Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Здрасти,

Първо, всеки един от нас, в някакъв етап от живота си, изпада в депресия. Може да продължи дори с години, така че 4 месеца са нищо.

Второ, човекът е невероятно приспособимо животно. Ако сега си мислиш, че не можеш да живееш така, само гледай...

7.   Същата съм като теб, но ме е срам да отида на психотерапевт, защото знам, че ще се изсмее на глупавите ми мисли. Нямам много приятели, постоянно се фокусирам върху недостатъците и това ме побърква. Единствените неща, в които намирам утеха са книгите и музиката. Някак си благодарение на тях мога да не мисля известно време за самоубийство и негативни мисли, но като спра да чета или да слушам музика след час-два примерно пак започвам да си мисля негативни неща. Вечер е най-зле, защото дълго време не мога да заспя и си мисля отново за това колко гадно се чувствам, сещам се за недостатъците, проблемите си и т. н. От една страна ми е това, че не се харесвам, от друга са проблемите ми с родителите и просто се побърквам. Разбирам те напълно, даже може би моята ситуация е малко по-зле от твоята. За емоционалната празнина не мога да ти дам съвет, защото и при мене се усеща. Вече няма за какво да се зарадвам освен, ако нещо хубаво се случи на любим мой певец или група. Не изпитвам нито тъга, нито любов, нищо. Буквално нищо. По цял ден си стоя у нас и мисля за глупости. Щях да почна и работа, но се изложих и там и тотално се отказах от това. Може би и аз трябва да посетя психотерапевт, но ме е страх да не ми каже, че съм биполярна или да ме изкара болна от нещо, че отиде хД иначе да те попитам, как точно определят състоянието ти и това от какво си болен? Защото ти си написал за социалната тревожност и пост-травматичния стрес. Интересно ми е как точно процедират психотерапевтите. Аз два-три пъти ходих на психолог, но беше наистина загубено време и тогава даже не казах истината, т. е за какво наистина отивам. Мога да ти дам съвет единствено да ограничиш стоенето вкъщи и да излизаш навън. Щом си от София все ще намериш някой приятел, с който ще си допаднете. Аз така направих, но не ми помогна особено, както казах вече всичко ми е безразлично и се чувствам по-добре без приятели. Но животът е пред теб, ще отидеш в университет и там ще си намериш компания. Просто трябва да премахнеш бариерите в общуването и да не ти личи, че си неуверен.

8.   Самоубийството не е решение на никакви проблеми, а това че пишеш тук е решение защото ще чуеш много мнения. Всеки е бил в депресия. Моя съвет е да си напишеш на един лист нещата които ти харесва да правиш и всеки ден да правиш нещо различно. Що се отнася до момичета търси такава с която имате общи интереси а за целта първо изучи себе си какво харесваш и какво не и не на последно място пиши си с всякви хора както тук ще чуеш мнения които не те кефят така и в чат или разговор но в прав текст да не ти пука кой кво говори. Не плащай данък чуждо мнение

9.   Аз съм горе-долу като теб, но от както завърших всичко се промени. Намерих и съм заедно с любовта на живота ми, а вече и моя жена. Не харесвам много хората и да съм сред тях. Не мисли за такова гадно нещо, което ще нарани всичките ти роднини около теб. Започни запознанства малко по малко с момичета, има и хора като теб и мен от женския пол. Тогава вече цвета на света коренно се променя и сам ще се питаш защо си мислел такава Глупост.

10.   Имаш нужда от психиатрична помощ. Без лекарства няма да мине. Ходи редовно на консултации с психиатъра ти, докато се уцелят точните за теб лекарства. Не си спирай лекарствата. Ако не се чувстваш добре от тях, посещаваш лекаря, споделяш, обсъждате и пробваш нова схема. След като казваш, че имаш мисли за самоубийство, това трябва да го направиш в най-скоро време-понеделник!
В същото време и ти трябва да правиш усилия да си помогнеш. Започни да правиш дребни неща-да станеш от кревата, да си направиш закуска, да се изкъпеш, да купиш хляб. Прави си кратки разходки по хладното, с някой от семейството, например. Постепенно увеличавай времето.
Постепенно ще излезеш от депресията, но трябват време и усилие.
Сподели с близките си как се чувстваш, гледай да общуваш с тях.

11.   Ох, и аз съм така. Не излизах навън, нямах мн проятели обаче ето виж.. поканиха ме на купон и то едно много сладко момче и утре ще ходя. Вече не се чувствам такава.. някаква изтощена. Пробвай и ти. Поговори с родителите си и т. н. Успех.
Момиче, 15

12.   Аз съм в подобна ситуация и искрено ти съчувствам. Жалко, че не дават тук да се споделят лични данни и няма как да те срещна и да те прегърна. Знай, че не си сам и има много хора като теб. Според мен не е трябвало да спираш лекарствата, на тези лекарства им трябва време за да подействат.

