Споделена история от Тинейджърски |
Всички ми се подиграват, защото (според тях) излизам с пълен смотаняк.
преди: 13 години, 8 месеца, прочетена 3219 пъти
Здравейте! :)
Пише ви момиче на 17 години. За първи път си имах приятел, когато бях на 15. Връзката ни беше пълна катастрофа. Аз и не очаквах да е нещо кой знае какво, все пак от 15 годишни пикльовци какво може да се очаква.
Мина се един месец и изведнъж както всичко си вървеше страхотно, на него му щукна, ще му се прави секс. Аз му казах, че не съм готова още и че ми е рано. Той започна да мрънка, как всички го били правили само ние изоставаме и т. н. Така ми говореше, сякаш всичко за него беше някакво състезание. Изтърпях го още една седмица и се разделихме.
Не можех да понасям отношението му и това, че не можеше да си държи ръцете далеч от задника, гърдите ми и други места. След като се разделихме, не усещах онова чувство, за което всички говорят или по точно за празнотата в душата и бла бла. Нали знаете някои как се превземат. :)
В началото го харесвах и то много, но след като започна да се държа по този начин, просто ми стана безразличен и до този момент не ми пука особено много за него. Понякога си мисля, че твърде много преувеличавам нещата, все пак е момче, а момчетата мислят с оная си работа. (не се отнася за всички, моля не се обиждайте). Както и да е...
Навърших "сладките 16" както казват хората. Намерих си нов приятел, но и с него нещата не потръгнаха. Случи се същото. Пак ме притискаше и си просеше секс. отказах му и той ме заряза. Този път се почувствах като парче месо и наистина се засегнах. И какво.... щом не им угаждам на капризите значи съм боклук и не заслужавам вниманието им, така ли? Е, майната им тогава! В един момент разбрах, че вината е в мен и ще продължава да е така, докато не осъзная, че този ВИД момчета, към които винаги се стремя са нещастници. За това, погледнах настрани. (така да кажа)И до сега не съжелявам, че го направих. Срещнах невероятен човек. Просто, точното момче за мен. И ето го "проблема", ако може така да се нарече.
Всичките ми познати ми се подиграват, че съм била излизала с пълен загубеняк СПОРЕД ТЯХ. На мен не ми пука какво мислят те, но него това го подтиска... и то много. Казвала съм му МИЛИОНИ пъти, че тези мои "приятели" са пълни нещастници. От както взеха да ми се правят на интересни, ги отписах от живота си, но той не иска да го разбере това. За мен той не е смотаняк.
Понеже не тренира футбол, а баскетбол, му казаха, че бил спънат в краката или нещо такова не помня вече. Понеже слуша hip hop и RNB бил пълен нещастник и още нещо казаха за това, че нямал собствено мнение и т. н. Аз също слушам такъв стил музика и какво и аз ли нямам собствено мнение. То пък не може всички да психясваме, докато гледаме млекоцентралите на Преслава или оная сбръчкала се Малина, Капина или там каквато беше. Той попринцип не е от избухливите и не обича да се разправя, но явно му дойде до гуша от тея умници и ето, че миналата седмица се спи с двама от групичката на"готините" и сега е наказан за два месеца.
Сега ще кажете, защо не им кажеш нещо? Какво да им кажа, като те не разбират от дума. Опитах се да поговоря като човек с тях... изсмяха ми се в лицето и ми казаха ".... колко ниско си паднала, че да излизаш с него! "Толкова са тъпи и са такива нещастници. Не може да ми го побера ума, КАК ПО ДЯВОЛИТЕ СЪМ БИЛА ПРИЯТЕЛКА С ТЯХ? С тея безмозъчни същества. Толкова ме е яд и съм бясна, но не на тях а на мен самата. И вчера беше черешката на тортата. Двамата с приятелят ми бяхме в едно кафене и разбира се "приятелите ми" бяха също там. (понякога имам чувството, че ни следят). Влезнаха в заведението, сякаш притежават света. Дофтасаха се на масата ни и се започна. "К'во става ве мотант? ", "Ей малко изродче, що не се пръждосваш, а? "През цялото време виждах, как стои и е на косъм от това да им смачка муцуните, но аз както винаги тъпачката го спрях, защото после пак той щеше да е виновен. И едно не разбрах, защо го наричат мутант? Да висок е някъде към 1. 80 и нещо и какво от това и аз съм висока 1. 70 съм. Нали тренира баскетбол, за този спорт се искат високи и здрави момчета. Всеки ден едно и също, където и да отидем двамата, те са след наси постоянно му се подиграват, а той стои и си мълчи заради МЕН, понеже аз не му позволявам да се разправя с тях.
Кажете какво да правя? Как да ги поставя на място, без да има побоища? Или просто няма друг изход.... Наистина не искам разправий!!!
МОЛЯ ВИ ДАЙТЕ МИ СЪВЕТ!!!
|
