 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Депресия..
преди: 6 години, 11 месеца, прочетена 2030 пъти
Здравейте, пише момиче на 17.
Напоследък започнах да забелязвам промени в себе си, които може би ги е имало и преди, но не съм обръщала внимание, не знам. От доста време не излизам с приятели, като цяло не се социализирам, просто нямам желание. Когато ми звънят да се видим винаги си намирам оправдания. Сутрин не ми се става от леглото, не ми се прави нищо. Чувствам тъга, безпокойство и тревожност без причина почти всеки ден. Започнах да се отдалечавам от хората, не желая да говоря с никого. Когато ни дойдат гости отивам в другата стая. Не обръщах внимание на тези неща, защото от малка съм затворен човек и съм доста срамежлива. Нямам почти никакво самочувствие и като цяло не обичам да излизам по нощни клубове или подобни. Но вече започнах да се притеснявам, защото се затворих напълно. Нямам желание за учене, въобще за нищо. Всеки ден прекарвам вкъщи, повечето време в леглото. Плаши ме това, че просто не изпитвам абсолютно никаква нужда от комуникация. Нямам сила за нищо, постоянно се чувствам изморена, не мога да постигна нищо. Когато свърша някаква работа, независимо умствена или физическа, се чувствам много изтощена и веднага лягам. Постоянно чувствам вина, самообвинявам се, упреквам се, че съм провал, че нищо не става от мен. В главата ми е пълна каша. Да не говорим колко чувствителна съм станала, плача за незначителни неща.
Знам, че не е добра идея да си търсиш симптомите в интернет, но попаднах на една статия за депресията и доста се припознах. Започнах да чета истории на хора, които страдат от това и се оказа, че и те се чувстват така. Все пак не съм сигурна дали това е депресия или просто някаква фаза, която ще премине. Не знам какво да правя. Не мога повече да живея така, искам да променя нещо, да имам желание за живот. Много съм млада и не искам да пропилявам това време самосъжалявайки се вкъщи.
Някой от вас запознат ли с депресията? Някога имали ли сте симптоми, подобни на моите? Ще съм много благодарна, ако споделите.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 11 месеца hash: 1894d3ddf3 |
|
1. Абе затвориш ли се край!!! Намериш ли с кой да излизаш и да си приказвате смешки ще се оправиш бързо. Самотата е страшно нещо. Купи си куче и го разхождай навън
|
| преди: 6 години, 11 месеца hash: 9eea9b5018 |
|
2. Пробвай с психолог. Само това мога да те посъветвам. Там ще разбереш дали е фаза или депресия. Едва ли ще ти помогне веднага, но ще има ефект. Междувременно сподели с родители!
|
| преди: 6 години, 11 месеца hash: f4dd611954 |
|
4. Да и аз съм била в депресия. И аз бях като теб. Бездействието ти вреди. Помисли си откога си в депресия и защо. Трябва да излизаш навън особено сега, когато времето се стопли. Като видиш приятелите си, слънцето всичко ще остане в миналото. И спокойно въпрос на време е... Всичко ще се оправи!!
|
| преди: 6 години, 11 месеца hash: c4165519b6 |
|
5. Бях изпаднала в същото състояние мила, прекъснах да уча. Спрях да се боря с живота, но нещото което ще те посъветвам, защото и аз съм същата като теб. Приличаме си по доста неща вярвай в себе си, мечтай. Не трябва да оставаш сама излизай, забавлявай се. Бях се затворила като теб 1 година при мен беше любовна мъка бях влюбена в човек, който не ме обича. Уникална трудна приех всичко неуспехи, но трябва да се изправиш. Не карай семейството ти да страда. Аз най -добре знам какво ти е. Мила и това ще мине трябва да се опиташ да правиш неща, които ще те разсейват от лоши мисли.
