Споделена история от Тинейджърски |
Страх от провала и ниско самочувствие
преди: 7 години, 2 месеца, прочетена 1496 пъти
Здравейте.
Момиче съм, не мисля, че е нужно да споменавам години.
Не знам как точно да започна, но просто имам нужда да си излея всичко това, което мисля.
Мисля, че съм депресирана. Буквално всеки ден мисля за това колко зле изглеждам, как никой не ме харесва, как нямам пари, как след време ще се проваля и в нищо няма да успея. Преди няколко дни, когато легнах да спя, започнах да рева с глас и това продължи някъде около половин час и самата аз не знам как бях успяла да спра. Буквално сърцето ме боли, чувствам се самотна, чувствам се така сякаш винаги ще си остана такава.
Семейството ми не е с мен- родителите ми са в чужбина, заминаха преди известно време, за да работят там, тъй като нямаме никакви пари. Сестрите ми са при дядо ми и баба ми, но аз съм сама в апартамента, тъй като няма кой да гледа кучето. Спя сама, гледам се сама, само ходя да ям при дядо ми и баба ми. Родителите ми изключително много ми липсват- по-точно приятелят на мама и нея, тъй като баща ми и майка ми са разделени, а той е достатъчно далеч от мен, че да можем да се виждаме на около няколко месеца.
Преди година и половина мама отиде при гадател, ходжа или както искате го наречете. Просто беше много отчаяна, защото нищо не вървеше, бяхме зле финансово както винаги и се чудехме кой път да хванем. Взе ме със себе си и аз естествено от любопитство отидох. Честно, не вярвах в такива неща. Имах си своите съмнения, че наистина е възможно да има нещо такова като предсказание и така нататък, но тогава, този човек ме разубеди отвсякъде. Каза неща от миналото на майка ми, които аз самата не знаех. Наистина, уверих се просто, че нещо е възможно да съществува. И сега може да си помислите колко съм заблудена, как ще вярвам на някакви си общи приказки, но откъде един непознат може да каже такива неща за семейството ни, каквито почти никой не знаеше? Бях изумена. И вярвах. Той каза, че мама има направена магия. Тя не се учуди, може би защото нищо хубаво не се случваше в живота й, че да мисли обратното. Мъжът каза, че магията е за това, че в нищо да не успява, че рано или късно ще се раздели с човека, когото обича. Каза също, че най-голямата й дъщеря(тоест аз) щяла да има проблем с мъжете и какво ли още не. Каза ни кой, кога и как е направил магията. Аз не се изненадах и сега няма да се спускам с обяснения, но бях сигурна, защото в къщата на този човек по-рано бях намерила книга с черни магии (леле, това колко зловещо звучи). Не ни поиска някаква фрапираща сума за разваляне на магии, както може би си мислите. Не беше като тези по телевизията и наистина му вярвахме, но нямахме възможност точно в този момент да му дадем тези пари. Затова просто го оставихме така. Не развалихме магията, но думите, които беше казал този човек, не можаха да излязат от ума ми.
Никога не бях вярвала в такива неща. Но от този момент, нямаше как да продължа да се убеждавам в това. Човекът също беше казал, че ще имам проблеми с ученето, но мама възрази, тъй като наистина попринцип съм умна, печелех олимпиади, влязох в елитна гимназия. Мъжът обаче просто каза, че ще започна да имам проблеми след известно време с ученето. Мама не повярва в това, за разлика от мен.
Цялото това нещо ви го разказах, тъй като наистина има някаква играеща роля в живота ми. Година и половина след това, имам чувството, че да отидем при този човек беше грешка и може би по-добре щях да си живея без да знам за тези неща.
Майка ми и приятелят й си имат проблеми. И тези проблеми естествено идват заради безпаричието. Не мога да преглътна факта, че любовта им не е като преди. Обичам приятеля й като свой баща и ако те се разделят, тогава наистина няма да го преживея. Започнах да мисля постоянно за това. Когато виждах, че се карат ми се ревеше, защото осъзнавам, че малко по-малко предсказанието може да се сбъдне и те да се разделят. Заминаха за чужбина и когато останах сама сякаш започнах да разполагам с повече време за мислене. И започнах да се депресирам. Ако семейството ми се разпадне, това значи край за мен. Къде щях да отида и какво щях да правя? Дори не исках и да си помислям за това сега. Но наистина, една от причините да плача и да умирам вътрешно е именно притеснението за семейството ми. Дори като си помисля ми се насълзяват очите, но това е голям страх за мен.
Отделно, това, че ходжата каза, че ще имам проблеми с ученето. За мен учението е единственото нещо, с което се гордея, защото нито се смятам за красива, нито нищо. И ако не се справям в училище, тогава какво ще стане от мен? Ще бъде един провал в очите на родителите ми? Аз постоянно ги карах да се гордеят с мен и се радвам за това, защото поне има нещо, което ги прави щастливи сред всичките ни проблеми.
