Накъде да поема без подкрепа?
преди: 13 години, 8 месеца, прочетена 3375 пъти
Здравейте! Реших да споделя моята история в този сайт, защото нямам с кой да споделям и се чъствам ужасно да пазя всичко в себе си...

Аз съм на 18 години.. , завършвам средното си образование този месец... Проблемите ми започнаха още от ранна децка възраст. Никога никой от родителите ми не ми е обръщал внимание.. Майка ми беше 8 години в чужбина, баща ми е починал като съм била бебе, а баба и дядо никога не са ме разбирали.

След като майка ми се върна в България настъпи едно очуждение по между ни. Тя не беше същата психически... На моменти се държи странно и неуравновесено, като че ли има някакъв психически проблем. Така и до ден днешен не съм достатъчно близка с нея... Преди 1, 2 години започнах да излизам с неподходящи хора и най-вече момчета.. Повечето от тях пушеха трева. Започнах и ас да пуша с тях.

Чуствах се по-добре когато пушех, забравях за семейните караници и неразбирането и пренебрежението от родителите ми. Зимата се запознах с едно момче, което също се оказа наркоман, но тои се боцкаше. Станахме гаджета и се преместих да живея у тях. Поисках да ме оцели и мен. Чуството беше неуписуемо. 2 пъти пробвах хероин на помпа а след това и метадон 4-5 пъти. Но се спрях на време. Него го вкараха в клиника. Трябва да излезе дръгия месец и се чудя дали да се върна при него, защото той е единствения човек който ме разбира и ми е казвал че ме обича...

След като завърша незнам какво ще правя.. , нямам възможност да следвам, незнам дали ще мога да си намеря и работа... Дайте някакъв съвет дали ще е правилно да се върна при момчето което ме разбира.. Или да се опитам да си намеря работа и да се боря сама със скапания ми живот... Но без никаква подкрепа ми е адски трудно... Моля ви дайте ми някакъв съвет! Ще съм ви благодарна :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 8 месеца hash: adc63d028b

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Виж сега - твоя живот си е ТВОЙ и приеми че сама трябва да се грижиш за него. "Подкрепата" е приятна, но не е задължителна. Научи се да действаш, без някой да те държи за ръчичка и да ти повтаря колко си важна за него. Не е трудно, а ползите са огромни - независимост, развитие, самоувереност. Относно приятеля ти наркоман - НЕ. Мога да изпиша седем листа относно това "НЕ", но ще се въздържа. Дрогата нищо няма да реши, нито ще помогне. А връзката с наркос - още по-малко ще ти оправи бакийте. В резюме - не чакай някой да ти оправи живота, не чакай да разчиташ на друг, ами се стягай и действай сама. bile

 

...

преди: 13 години, 8 месеца hash: 8a11b9e5ad

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Да върни се обичате.... В клиника споко утре ще вкарат и двама ви няма ядове фани земи бодни се пак.... да не продължавам всички я знаем тази песен! Нали ведна какво знаеш ти? Аз ли? Aз съм се друсал не един и два пъти, месеци наред се боря да не вземам лайна и въпреки всичко хероин пфуу. Никой незнае какво е в моята глава какво съм видял и преживал както и всеки един от нас, ноо добре пуши трева ок ма хероин знаеш ли кой взима хероин бе дете я се стегни няма си никой уаааа и кво с херц на помпа ще си имаш, после и дупето ти ще има щото ще го дадеш няма каде да ходиш с амфети пико трева няма проблеми ще си нервна ще спиш депресирана ма на помпичка мойто момиче няма да спинкаш схващаш ли. И да се върна нямала никой и лесно на помпа е лесното избери трудното бори се падай ставай и продължавай изолирай се от хора които взимат каквото и да е. После ще се запозмаеш с някой който не взима опитай се да звемеш хубавото от живота и не реви защото още няма за какво но като се върнеш при него ще проима вярвай ми, пак казвам бил съм в ада и знам какво е помисли дали ти се слуша песента на дявола защото ще се наложи да я чуеш цялата мойто момиче. И все пак избери трудния път лесния невърши работа защото бая мой приятели пропаднаха и неискат да стават други умряха, а аз само знам какво ми е но не се отказвам.... не те ям и храня а напротив за да не разбереш един ден какво те чака е по добре да избереш трудния път и все пак ти решаваш последна.... You have a choise to live or die!!! Успех....

 

...

преди: 13 години, 8 месеца hash: 14ad078bfd

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Поеми към голям град, София за предпочитане и живей с други хора, но имай собствена стая - това са не повече от 200 лв. в София с тока, нета и водата вътре, намери си работа като сервитъорка или продавачка и като си стъпиш на краката запиши задочно нещо, ако искаш да учиш... забрави за дрогите.. приятелят ти като го пуснат, пак ще почне, 100%, решавай.... као той почне пак, и ти си с него ЩЕ ТЕ СЪСИПЕ. За мен не е грижа за някого да му вкарваш лайна в тялото, макар че знаеш колко е гадно... ако те е обичал, нямаше да ти бие лайна... човек не съсипва хората, които обича

 

...

горе^

преди: 13 години, 8 месеца hash: c29fa2deb9

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Бягай далече от това момче - той може пак да посегне към наркотиците. Вероятно има подобни приятели и изобщо не си причинявай поне това, защото освен мнго пари ще ти коства здравето, а и живота. Другото наистина е сложно, защото е трудно без средства и подкрепа. Майка ти като е била в чужбина няма ли възможност да помогне за образованието ти. Вие сте се отчуждили, но не си ли пробвала да поговорите какво ще правиш съвсем скоро без образование и професия. Ако откаже просто търсиш и започваш каквато и да е прилична работа, като естествено се опитваш паралелно или да учиш или да търсиш нещо по-добро. Друг вариант просто няма.

 

...

преди: 13 години, 8 месеца hash: 2d1e3fde7f

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

6.   Ма я се грижи сама за семе си ТИ МОЖЕШ! Не забравай - ние сме същества с неограничен потенциал и с двете си ръце можем да постигнем всичко, което поискаме. И що за мечта е това -да започна някъде работа и да се боря със сакпания си живот. Я, горе главата! младо момиче ми се затръшкало за скапан живот! А и това със следването с ие оправдание - до 100лв. ще ти е таксата в софийския - задочно. Два пъти в годината се плаща. Ще работиш, ще учиш, ще инвестираш труд, време иум в себе си и не за да се бориш със скапания си живот, а за ад се превърнеш в личност. лИЧНОСТ! И един ден като се обърнеш да имаш гордостта а дси кажеш: Аз си знам аккво ми е било, аз си знам как съм се трудила, но на никого не дължа нищо, защото си доказах, че АЗ МОГА! Защото не се отчаях, а гледах положително на живота си. Подкрепа да искаш - навсякъде ще я намриш. Ти влез веднъж в университет и веднага ще усетиш различната обстановка там. И без това глупаво и безплодно отчаяние и тази инертност! Другия ти вариант е да прпаднеш или да започнеш няакква жалка работа за има няма 400лв. даси купуваш от време навреме някое парцалче или с една дума пак да пропаднеш. Забавлявай се, учи, развивай се -с много ум, търпение и положително мислене - това е тайната на смисления живот!

 

...