Страх ме че и аз изпадам отново в тази депресия, много се тревожа мисля, изпитвам вина. Малки неща ме нараняват, понякога не мога да скрия сълзите си, вчера ми се случи да бъда на концерт, който беше уникален и да се сетя как аз исках да съм на мястото на една от тези момичета. Хубаво, че бяха слънчевите очила за да скрия болката. Стана ми ужасно мъчно, защото можех да продължа и аз като тях днес да бъда на сцената, но вече беше прекалено късно. За това мила прави нещата, които обичаш, за да не съжаляваш един ден като мен.
|
| преди: 6 години, 11 месеца hash: 7e56bd970c |
|
6. Здравей, всичко, което си написала ми е толкова познато. Аз също съм момиче и съм на 17. Абсолютно разбирам как се чувстваш, защото през някои от нещата за които си споменала аз съм преминала, а през някои преминавам сега. Преди две години аз също изпитвах чувство на вина. Аз също се разстройвах за щяло и нещяло. Доста време мина преди да се пооправя(не смея дори да кажа, че съм се оправила от страх да не започне всичко отначало). Така че напълно разбирам през какво преминаваш и съм с теб нищо, че не се познаваме!
Също като теб сега и аз не излизам много почти изобщо просто се чувствам неудобно и неловко около другите може би, зазащото имам доста ниско самочувствие. Но въпреки това се опитвам да излизам винаги когато мога, защото това според мен е начинът да се справя с такъв проблем.
Моят съвет към теб е да се опиташ да излизаш повече. Излизай с приятелите си, когато можеш. Ако видиш, че не помага кажи на някои от семейството си. Майка или баба все едно знам, че е банално, но те са минали през това и ще ти дадат правилни съвети.
Недей също така да мислиш за лоши неща, защото така ще се подтиснеш още повече.
Не забравяй, че има много хора като теб, които се борят с различни трудности. Така че не си сама! Успех! Надявам се съветите ми да са ти от полза.
|
...
| преди: 6 години, 11 месеца hash: 7e56bd970c |
|
7. Здравей, аз също съм момиче и съм на 17. Прочетох това, което си написала и то ми е напълно познато. През някои от нещата преминах преди две години, а през някои преминавам сега. Напълно те разбирам! Преди две години изпитвах чувство на вина и плачех за всичко. Стъпка по стъпка всичко се пооправи. Сега обаче съм с ниско самочувствие, почти не излизам. Просто се чувствам неловко около другите. Но се опитва и с това да се справя.
Ето и съветите ми към теб:
Недей да се обвиняваш за нищо остави всичко в миналото и полагай усилия да се справиш с това-всеки ден, малко по малко.
Излизай повече с приятелите си. Знам, че може и да не ти се излиза, но се опитай, защото е по-добре да си навън отколкото да седиш във вас и да се подтискаш.
Недей да мислиш за лоши работи от опит знам, че става още по-зле.
Съветвам те да споделиш проблемите си с някой твой близък роднина-родител, баба или дядо. Звучи банално, но те са минали през това и ще ти дадат правилни съвети.
Напълно те разбирам и съм с теб, нищо, че не се познаваме! Помни, че всеки се бори с нещо в този живот и че не си сама. Успех! Надявам се, че съветите мина ще са ти от полза.
|
| преди: 6 години, 11 месеца hash: 377f220945 |
|
8. Много благодаря на всички за съветите и милите думи! ❤
От Авторката
|
| преди: 6 години, 11 месеца hash: ad1080d587 |
|
9. Момичета ,пубертетът е много труден предиод за дамската част ,а и тези хормони ни разлюляват направо до старостта.Второ,ако чувствате ,че изпадате в депресия,потърсете лекарска помощ.Опитайте и сами да си помогнете.Не изпадайте в самосажаление,вървете с рогата на пред,не по колене.Чувството за вина е характерно за депресията.Човек си мисли,че цялата мъка на света е върху неговите рамена.Това състояние се причинява от химически дисбаланс в мозъка-не сте нещастни ,нито луди.Погрижете се за себ си,първо потърсете помощ от родителите и заедно отидете на лекар.Ако ви предпишат антидепресанти,има вероятност да сложите някое друго килце.За това ,намалете силно въглехидратите,но не стойте гладни .Но не се отказвайте от лекарства.Излизайте на въздух и на слънце ,правете каквото ви е приятно,дори и малко да се насилите.
|
| преди: 6 години, 11 месеца hash: 377f220945 |
|
10. Номер 9, съгласна съм. Започнах да водя по-активен начин на живот, опитвам се да съм заета през целия ден, тренирам. Доста добре се отразява. Хапчетата за мен са последния вариант, въобще не ми се иска да се стига до тях.
От Авторката
|
| преди: 5 години, 11 месеца hash: dd54a82459 |
|
11. тъгата, безпокойството и трвожноста никога не са безпричинни.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
