 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Монотонният живот на една загубенячка
преди: 7 години, 5 месеца, прочетена 1958 пъти
Здравейте! Да, точно така кати сте прочели от заглавието аз съм една загубенячка на 14 години.
В училище се справям сравнително добре - 5, 30-50. Тази година съм в нов клас и не мога да издържам. Нямам никакви приятели там, мислих си че ще бъде така само в началото, но вече забелязвам как като отида при съучениците ми всички ме гледат много гадно и не мога да се включа в нито един техен разговор. Връщам се на чина си и това правя. Цял ден блея в една точка и искам да заплача. Много ми тежи всичко това особено с това, че нямам никакви приятели. Когато съм болна няма кой да ми каже какво са учили и какви са домашните ни и затова се е случвало да получа и някоя друга двойка... Иска ми се да имах ИСТИНСКА приятелка в класа, да си споделяме, да се подкрепяме, да си помагаме и тн... Много бих искала, но не аз съм загубенячка.
Вкъщи родителите ми само ми крещят и когато получа не толкова добра оценка ми се карат много. В нас също ме се търпи... Никой не ме обича, никой не ме оценява, абсолютно никой. Чувствам се като в бездънна бездна от която не мога да изляза и няма да изляза... Имам ниско самочувствие, не вървя с вдигната глава. Животът ми е много монотонен - в училище вкъщи, писане на домашни, четене на книги и заспиване.
Всъщност не съм скучен човек и имам много добро чувство за хумор. Писна ми от този начин на живот искам приятели, искам живот навън, искам различен живот! Много пъти съм мислила за самоубийство, хиляди пъти съм плакала и упреквала за това, че съм такава. Мразя се... Мразя се толкова много, че почнах да се самонаранявам. Тежи ми самотата, искам да я премахна, но не мога...
Не знам защо написах това, исках просто на някого да споделя, а единствено тук мога да го направя... :( благодаря на всички(бих се радвала ако някой има как да ми помогне, но се съмнявам) и съжалявам за изгубеното ви време. Лек ден/вечер :)
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 185fc03aea |
|
1. Предлагам ти два варианта, ти ще си прецениш кой ти се струва подходящ. Та :
1) да потърсиш психолога ви в училище и да довериш какво те измъчва. Лошото е, че психолозите в училище са претоварени и няма да може да се захване и да работите сериозно.
2)да събереш всичкия кураж, на който си способна и да седнеш и да проведеш разговор с майка ти. Кажи и че ще говорите като възрастен със възрастен. Седнете поеми си въздух дълбоко и издишай напрежението. Разкажи и всичко това. С цялата мъка, която си спотайла дълбоко в теб. КАЖИ И ЧЕ СИ ПОСЯГАШ, че мразиш себе си и искаш да посещаваш психолог. Юношеството е много труден период за хората, не се очудвай. Просто в един момент си прихванала този начин на затварянени трупане на потиснатост вътре в себе си. Тук е добре да се но ако искаш да живееш по-добре, погрижи се да се сучи.
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 9aa6b63406 |
|
2. Това е просто период, не се притеснявай и не го мисли. Концентрирай се върху себе си - тренирай нещо, учи езици, надграждай. И без друго приятелствата от училище рядко издържат дълго в сравнение с тези от университета - просто в единия случай сте група от хора, още неосъзнати, а в другия сте почти изградени личности.
Аз действам на принципа " На каквото си постелиш, на това ще легнеш", затова не се ядосвай на родителите си. След време те сами ще си платят за лошото отношение сега.
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: ca33d58e31 |
|
3. Миличка, сякаш чета себе си когато бях на 14 години. Не се притеснявай, просто се отпусни и започни да заговаряш другите, каквито и да са. Гледай да се адаптираш.
Моят съвет :
Изобщо не се притеснявай дали ще изръсиш някоя глупост или дали не изглеждаш добре в деня. Още си на 14, в училищна възраст и си свободна да грешиш колкото си искаш. Бутай се и това е, задавай въпроси постоянно. Никой нищо не може да ти каже.
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 6349278cc0 |
|
4. Моля те, не се самонаранявай или самоубивай, не мисли такива неща. Животът ти е по-скъп от мнението на някого. Защо реши, че си смотана? Не мисля, че е така. Може би си по-умна от другите и затова не те разбират.
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 279e3c43e9 |
|
5. И аз съм така по абсолютно същия начин, само че и оценките ми не са много добри. Трябва да бъдеш силна, отивай при другите ти съучениги и разговаряй с тях, не обръщай внимание на физиономиите, попитай някоя съученичка за домашно или нещо, помоли с някой да излетете навън в междучасието, просто разговаряй с някой. Не се тревожи, то не остана нищо до свършване на училище, оше няколко месеца и идва лятото. Една голяма част от училището мина. Бъди силна и късмет. ^^
|
...
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 5caccc0d5d |
|
6. Mило момиче, не е толкова трудно да си говориш със съучениците. Те не са лами, които ще те погълнат, ако си отвориш устата. Съвсем спокойно можеш да вземеш телефона на 2-3 момичета и когато имаш нужда да ги попиташ какви са домашните. Можеш в междучасието да застанеш до тях и да кажеш нещо или да попиташ. Как си общувала преди с децата, а сега не можеш. Можеш да поканиш някое момиче в къщи да ти дойсе на гости или да излезете да се размотате насам-натам. Какви са тия мисли за самоубийство?