Но какво ще стане, ако след няколко години едва се справям и не съм толкова умна или нещо подобно? Започвам сериозно да се притеснявам за бъдещето си. Постоянно си мисля за провалът, в който ще се превърна, постоянно мисля за това, че след двадесет години ще бъда някъде чистачка и едва ще издържам децата си. А мен наистина ме е страх от това, защото отсега искам бъдещите ми деца да не бъдат лишавани от нещата, от които аз съм.
Щяла да съм имала проблеми с момчетата. Нима не го забелязвам? Засега никой не ме харесва, което още повече понижава самочувствието ми. Нито имам пари, че да си купувам грим и нови дрехи, нито имам някой скъп телефон. Всичко това ме подтиска. Добре, сега ще преглътна факта, че няма да има някой, към когото да имам чувства, но това може да бъде така и след време. Представям си се след 10 години някоя самотна, дори и без мъж до себе си, без семейство, без нищо.
Всичко това се струпва на куп и картината изниква в главата ми- жена, с ниско образование, без пари, без мъж до себе си, без деца и без никакво щастие. Това е всичко, от което ме е страх. С една дума- провал.
И когато остана сама вкъщи и легна да спя, започвам да мисля точно за тези неща. Започвам да плача, да се самосъжалявам, че съм грозна, че няма нищо хубаво в мен, че никой няма да ме харесва, че няма да успея в бъдеще и нищо няма да излезе от мен.
През деня се справям, отивам на училище и се правя, че нищо ми няма, смея се на тъпи шеги, а в същото време постоянно мисля и мисля... и всичко това ме побърква.
Най-добрата ми приятелка е най-големият материалист, когото познавам. Има телефон, за който дори нямам право да си мечтая, има дрехи, които няма как аз да имам, гримирва се, има самочувствие… и й завиждам. Колкото и да не искам да е така, си го признавам. Наистина много я обичам, без нея съм нищо, защото нямам други толкова истински приятели, на които да споделям всичко, но всеки път, когато се видя с нея, самочувствието ми спада все повече. Виждам как критикува някого за това как е облечен, после поглеждам себе си и се чудя как харесва мен. Просто… опитвам се да я приема такава, но на ме ми трябва човек, който малко или много повдига самочувсвтеито ми, а не го сваля. Знам, че не го прави целенасочено, но действията, думите й ме нараняват. Защото знам, че никога няма да бъде облечена така, никога няма да имам тези неща, които има тя. След това започвам и да се самосъжалявам и заради това, че се оплаквам от такива маловажни неща, защото трябва да съм благодарна и на нещата, които имам. Просто в главата ми е хаус.
Когато съм сама навън, ме е срам и имам чувството, че всеки ме гледа и си мисли за това колко съм зле. Толкова съм неуверена, че не мога да се запознавам с нови хора, едно здрасти не казвам, или пък се паникьосвам в това какво да кажа и изръсвам пълната глупост.
Просто… не намирам нищо хубаво в живота си. Няма никакво разнообразие, нищо. Малка съм още, но съм отчаяна и се чувствам като разбита отвътре. Семейството ми е далеч от мен и живея сама, а още уча и прекалено много неща ми се струпват наведнъж. Постоянно ми се реве. Като отивам към училище си мисля глупости, като се връщам също. Развлечението ми са единствено книгите, но от известно време не мога да намеря такава, която да привлече вниманието ми. Не изпитвам привличане към никое момче, а мисля, че трябва и такива неща да се случват на един тийнеджър, да изживея малко все още безгрижните си години, които всъщност не са толкова безгрижни, тъй като мисля за проблемите на нашите толкова, колкото и те. Не знам какво да правя. Искам някаква промяна у себе си, но не мога да се накарам да я направя. Отделно с всички тези предсказания, главата ми е пълна с още глупости и искам толкова много да разваля тази магия, защото ако това ще значи, че семейството ми ще е щастливо, то аз ще направя всичко по въпроса. Искам да уча, да успея в живота си, макар че се заврях в гимназия, която не искам, но го направих по желание на майка ми. И това е още една от причините да се чувствам зле- мислейки, че от това, че не изпитвам интерес към тази наука, след време няма да бъда и добра в нея, следователно и ще си остана безработна и неуспяла.
Няма нищо, което да ме зарадва и вече мисля, че започвам да се депресирам допълнително и целенасочено, колкото и да си запълвам времето. Имам просто нужда да излея всичко това на някой, но знам, че няма как да отида на психолог, колкото и да ми се иска. Съсипвам се отвътре и ме е страх от бъдещето, от провала, от самата себе си.
