 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Депресия.
преди: 7 години, 7 месеца, прочетена 1645 пъти
Здравейте! Аз съм момиче от провинцията, на 16 години. Искам да живея в „големия град”. Още след седми клас исках да се преместя, така като имах отличен успех. Ходих на олимпиади по физика, математика, български и литература, участвах във фестивали, понеже пеех във вокалната група в училище. За жалост родителите ми нямаха възможност да ме издържат ако се преместя в града, затова си останах в старото училище и записах специалност, която не искам да уча. Бях много тъжна и това ме изтощи психически. Сега съм в девети клас. Вече не съм отличничка(5. 42 е успехът от първия срок), но въпреки това съм асистентка на знаменосецът на националното знаме, а и участвам в училищните дейности. Имам само няколко приятели. Не се разбирам с връстниците от селото ми, защото те само клюкарстват.
Амбициозна съм. След 12-ти клас искам да следвам политология в Софийския университет, но едва ли ще стане. Ако искам да уча трябва да работя, а точно за тази специалност няма задочно обучение. Това ме отчайва и всеки ден мисля за това как след 12-ти клас ще почна работа и едва ще свързвам двата края, защото ще бъда на квартира все пак.
Понякога се карам с родителите си, което е нормално. Все пак възрастта ни е много различна и милим по различен начин, а това води до много разногласия. Например аз искам да работя лятото, а за това те трябва да подпишат декларация. Но не ми разрешават.
Момичетата от село постоянно ме избягват и говорят за мен. Това много ме натъжава. Тук не е мястото ми. Искам просто да завърша и да се махна, но имам още доста години, които не искам в тъга и еднообразна рутина(от училище в нас и от нас в училище).
Дори да не правя нищо се чувствам изморена и това е ужасно. Лягам си и миля за жалкото бъдеще, след това се разстройвам и плача... По цял ден съм тъжна и само си губя времето в това село, не е мястото за мен определено.
Бих ви била благодарна ако изкажете мнението си или ми дадете съвет. Хубав/а ден/вечер!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 7 месеца hash: 4aafc0a83e |
|
1. Някои родители наистина са крайно задръстени и твоите са точно такива.
Единствения вариант според мен е след 12 клас да си намериш работа в София и да работиш 2-3 години без да учиш, за да спестиш пари за следването.
И да не станеш студентка веднага след 12 клас няма да ти е загуба. Важното е да не се отказваш да преследваш целите си.
|
| преди: 7 години, 7 месеца hash: 812f179e31 |
|
2. Какво имаш предвид под "още доста години"? Като си на 16 имаш още малко докато завършиш.
|
| преди: 7 години, 7 месеца hash: e289733734 |
|
3. Няма нужда или причина да се чувстваш тъжна за каквото и да е. Моят съвет е учи чужди езици - те много ще ти помогнат в бъдеще и спортувай.
|
| преди: 7 години, 7 месеца hash: c96f77c34b |
|
4. Никой не избира къде или в какво семейство да се роди. Щом искаш да следваш след гимназията, говори отново с родителите си за декларация и започвай да спестяваш за редовно обучение. Опитай се да се подготвиш за зрелостните изпити и не допускай да ти се понижава успеха. Щом имаш цел към която да се стремиш, ще пребориш депресията.. това е единственият начин да пребориш и средата, в която си. Успех!
|
| преди: 7 години, 7 месеца hash: 4ca14977af |
|
5. Здравей. Аз също съм 9 клас, в сравнително голям град, уча в Природо-Математическа гимназия. Има 4-5 човека от класа ми, които са от села и са на квартира тук. Трудно е наистина, а пък и разходите са много. Към някои гимназии, обаче, има общежития, например към моята има. Таксата е около 30 лв. на месец, което е почти нищо. Един от най-добрите ми приятели е в такова общежитие и е много доволен. Защо не се поинтересуваш къде има общежития и не отидеш да учиш в града? Ако имаш към 5, 50-80 успех ще взимаш стипендия в 10 клсс, която ще те улеснява много. А до 12 клас все ще измислиш нещо - и вашите предполагам ще ти помагат. Щом имаш желание да учиш, почти няма как да не успееш. Все пак желанието и волята са най-важни.
