Проблем с гнева
преди: 7 години, 6 месеца, прочетена 1064 пъти
Здравейте, благодаря ви предварително за вниманието. Все още съм на 16 години, но имам проблеми с гнева. Като малка съм имала доста семейни проблеми, все още имам, но не са както преди. Ядосвам се за най-малкото нещо и не знам какво правя. Почвам да ритам възглавниците, да удрям стените, да рева като психясала даже понякога се озовавам някъде, където ме знам как съм стигнала-в тоалетната, в кухнята, на терасата.
Също така завива ми се свят и ми се затруднява дишането. Не съм го споделила с наще, защото знам, че няма да ми помогнат с нищо.. Те техните си проблеми не могат да оправят камо ли моите.. Моля ви, дайте ми съвети, всеки ден става по-зле и по-зле.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 6 месеца hash: 0ef58ee394

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   И аз съм така! С тези семейни проблеми... Момиче.

 

...

преди: 7 години, 6 месеца hash: 12c802be84

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Състоянията ти са подсилени от хормоните в тинейджърството. Възможно е да е имало и други такива членове на семейството ти с такъв тип епизоди, които да са отминали с течение на времето. Вероятно проблемите, които визираш е човек в семейството с проблеми с гнева... е наследила си го. Важното е обаче да си поставяш граници в моментите, в които изпадаш в такива състояния. Някои хора в такива моменти започват да се самонараняват - блъскат глава в стената, чупят неща с голи ръце, което може да доведе до травми, за които ще съжаляваш. Другият тип посягат на други да нараняват, било то беззащитни хора или животинки. При всички положения това е вредно за теб и твоето бъдеще. Трябва да намериш начин да пренасочваш енергията си в такива моменти. В такива моменти се опитвай да включиш разума, колкото и да е трудно. Опитвай се всеки ден да мислиш за нещата, за които си "благодарна" в твоя живот. "Благодари" и на себе си, че си достатъчно разумна, а то се вижда от осъзнаването на състоянието си и търсенето на решение на проблема. Това са препоръки са моментите на спокойствие, но след време ще се убедиш, че в моменти на гняв ще превключваш почти автоматично в режим на спокойствие и ще забравиш това, което те е ядосало или това, което "смяташ за нечестно спрямо теб". Следващата крачка е да се опиташ да развиеш поне малко емпатия /това е възможността да се поставяш на мястото на някой друг и да разбираш мотивите за действията му от неговата камбанарийка, дори и да не е бил прав/. Знам, че е модерно да се оправдават с биполярно разстройство всички, които имат проблеми с гнева, но не мисли, че това ще ти помага на бъдещите връзки и кариера, ако не направиш опит да си поставяш граници в такива случаи в рамките на приемливото. След време ще намалее и влиянието на бушуващите в тинейджърството хормони и ако не си го превърнала междувременно в "модел на поведение", то няма да имаш такива епизоди и проблеми.

 

...