“Приятелите” ми купонясват, а аз останах сама....
преди: 7 години, 5 месеца, прочетена 1695 пъти
Здравейте приятели!
Чувствам се ужасно и се нуждая от съвет. Момиче на 16 съм и скоро осъзнах нещо - на този свят няма истински приятели, няма човек който наистина да му пука как си, а не да търси само изгода от теб. Хората са егоисти, всеки мисли само за себе си и е прав. Може би съществуват истинските приятели някъде там, но те се броят на пръсти... Малко се отплеснах, та ето и моята история - наскоро разбрах че нямам приятели които наистина ги е грижа за мен, направих един експеримент - цяла седмица не писах и не звънях на никой, за да видя кой ще ми звънне... и познайте какво - абсолютно никой не ме потърси не ми писа не ми се обади, мисля че това говори много. Не съм най срамежливия човек, мога свободно да разговарям с хората, не знам дали проблема не идва от трудния ми характер защото досега никой не е могъл да ме разбере. Нормално ли е да се чувствам гадно и дори да завиждам когато “приятелите” ми са на купон а аз си седя вкъщи и никой не се е сетил да ме покани, толкова ли съм невидима? Затова се обръщам към вас. Останах съвсем сама какво би трябвало да направя в този случай? Ще кажете запиши се на някой спорт или нещо от този род, вече съм се записала имам много познати там но когато всички са на купон а аз съм в нас не е приятно нали?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 5 месеца hash: 3b755f1df1

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   И аз съм така само където съм ти леко кака. Идва момент когато просто спира да ти пука, приемаш че е така и продължаваш. Вече няма значетие кой ти се е обадил и кой не е. Сега единствените хора на които им пука да теб са семейството (ако си късметлийка). Ще пораснеш ще се ожениш ще имаш деца и семейство. Това ще са другите хора на които ще им пука за теб. Рядко, много рядко има там 1 приятел който ще остане с теб до края. В такава възраст си в която сте млади и наивни и вярвате в приятелството, ще пораснеш и ще видиш че съм права. Сега за да не се цепиш бутай се ако толкова ти се искат фалшиви ппиятелства при другите ходете напред назад но не влагай чувства и знай че никой от тях пет пари не дава за теб. Така няма да бъдеш наранена накрая. Включи усмивка, изключи чувства - това е.

 

...

преди: 7 години, 5 месеца hash: 044881ec20

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Здравей. Когато чета историята ти, имам чувството, че съм я писала аз. Макар и на 20, едва наскоро стигнах до извода, до който и ти- а именно, че хората са пълни егоисти. Съжалявам, че ти се е наложило да го разбереш на тази възраст и да се чувстваш зле, но повярвай ми това е по-добрият вариант. Имала си горчив опит с "приятели", но благодарение на него, занапред ще успяваш да отсяваш стойностните хора. А частта с купоните, просто я забрави. На твоята възраст, си представях целия свят и живот като един безкраен купон. Постоянно си предстявах, че съм с хората, които никога не ме каниха. Представях си как танцувам, смея се и се забавлявам с тях и ми беше доста мъчно, че отново съм вкъщи и скучая. Сега- 6 години по-късно за мен купон е да седна вечер на сладка приказка и чаша вино с майка ми, да отида при баба и дядо и да слушам разказите им за миналото или пък да обикалям безцелно с гаджето ми из града, в старата му, но любима моя кола :) Хиляди пъти предпочитам тези мигове, пред безсмислените купони в някоя чалготека със самовлюбени връстници. Забавление и щастие, можеш да имаш винаги, стига да си с правилните хора. Пожелавам ти от сърце да намериш такива. Весели празници!

 

...

преди: 7 години, 5 месеца hash: 34bad216f3

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Ами присъедини се към тях и купонясвай. Само недей да бъркаш познатите си за купон с истинските приятели. Те са един-двама през целия ти живот. А тези за купон са просто познати. Звънни им и отиди на купон.

 

...

горе^

преди: 7 години, 5 месеца hash: 8d5782871f

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Хахаха, нали и аз съм същия! Боклуци във фейсбук колкото искаш. Дори братовчедките ми не ми пишат и не питат как съм, щото са заети да живеят във фейса за харесванията на снимките им, дето 200 харесвания означават нещо за тях. Какво да се прави, келеши отвсякъде. :)

 

...

преди: 7 години, 5 месеца hash: 63d2c82078

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Знаеш ли, преди да търсиш грешката у другите я потърси в себе си - с най-голяма вероятност тя е там. Ако си мислиш, че целият свят е полудял, бъди сигурна, че лудата си ти (говоря образно, не конкретно за теб). "... не знам дали проблема не идва от трудния ми характер... " - знай, точно от там идва! Работи върху характера си. Не търси у другите разбиране - гледай ти да ги разбираш. На никого не му е приятно да общува с едно мрънкало, което у всекиго намира някакви кусури, което се изживява като много "просветено", опитно и знаещо, и все съветва, дава акъл, критикува, все някой и нещо му е криво. Хората обичат да бъдат изслушвани, разбирани, насърчавани, похвалвани понякога. Ако им даваш това, те сами ще започнат да те търсят. Ще купонясват ами, няма за твоята "трагедия" да плачат. Ти какво си мислиш, че хората са длъжни да ти обръщат внимание ли? Да те канят навсякъде и да ти казват колко си готина? Ами явно не си... не че не можеш да го промениш, ако искаш, но ти просто не го осъзнаваш, че да поискаш да го промениш. И млада, и хубава, и умна да си, ако не умееш да общуваш с хората, ако не усещаш баланса колко даваш и колко получаваш при общуването си с тях - си за никъде!

 

...