Споделена история от Тинейджърски |
Не мога да завързвам приятелства.
преди: 6 години, 8 месеца, прочетена 1171 пъти
Здравейте, на 16 години съм, а след месец 17... Нека се върна назад доста... Преди 4-5 години бях доста по-общителен човек, докато 2013 не започнах да играя разни игри, но проблема не беше, че играя.. по-точно че се пристрастих... Затворих се вкъщи, спрях да излизам, предпочитах затворена на компютъра от колкото навън с приятели... Година след година, аз осъзнавам, че вече нямам способността да говоря с хора, дръпната съм... Самочувствието също ми е малко проблем, защото в училище 7 години бивах подигравана заради тялото ми (бях пухкава)... Имам само едно момиче, което си ходя с него във училище повечето време.. Когато съм в голяма компания, не мога да намеря общ разговор, не мога да говоря, защото се чувствам по-низша ии в главата ми се върти това как никой не ме харесва ии се притеснявам... Защо не мога да завържа приятелство, как бих могла да променя нещата... Сега също по цял ден кисна вкъщи, но не защото искам, а защото нямам на кого да се обадя и да изляза... Чувствам се много гадно и не знам, от къде да започна..
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 8 месеца hash: 34416f9229 |
|
1. Здравей, това което си написала ми е доста познато и аз съм се чувствала по този начин в училище, сигурно и заради това не са ми добри спомените от там. При мен нещата се оправиха след като завърших, почнах работа и следвах, намерих си приятел. Когато човек е в университета по-лесно намира хора със същите интереси, а и с общуването е по-лесно с годините се научих и аз да не се притеснявам какво говоря или какво ще си помислят другите. Е гледам и да си общувам само с хора приятни за мен има много които не са ми приятни и ги избягвам или не им обръщам внимание. Просто си дай време ще намериш приятели, а истината е че с времето приятелствата се загубват, хората се отдалечават по една или друга причина и здравото семейство е по ценно поне да мен. Така че спокойно.
|
|
