Мина половин година, но още си го обичам!
преди: 7 години, 4 месеца, прочетена 958 пъти
Здравейте! Аз съм млада тийнейджърка и преди година ходих с класа на екскурзия. Беше много забавно, бяхме 4 дена. Бяхме с един клас по-малки с 2 години от нас от нашето училище. Първия ден най-обикновенно парти, забава, музика и храна. На втория ден излязохме да се поразходим. На връщане към хотела с няколко мои приятели си говорихме и момчета от по- малкия клас бяха някъде зад нас и си говореха. Постоянно повтаряха името на едното от момчетата, което звучеше много интересно и сладко изведнъж се обърнах към тях и ги питах, кой от тях се казва така. Те се стреснаха и единия от тях си вдигна срамежливо и плахо ръката и каза- Аз съм. Казах му че името му супер много ме кефи и той ми се усмихна. Да доста обикновенно, но някак си се почувствах много различно. Някакъв глас сякаш ми прошепна- той е! Какво е що е не знам... Така.. прибрахме се в стаята с едни приятелки и аз мислех само и единствено за него, как ме погледна, как ми се усмихна и така. Разказах на момичтата и те викаха-ти си влюбена! Не повярвах понеже не ми се беше случвало досега, но взе че е вярно. На другия ден той дойде и ме заговори за някаква игра и това беше. След екскурзията му пратих покана във фб започнахме да си пишем и да си общуваме в продължение на 2 месеца. Накрая, точно на рождения ми ден, той ми каза че не малко, а много ме бил харесвал и ми предложи. Бях много изненадана и адски щастлива. Бяхме заедно година. Доста пъти сме се карали за прости неща но си се харесвахме. Той ми беше първия приятел. Излизахме и бяхме щастливи. Докато на мен в един миг ми стана нещо. Бяха минали много проблеми през главата ми, много тъга и ярост. Изкарах си го сякаш на него.. не знам защо.. все си мислех че ако му пиша първа или направя нещо първа ще му се сторя досадна и заради тези мой мисли се разделихме. В стремежа си да му се харесам повече, аз го загубих. Доста лошо се отнесох с обидни думи към него, но не знам защо. Аз не съм го мислила и много плаках за него. Някак си това, че той е по-малък от мен ме караше да мисля че е още лапе и не знае какво иска. Не беше така, вярно че и той е грешал но всеки греши. Мина много време, преди месеци му се извиних но по чат.. той не ми прости защото явно вече му е писнало от мен.. казах просто да ме блокира и той го направи. Всеки ден мисля за него. Имах друга връзка но не беше така както с него. Може би вече ми нямаше доверие, вече дори не ме поздравява, а наистина съжелявам и съм му го доказвала. Една приятелка му звъня и той каза че вече не ме харесва и че може да сме просто приятели, но знам че вече сме си никакви. Мога и без него да съм, макар че много ме боли, но това което аз искам е да разбере някога, че наистина го обичам и съм държала на него. Другото което искам, е да знам според вас има ли начин да ми прости, срам ме е да му пиша, не знам какво да правя но ми липсва и ужасно много ме боли. Обичам го дори и да не съм още много голяма и много зряла.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 4 месеца hash: e8acf732e6

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Не споделяш на колко си години, но от начина ти на писане, със сигурност си под 16. Така и не разбрах какъв е проблема. След като си по-голямата от момчето, намери начин да се срещнете с него насаме и му кажи че съжаляваш за постъпката си и искаш да си останете поне приятели. Според мен чувствата които си имала с това момче са били просто симпатии и приятелска привързаност, но не и обич/любов. Повярвай ми, докато станеш на 30г. ще изпиташ истинска любов (пожелавам ти го) поне още към няколко момчета :) Ж, 25

 

...

преди: 7 години, 4 месеца hash: f2b1467fc2

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Хората се променят. Ако се държи толкова гадно колкото казваш, време е да приемеш че не е същото момче което си обичала и да продължиш напред.

 

...

преди: 7 години, 4 месеца hash: e76dc90620

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   До номер 1. Ценя мнението ти, но проблема е че не мога да събера смелост и да му кажа просто да излезем и да поговорим. Това е, че от доста време нямаме връзка и не мога просто ей така да му кажа да излезем... може би вече има друга, която да харесва.. не знам! Обичта си е в мен и знам че това е обич, просто защото в един период от време той запълни моята празнота и свикнах с него. На 25 години, вече навлязли в света на възрастните твърдите, че нашето е просто симпатии, но не си мислете че и нашата е много лесна.. само мед и рози! Проблема е този, че искам да забравя за него, но някак си това че ми е обиден и не ме поздравява ми пречи.

 

...

горе^