Споделена история от Тинейджърски |
Вече не говоря с брат ми
преди: 7 години, 5 месеца, прочетена 1474 пъти
Здравейте аз съм момче на 15 години. Преди известно време забелязах, че вече почти не общувам с брат ми. Не сме се карали или нещо такова. Той е на 17 и след няколко месеца ще прави 18. Предполагам, че е от възрастта. Преди около 2 години някак си всеки тръгна по свой път. Той почна да излиза повече с неговите приятели, аз с моите и така. Преди 2 години беше последното лято което прекарахме на село. Аз, брат ми, братовчед ми и братовчедка ми(първите) ходихме на село и седяхме за по един месец и: работехме по къщата, ходихме за риба, мотахме се с братовчедките от съседната къща, ходихме до центъра, седяхме по цели нощи навънка под звездите и просто си говорихме и се забавлявахме. Обаче след това братовчед ми се съсредоточи към спорта а братовчедка ми отиде да учи в друг град и вече нямаше защо да ходим на село. Съответно тогава и аз почнах да прекарвам много време с приятелите си навън, а брат ми с неговите играеше игри и ходеха по разни места от време на време. В момента почти не говорим. Гледам да избягвам да оставам на саме с него, защото няма какво да си кажем. Какво да правя? Странното е, че не е да искам отново да бъде както преди понеже не обичам да живея в миналото. Знам, че вече няма да прекарвам лета на село и съм се примирил с това. Обаче не искам всеки път когато трябва да ходим двамата някъде да мълчим и да не знам какво да си кажем като се едно сме някакви непознати. Благодаря предварително за отговорите.
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 7 години, 5 месеца hash: 2b22313d89 |
|
1. Нормално е предвид възрастта и на двама ви. Обаче не се притеснявай да оставате насаме. Даже се опитай да стане така и го попитай нещо - как е минал денят му, какво му се прави, ако иска да излезете заедно някъде - на стрелба, езда и т.н. и възвърни отношенията ви поне малко. Поне колкото да си говорите. Иначе не е приятно да мълчите.
|
|