Споделена история от Тинейджърски |
Странен проблем с общуването
преди: 7 години, 8 месеца, прочетена 1104 пъти
Здравейте. Момче съм от Бургас, девети клас. Спортувам, всеки ден ставам в 5:30, упражнения правя, почвам да уча рано-рано. Успеха ми в училище е доста добър и каквито и трудности да съм имал до сега съм ги разбивал. Обаче от месеци имам един проблем, за който може би мисля постоянно. Имам проблеми с общуването. Но, не чак толкова големи като писалите в други статии. Не съм чак да не мога да обеля и дума и т. н. Просто се запъвам да поздравя :D примерно като трябва да кажа здрасти на някой съсед и се заключва гърлото ми все едно. Имам чувство за хумор, но просто постоянно съм стегнат.. Хубав съм, момичетата ме заиграват, базици туй-онуй, пък аз не знам какво да им отговоря. На периоди съм, ту се задълбочава, примерно в началото на годината, когато има повече учене, стрес, пък и когато не съм общувал дълго време, примерно цяло лято, щото съм на село. Ту намалява. Мога да го оприлича като загряване- отиваме някъде с компания, в началото като не съм загрял не се включвам в шеги и т. н ама после ставам душата на вс. Как да загрявам по-бързо? Имам големи амбиции за бизнес, ама с тоя проблем знам че до никъде няма да стигна, щото без общуване нищо не става. Медитирам от месец ама още няма много видим ефект. Понякога се учудвам колко добри ораторски умения имам, ама само като си говоря сам (на ум) и като пиша.. Фактически не мога да разкрия пълния си потенциал. Искам буквално да го изкореня, не да го намаля, а да го изкореня. И бих направил всичко. Само не ми говорете за психолози, и т. н. Подозирам че може би проблема ми е на нервна почва, някакви чайове ли да пия, нещо.. Упражнения, медитации, ще се радвам за съвети, благодаря на тези които го прочетоха, надявам се да ми помогнете.
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 7 години, 8 месеца hash: ef1133b3ba |
|
1. Започни с първата стъпка-да поздравяваш, поне един на ден и така, малко по малко. След това започни да прибавяш някой въпрос, например, как си? Иначе, колкото повече го мислиш как да стане, толкова повече се забиваш.
Ако много си зациклил какво лошо има да се обърнеш към психолог.
|
|