвам да му помогна отказва помощта ми и винаги казва че неговия товар се е негов и аз не съм длъжна да го нося на мой гръб, но когато става дума за моите проблеми той винаги и насреща и ме подкрепя, а не ми позволява аз да съм до него.. Вече доста често се случва да ми говори на въпреки, да ми крещи по телефона и да се държи агресивно към мен- пренася личните си проблеми върху нашата връзка и това наистина ме съсипва. Нещото, което ме наранява най-много е, че отскоро изпитва много силна ревност от всичко и от всички. Буквално полудява, когато някой ме погледне по улицата, често ми иска телефона да види дали си пиша с някой, пита ме къде съм и с кой, държи ми сметка.. Наистина си съмнява във верността ми и най-дребни и незначителни неща за него са основателни да мисли, че има друг и че крия нещо. Не му изневерявам, нито бих пожелала друг освен него, защото за първи път някой ми дава всичко от което имам нужда. Не разбирам от какво са породени неговите съмнения, когато отида на рожден ден или изляза без него и съм гримирана и нагласена се побърква и мисли, че ще направя нещо с някой.. Боли ме от това, защото не искам никой друг освен него а той не може да го осъзнае. Не сме правили секс, а той изобщо не ме притиска, не ми поставя ултиматуми или условия. Говорили сме много по темата, казвал ми е, че има желание, но зачита и уважава моето мнение. С течение на времето почвам да си отпускам и откъм това отношение, защото ми дава сигурност, но ми е казвал че го е страх, че ако го направим ще се превърне в "куче на каишка" и ще ме задушава и ревнува. Ужасявам се при мисълта че в момента положението е точно такова, а не знам дали ще издържа ако го направим и се задълбочи. Когато не е с мен постоянно ми казва колко му липсва и как иска да съм при него, вечерите се съсипва и усещам че наистина не е на себе си заради това. Казва ми и че не го разбирам и подкрепям достатъчно, а се чувствам сякаш той не ми дава възможност. Опитвала съм да говоря с него, нещата се оправят за кратко, но когато е далече от мен пак започва всичко от начало. Опитвам се да му обясня, че има само още 1 месец докато дойде момента в който всеки ден ще сме заедно, но имам чувството, че този месец му се струва като години. Моля ви кажете ми как да го предразположа да говори с мен за всичките му чувства и притеснения, как да го накарам да се почувства спокоен, когато не е до мен и да му докажа че няма друг и няма причина да се съмнява във верността ми.
|