Сподели с училищния психолог малко да те подкрепи. Съвсем ли не става да споделиш с майка си, не вярвам да сте в толкова лоши отношения?
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: b347b15b69 |
|
7. Здравей!
Забрави за тази дума "загубенячка", защото в никакъв случай не си такава, а доколкото виждам си едно интелигентно и чувствително момиче и нямаш никаква причина да не вървиш с гордо вдигната глава.
Това че родителителите ти ти крещят, в никакъв случай не означава, че не те обичат. Не е правилно да ти крещят, но понякога възрастните толкова се оплитат в собствените си грижи и проблеми, че си го изкарват на децата си и не виждат, че ги нараняват. Може би ако споделиш с тях как се чувстваш, те ще променят държанието си... Колкото повече подтискаш чувствата си, толкова по-зле ще станат нещата. А ако те не те разберат, потърси някой друг възрастен, на когото можеш да се довериш- например психолога в училище.
Пишеш, че никой не те оценява. А ти оценяваш ли сама себе си, собствените си умения, качества и достойнства като човек? Когато сама промениш собственото си отношение към себе си, тогава и останалите ще започнат да те оценяват и ще те уважават заради това, което си. А сега как да стане това, като сама се наричаш загубенячка... Помисли за това, умно момиче си, сигурна съм, че ще се справиш и ще успееш да промениш самооценката си, a когато това стане, много скоро и останалите неща, които искаш да промениш, ще си дойдат на мястото.
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: c1dd2496e5 |
|
8. Спокойно, винаги можеш да бъдеш по-зле. Например да си сама на 30 години, около теб да е пълно с непукисти и дебелокожи хора, а единственият с някаква чувствителност да е в болница. Да, нямаш работа и това се приема като края на света от всяка госпожичка, която очаква жените да не чистят, да не готвят, въобще да не правят нищо, но не се отказва от клишето, че мъжът издържа семейството. Уж сме 21-ви век, ама някои неща са си постарому и то точно тези, които с най-голямо удоволствие бих променил като жест на добра воля към еманципиращите се.
Та спокойно, не си толкова зле като други и вероятно няма да станеш! Ти си от онези, които ще се правят на важни и ще пробират сякаш са в магазина за сватбената си торта. В някой момент ще се усетиш, че няма полза от пробиране, ще вземеш някой, за да не си сама и ще му натякваш цял живот, че не ти е на нивото. Не вярваш ли? И аз не бих повярвал, че ще пиша това, ако ме питаха на твоите години, но животът е такъв - променя всичко и всички!
Ако картината, която описах не ти харесва, намери някой "загубеняк" според останалите и се сприятелете. Огради се с такива, защото там имаш шанс -с хора, които обществото игнорира. И двамата знаем, че популярните не ни искат, затова няма смисъл да се натискаме за влак, където няма места.
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: e49363f41a |
|
9. Уважаема авторке,
Ако този сайт не беше анонимен, бих те поканил на разходка. Все едно описваш мен самия от преди няколко години. Имах проблеми с класа, а вкъщи родители, с които основните разговори бяха от типа на "И сега какво ще правиш с тая 4-ка? " и "Тази шестица защо има минус? !? !? ! " - и за съжаление по този въпрос няма лек - до ден днешен намират за какво да ме разкритикуват, колкото и да съм успешен.
НО!!! "Загубенячка" определено не е думата с която би трябвало да се описваш. Просто преминаваш през такъв период. Разбирам, че изобщо не ти е лесно и от личен опит знам колко потискащо и гадно е. Но също така е и каляващо. Ще минеш през това и само гледай къде ще си след някоя и друга година. Ще дойде момент, в който няма да имаш стигане.
По въпроса за приятелите - ако хората в класа не са ти приятни или по някаква причина не можеш да установиш качествен контакт с тях (моя случай все едно ни деляха вселени) - потърси си външни занимания - танци, бойни изкуства, език, курс по нещо, което ти е интересно.
Също - можеш да се опиташ да завържеш някое познанство чрез интернет - и не, нямам предвид сайтовете за запознанства... по-скоро бих стоял далеч от тях, но чрез тематични форуми и групи в социалните мрежи, по теми, които намираш за интересни, би могла да се свържеш със сходно мислещи хора. С 3/4 от близките ми приятели сме се намерили именно така - в някой тематичен форум или групичка.
Разбира се, ако избереш интернет подхода - спазвай правилата за безопасност - не разкривай лична информация на непознати, не бързай да се доверяваш, не пращай потенциално компрометиращи снимки и съобщения и тн.
И накрая - като се почувстваш гадно, мисля винаги можеш да постнеш тук - сайтът може и да е анонимен, но това не пречи (макар и анонимно) хората да те подкрепят - четейки горните мнения виждам (с радост) че далеч не съм единственият.
Може и да не го осъзнаваш точно сега, но светът има нужда от теб, а и ти също тепърва има какво да си вземеш от него.
Дръж се, горе главата и не се предавай!
|
| преди: 7 години, 4 месеца hash: cbd49c26c0 |
|
12. От авторката:Здравейте и благодаря на всеки един от вас затова, че беше отделил от времето си да ми напише положителен коментар. Благодаря ви много, оценявам го наистина :) Коментарите ви ме накараха да се усмихна и да бъда шастлива побе малко. Благодаря ви, всичко най-добро.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
