Споделена история от Тинейджърски |
Поредната любовна тегоба
преди: 7 години, 8 месеца, прочетена 1070 пъти
Здрасти!
Пиша просто, за са споделя на някого, за да си го излея.
Живота ми е пълна каша. Давам всичко което мога на един човек, давам всичко от себе си в училище, правя всичко по силите си.. все едно остава повече от недооценено. Имам чувството, че се давя, не мога да си поема въздух. 3 години връзка, 3 години давам, давам, единственото което искам е да съм щастлива и обичана, чакам търпеливо, но не се случва нищо. Нямам приятели, нямам си никого освен този един човек, но каквото о да правя, все чувствата ми надделяват, толкова съм привързана, имам толкова силни чувства, чак ме е яд над себе си, че съм толкова слабохарактерна. Един ден е най-доброто същество на света., следващия месец е безразличен и апатичен. Изгубих бройката на пътите които съм се опитала да си тръгна, но ме тегли постоянно натам, а нещата стават по-зле, аз тъжа все повече и повече и всичко е сълзи, тъга и празнина.. Опитвам се да остана позитивна, но понякога ме събаря, като в този момент.. Държа се като удавник за сламка за този един човек, повярвайте ми правя всичко по силите си за него... буквално каквото поиска е негово, това е най-голямата ми болка, всичко друго е търпимо, не знам дали това е да си влюбен, да потъпчеш себе си, да се измъчваш сам. Преди си мислех, че този човек е всичко което съм искала, и наистина това е детската ми мечта-той. Старая св да му се харесам винаги повече и повече, секса е хубав, не го правим толкова често като преди, но все пак не е и толкова малко. Всичко уж е наред, погледнато отстрани, но в мен има тонове тъга, тонове гняв... не знам какво толкова ми харесва в този човек, защо не мога да се откажа от него, ако може по-зрялата женска аудитория да ми даде някакъв отговор... Не знам даже дали ме обича, знам само че аз него много обичам и съм доказала множество пъти, че ще направя всичко за него.. без изключение.
Страхувам се от случайно завръщане на депресията, с която се борих дълго време, не искам да се чувствам повече така някога... Връзката ми е токсична, знам го, но кажете ми какво да направя, за да спра да искам този човек... Мисля за него нон стоп, само той ми е в главата, няма момент в който да не мисля за него, добре ли е, гладен ли е, жаден ли е и т. н. Как да се откажа, как да го превъзмогна... От сега ме боли, ако края дойде ще рухна съвсем.. не ми изневерява, сигурна съм, но да, има я тази капчица съмнение в мен..
Едновременно най-хубавото и най-лошото нещо в живота ми
Нр обичам да си казвам годините, защото хората съдят по тях най-често, но съм над 16.. моля ви без хейт, търся само малко съвети, много съм объркана, имам нужда да видя гледната точка на хора врели и кипели, с повече опит от мен
Благодаря ви за времето отделено да прочетете, моля модераторите да одобрят историята ми
|
