Защото ми е толкова трудно?
преди: 7 години, 7 месеца, прочетена 1182 пъти
Здрасти от морето пише ви едно много чувствително момиче на 13 години. Ето я и моята история. От малки с съседката ми сме много близки от както станах пети клас още повече се сближихме. Тя е много мила и въспитана израснала е главно с баба си и дядо си защото майка и има проблеми с връзките. Минала е през много трядни моменти и аз също. Тази година съм седми клас. Тя е дванайсти. Двете сме като сестри, неразделни. Гадно ми е, че тя догодина ще е студентка и много малко ще се виждаме, защото тя смята да учи във Варна, Пловдив или София и няма да се виждаме всеки ден както е сега, а ще е за кратко и много рядко. Споделих го с кака ( както казах по горе сме като истински сестри ) и тя каза да не се тревожа, но мисълта, че ще замине не ми дава мира вече повече от два месеца. По принцип съм свръхчувтвителна, защото от първи клас ме тормозят физически и психически, а баща ми и брат ми също го правят вкъщи. Поради тази причина нямам доверие на много хора, но на кака имам пълно доверие и съм привързана към нея.
Благодаря, че прочетох те историята ми. Моля ако някой мисли да обижда да не го прави, защото няма смисъл.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 7 месеца hash: 4031c96f9b

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Проблемът е, че в къщи баща ти и брат ти те тормозят. Майка ти знае ли? Не ги ли спира? Говори с баба и дядо ако имаш. Този тормоз теябва да спре. А иначе с другото момиче първо още никъде не е заминала, за да се тревожиш. После, ако замине, има скайп, вайбър, изобщо начини да си говорите и виждате всеки ден. Горе главата. А като завършиш училище замини да учиш ли работиш в друг град, далеч от семейството ти, което те тормози.

 

...