Не знам какво да правя:(
преди: 7 години, 3 месеца, прочетена 918 пъти
Здравейте на всички. Благодаря предварително за съветите, които ще ми дадете. Пиша тук защото няма как да запазя дискретност с приятелите си, а не знам кои са ми вече приятели.
Аз съм момче на 15 години. Роден съм в семейство на баща алкохолик и майка, която не спря да ме критикува и постоянно изтерясва. На малоумен брат, който е толкова тъп, че не знам как още е жив. От малък баща ми пие много още си спомням скандалите между тях, как баща ми удряше майка ми. Мен ме наказаха много често не ме биеха кой знае колко, но вс скандали ставаха заради някакви незначителни неща. Баща ми работи извън България и тези месеци които баща ми го нямаше в България аз страдах защото ми липсваше, но сега ме е срам от него и ако нямах баща щеше да ми е по-лесно.
Майка ми изкарва достатъчно, не сме се лишавали от кой знае какво, никога не ми е било проблем. Но не се спря да ми крещи дори и за най-малкото. Че не съм си прибрал чорапите, че не съм сгънал фланелката като хората, че не съм измил шибаната чиния, че съм удрял брат си и съм го биел, но аз дори не съм го удрял. Малкото лайно не спря да лъже ето и така една вечер ме изгониха от нас, защото не съм и помогнал с прането. Е преди това не издържах и и казх тъпа и много шибана овца, но тя толкова пъти ме е наричала по какви ли не начини. Не ставал съм за нищо. Намразиха и нея и вс роднини в общи линии никой не ме харесва от роднините ми, е има двама трима.
Брат ми е неблагодарно леке, което още не знае че не трябва да се слага метал в микровълнова и баща ми и майка ми ме оставиха да се оправям почти сам от ранна детска възраст малко преди да се роди значи около четири годишен. Ние с него имаме 5 години разлика. Всичкото внимание отиде по него получава вс мен ме оставиха. Онзи ден пияницата нарочно извади албумите със снимки и показваше само неговите. Когато се стигна до моите го затвори(албума). Вс това ме прави наистина мн нещастен посегнах и към цигарите и към алкохола и към наркотиците. Скарах се с повечето си приятели. Единственото нещо, което ме правеше щастлив и тогава само пиех малко така да късам, беше едно момиче за жалост то не отговори на чувствата ми и се скарат и с него. Много пъти се опитвах да се събера с нея нщ не помогна, а аз я обичам много. Не знам? ! В училище съм пред изключване. Живота ми се срина.
Моля ви дайте ми съвети. Мислил съм за самоубийство мн пъти щях да го направя, но не знам какво ме спря. Мислил съм да избягам и да отида в друг град. Не знам. Моля ви пуснете историята. Защото накрая ще се самоубия и вс ще си решат проблема с мен:(

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 3 месеца hash: 2311a12007

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   А бе я се стегни и не мисли за глупости. Вземи се в ръце и си оправи живота, а след като завършиш си намери работа и се изнеси от вкъщи. Гадно е че родителите предпочитат брат ти, но такъв е живота( това не можеш да го промениш). При мен бе същото и намразих родителите си, озлобих се и станах лош човек. В момента, в който простих на нашите вътрешно се освободих в и духовно( спрях да им се дразня), но съжелявам че заради озлоблението и самосъжалението си пропилях годините в които трябваше да се боря в училище и за добра професионална реализация. Хвани се в ръце, оправи си оценките в училище, а всяко лято ако имаш възможност работи и си събирай тези пари. Като вашите се държат така, по- добре замълчи. И аз мразех сестра си, защото обичаха нея, но разбрах че тя няма вина и я направиха лигла и егоист( радвам се, че не съм като нея).

 

...