Изглеждаш ми интелигентна, а мястото на амбицираните и умни млади хора не е по селата, със сигурност.
|
...
| преди: 7 години, 7 месеца hash: c851c95936 |
|
6. 1: Мислила съм и за това да работя няколко години, за да събирам пари. Това също е опция и има голям шанс това да се случи, просто всички ще почнат още след 12-ти клас и ще ми е много тъпо... защото въпросът „Защо не си записала направо след 12-ти клас? ” винаги ще ме натъжава. Благодаря за подкрепата!
|
| преди: 7 години, 7 месеца hash: c851c95936 |
|
7. 2: Когато си в среда, която не искаш и ти е писнало, но въпреки това се държиш... и един ден е цяла вечност! ☺
|
| преди: 7 години, 7 месеца hash: c851c95936 |
|
8. Уча английски от първи клас и се справям много добре. Немски уча от началото на миналото лято(2016г. ), а руски от тази година. Езиците много ми вървят, за което съм мноого благодарна!
Сутрин и вечер бягам. Може би това не е достатъчно, но почнах и диета скоро.. :)
Благодаря!
|
| преди: 7 години, 7 месеца hash: c851c95936 |
|
9. 4: Мога само да е радвам, че имам родители ,които са живи и здрави! Наистина са направили много неща за мен. От една страна ги разбирам, но от друга не. Затова често повдигам темата за работа, но те са категорични.
Благодаря много!
|
| преди: 7 години, 7 месеца hash: c851c95936 |
|
10. 5: Запозната съм с гимназиите с общежития във Варна и те не са много. А тези, които имат също нямат специалността, която искам, затова не става..
Мисля, че много добре ме разбра и даже не знам как да ти отговоря, за което искрено се извинявам!!
|
...
| преди: 7 години, 7 месеца hash: 7bb54b68c9 |
|
11. От номер1:
Според мен след време много фирми ще те оценят точно за това, че е трябвало да работиш за да си платиш сама образованието, а не са ти го плащали родителите.
Така и ще отговаряш на въпроса „Защо не си записала направо след 12-ти клас? ” - ами защото първо трябваше да изкарам пари за да си позволя да уча сериозно.
|
| преди: 7 години, 7 месеца hash: c851c95936 |
|
12. 1: Сърдечно благодаря за съвета! Надявам се да ме оценят така, както ти мислиш! ☺
|
| преди: 7 години, 7 месеца hash: 33744984aa |
|
13. Всичко хубаво, само не виждам защо си търсиш оправдания предварително и се депресираш. Най-важното нещо в живота е да си следваш целите след като си разбрал какво искаш. И ВИНАГИ има начин да постигнеш това което искаш, даже и да не го виждаш. Естествено говорим за реални неща. И да искаш да полетиш иначе като супергерой, няма да стане :) Но твоите цели са си напълно реални. Трябва ти само повечко решителност. Специалноста която учиш в училище няма почти никакво значение за бъдещето ти. Дори и тази която ще учиш в университета най-вероятно ще има малко значение. Въпроса е да взимаш каквото можеш от предоставеното ти, да търсиш начини да се развиваш, ако трябва и самостоятелно, да си постигаш цели и да ги следваш без оправдания. Те са лесни за намиране. Повечето умни хора са неразбрани от масовката - за това ти е достатъчно да видиш как са приемани от хората всички иначе гении. Почти винаги са били смятани за смахнати и/или особняци. Докато не си намериш кръг от хора с подобен капацитет и амбиции, ще си останеш неразбрана, но това не е причина да се "сдухваш". Просто работи над нещата които искаш да постигнеш и себе си. В крайна сметка един ден труда се отплаща, дори и да няма бърз резултат.
Иначе Политология с СУ има задочно обучение. Дори и дистанционно обучение си има. Така че нищо не пречи да работиш и да си помагаш за обучението, дори и родителите ти да нямат особено желание да ти помогнат. А и СУ не е единствения унивеситет с тази специалност. Но както казах всичко зависи от това колко искаш да постигнеш набелязаното. Така или иначе в повечето случаи самообучението е главно - учителите са там само за да ти дадат насока. Рядко някой може да ти предостави всичко нужно.
Така че вместо да се депресираш че нещо не можело да стане и от сорта - търси начин да го направиш. Много по продуктивен начин да си прекарваш времето е. И дори да си проверила наглед всички възможни варианти(а ти явно не си), винаги може да се измисли и нов.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