13.   Виж, казвам ти го като човек на твоята възраст, с абсолютно същите проблеми (с разликата, че имам две приятелки и не съм ходила на психолог, а май трябва). Пубертета е тежка възраст, някой се справяме по-трудно. Но аз още имам надежда. Туко що ме отхвърли момчето, което харесвах. И какво? Не е края на света. Не искам да те занимавам с моите проблеми, опитвам се да ти кажа, че каквото и да става нищо не може да те спре да постигнеш целите си, освен ти самият. Сам го каза-след малко ще се обърнеш и вече няма да си в училище (което и без друго е една нереална възстановка на истинския живот, където никой няма да те оцени заради 100-те лайка на снимка или момичето, с което ходиш). Ще отидеш в университет, ще се запознаеш с нови хора с твоите интереси и ще откриеш щастието. Може да не е сега, след седмица или година, но ще се справиш. Самоубийството е слабост, бягство. А ти си силен. Ще се справиш с трудностите и ще стигнеш където искаш, повярвай ми. Имаш един единствен живот, един шанс да бъдеш щастлив! Не го пропилявай заради моменти тревожности.

14.   Здравей,
Всичко, което си описал, ми е много познато, защото от години страдам от депресия. Номер 1 ти е казал да намериш приятели, но от гледната точка на депресар, знам колко е трудно понякога да станеш от леглото, пък камо ли да излзиаш да търсиш приятели. Също искам да отбележа, че спирането на антидепресантите, когато ти си решиш, е грешка, която аз също допуснах и това доста обезмисли ходенето ми на психиатър и пиенето им като цяло, тъй като са необходими месеци пиене и лечение, не става бързо. Отдавна се отказах от психиатри и хапчета и реших, че мога сама да се справя. Има начини, но е доста трудно и въпреки че имам известно подобрение, все още изпадам в "дупки" понякога. Съветвам те най-първо хубаво да разучиш в интернет за депресията - какво я причинява, защо, как и виж какво можеш да направиш, за да облекчиш симптомите без хапчета и тн. Също виж какво е когнитивно-поведенческа терапия и виж книгата "Да се чувстваш добре" на д-р Бърнс. Не съм я чела все още, малко е скъпа, но скоро ще си я взема. Това е книгата, за която съм чела най-много позитивни мнения, че наистина помага. Освен това, ако играеш някоя игра в battle. net и искаш да си поговориш с някого, който минава през същото и да споделиш анонимно - DIVA#21789
Ще се радвам да ти споделя какво ми помага на мен и как се справям като се депресирам много.

15.   Авторът съм. Благодаря за отговорите :)


до 9 - падам си по момчета и предпочитам да не мисля за връзки на този етап.

16.   Много искам да се запознаем, защото аз съм също като теб, но съм жена на 30 г. Също от София. Бих си говорила а теб с часове. С никого не споделям какво чувствам, защото не разбират, а и си нямам никого освен роднините, с които говоря само за битови неща. Стоя си сама от години. Когато изляза навън се чувствам като аутсайдер, а съм красива и модерна. Никой не би повярвал какво ми е в главата. Ако ми отговориш с коментар, ще измисля нещо изобретателно, за да се намерим. Едва ли ще мога да оставя контакти тук.

18.   Хей и аз съм така, ако искаш да се запознаем и бъдем приятели. Аз съм на 15 момиче и също не съм хетеро

19.   Споделянето на лична информация е забранено, мисля? Но иначе и аз бих се радвал да се запозная с номер 18 :)

- авторът

20.   Авторе, просто започни за излизаш. Няма как да намериш приятели вкъщи. Мотай се навън все ще срещнеш някой. И няма нищо странно в това да си мислиш за самоубийство всички имаме такива моменти, но това не е лесно решение изисква се смелост малко опитват и още по-малко успяват. Освен това, за са се самоубиеш трябва да не ти е останала грам надежда помисли си дали е така (предполагам че не). Иначе и аз мисля, че човек е свободен да отнеме живота си, ако не може да го понесе. Някои хора наистина е по-добре да не живеят. И все пак, ако някога решиш да се самоубиеш първо излез и направи някои неща, които преди това не би, всъщност направи го още сега излез и започни да заговаряш непознати, прави комплименти, питай за посока, каквото ти дойде, няма какво да губиш нали, сега е момента да рискуваш. И ако все пак си твърде срамежлив, влез в някой сайт за запознанства, пиши си с непознати. Малко социален живот и веднага ще се оправиш, просто опитай.

24.   Бездействието е унищожително. Гледай да излизаш веднъж поне за малко навън - разходка сам е по-добре от безделничене в къщи. Отвори прозорците да влезе свеж въздух, малко гимнастика за раздвижване, бавно и дълбоко вдишване и издишване за избистряне на психиката.
Призванието на хората е да творят. В днешно време е толкова улеснено човек да се самообразова във всякакви сфери и да твори, че си престъпление да не го прави. Пробвай различни неща, виж кое ти е интересно, развивай се... Приеятели ще намериш в сферата, която те влече.