Не знам какъв съвет може да ми дадете, но благодаря, че изчетохте това докрай. Наистина имах нужда най-накрая да напиша всичко това и да видя какво мисли някой друг по въпроса.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 2 месеца hash: a19594e617 |
|
1. Едно мога да ти кажа и то е да не губиш надежда. Ти си много по - силна от повечето си връстници. Преминаваш през наистина тежък период, от който се изисква решителност и голяма самостоятелност. В този живот винаги трябва първо да разчиташ на себе си, защото хората прекалено много се озлобиха, просто не знаеш откъде може да ти дойде. Опитай се да погледнеш от хубавата страна. Щом сега ти е трудно, в бъдеще ще си привикнала към това, ще бъдеш по - уверена в себе си и подобно състояние не би те повалило толкова духом. Разбирам как се чувстваш, защото и аз самата обмислям всички детайли и се вглъбявам в най-малкото нещо, и макар че се водя за черногледа реалистка се научих да виждам положителното. Мислите ти за действия и случки води до самоопознаване на вътрешното ти аз и навярно си забелязала, че този тип хора са с развити въображение и умствени способности. Това се нарича още и път на съзряване. Някои биват надарени с това да притежават този инстинкт от по-ранна възраст. За мъже не се тревожи, защото за всеки влак си има пътници. Сред сегашната младеж е трудно въобще да намериш човек, който да те изслушва напълно и да получаваш разбирането, от което се нуждаеш, но не се тревожи, останали сме такива хора, просто е нужно търпение и търсене. Животът сам ще ти покаже, че да бъдеш подготвена е добре, но и чувството да очакваш всичко вървят едно за ръка. Щом си отличничка няма за какво да се тревожиш. Вече си схванала метода за учене на най-важното. И още нещо... Горе главата и започни да мислиш за хубави неща, постави си цели и си помисли хубаво какво искаш да постигнеш. :)
Ж15
|
| преди: 7 години, 2 месеца hash: 5eead55e41 |
|
2. Недоумявам как грим и телефон мога да те вкарат в такава депресия. Навремето нямаше гримове и си купувахме син молив за стъкло от книжарницата на художниците-е, живи сме още. Получих алергия на очите/не от него/, но щяха да ме тестват за козметични подукти. И аз, какво, нося този молив-сестрата ме изгледа с отвращение. Нито ми е станало зле, нито нищо.
Наистина мисля, че си изпаднала в депресия. Ходи по-често при бабите да се разсейваш. Ако състоянието ти се задълбочи, обърни се към училищния психолог. За депресията е характерен този страх от всичко.
Друго-трябва малко да си преосмислиш ценностната система. Ясно, че положението ви е тежко, но никой не е умрял, нали. Има една мисъл, която много харесвам 'Страдах, че нямам обувки, докато не срещнах човек без крака".
За ходжата -нямам думи, изобщо не е трябвало да ходите. След време ще видиш, че този ходжа не е бил толкова велик, че да познае всичко. След като нямате пари за разваляне на магията, направи си ти сама ритуал за предпазване от неудачи. Нарисувай мислено огнен /бял кръг около себе си и си измисли твое изречение за защита.
Да страдаш за приятеля на майка ти -малко е странно. Разбирам, че искаш да не се разделят, но чак да не можеш да го преживееш. А и ти малко като да плачеш за нероден Петко. Нищо още не се е случило, ти си се депресирала.
Ако не ти се подобрява състоянието, обърни се към психолога.!!!!
|
| преди: 7 години, 2 месеца hash: 2ecb0d29b0 |
|
3. Супер безотговорни родители, като тлкова нямате пари три деца, ама и ти не падаш по ниско. Аз като бях в гимназия имах един панталон зимата и един лятото, имах едни зимни обуви и като се намокриха не излизах. Отиди при сестрите ти и баба ти и дядо ти, сам човек винаги се депресира.
|
| преди: 7 години, 2 месеца hash: a31353052f |
|
4. Мило момиче, тъжни неща пишеш, а си толкова млада. Съветът ми е да не вярваш на предсказания на ходжи. Няма нищо вярно в тях. Ти си добра ученичка. Старай се да получаваш знания, да завършиш висше образование. Така един ден ще имаш професия и сигурни доходи. Гримовете не са толкова скъпи - един молив за очи е 3-4 лева, една спирала за очи е също толкова. Ако толкова държиш да се гримираш. Но не в грима е проблема. Проблемът е, че си много самотна и се депресираш от това. Родителите ти са в чужбина и един ден, когато съберат повечко пари - ще се върнат. Или ти можеш да заминеш при тях. Не се терзай за неща, които маже и да не се случат. Навестявай по-често баба си и и дядо си и сестрите си. Помагай им с каквото можеш. Не знам дали си чувала, че има самосбъдващо се пророчество - ако много мислиш лошото, то се сбъдва. Затова мисли за хубави неща, за да дадеш възможност на доброто да цари във вашия живот. Ти можеш, ти си умна и отговорна. Успех!
|
|
