Споделена история от Тинейджърски |
Грешка,която не предполагах,че ще ми навреди така
преди: 8 години, 3 месеца, прочетена 1237 пъти
Здравейте, аз съм на 16 години и в 8-ми клас имах паник атаки, следователно станах по-затворена и не исках да контактувам с никой, постоянно се притеснявах и срамувах. Сега съм 11-ти клас и много съжалявам, защото това лято старите ми познати се събираха а аз бях с приятелите, които ще завършат тази година. Твърде късно се осъзнах и вече всеки е в компания, сякаш съм незабележима. Искам и аз да излизам да се забавлявам, но наистина се изморих и не знам как да се справя. Страх ме е от самотата. Изведнъж усетих нуждата да съм сред много хора, а не става.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 8 години, 3 месеца hash: 952647ab19 |
|
1. Здравето е най-важно, а паник атаките са доста голям стрес. Не съжалявай за миналото, важното е че вече ти се излиза. Опитай да подновиш приятелствата си, да създадеш нови. Ще си намериш и ти своя среда. Чакат те най-хубавите години.
|
|
