 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Не знам дали искам да тренирам сериозно!
преди: 13 години, 8 месеца, прочетена 8286 пъти
Здравейте,
отдавна се чудя къде да излея моите терзания, радвам се че най-накрая намерих мястото, където мога да го направя анонимно.
Аз съм на 14 и половина години и тренирам футбол. Тренирам от края на 2-ри клас. докато стана на 13 си играех ей-така, смисъл не се лигавех, бях концентриран и се стремях да напредвам. От време на време рисувах графити, по които се бях запалил по-рано. Живеех си спокойно и безгрижно. Не мога да се оплача от проблеми/каквито и да са/ вкъщи всичко си е наред. Нищо не ме е терзало или обърквало. Какво е сега.
От година и 2-3 месеца обаче стана друго. Започнах да се питам дали искам наистина да играя. Моментите на колебание се редуваха с моменти на силно желание(за футбол) и това още повече ме объркваше. Мислех си дали ще стана футболист, дали имам качествата. И това продължава. Престанах да правя графити, заради това, че се упреквах, че не прекарвам достатъчно време с футбола. Половината на юни и целия юли ритах много. Ама наистина много- по 2 пъти на ден(сутрин и късния следобед, от 11 до 4 е жега) и то повече от половината пъти сам.
Често ми се плаче- когато съм объркан, или понякога без явна причина. По едно време се питах за смисъла на живота и тем подобни въпроси (а преди въобще не си и помислях за тях). Иначе в училище всичко си е наред, изкарвам хубави оценки...
Имало е моменти, в които нищо не ми се прави. Ама нищо! -пълна апатия към всичко. Ама не апатия е така да си лежа, да не ми пука за нищо. Напротив- гадно ми е, че се лутам и че не знам какво да правя. Напрегнат съм и мисля постоянно. Когато се чувствам така си мисля че нещо не ми е наред, защото попринцип на никой не му е така. Или аз поне не знам на някой да му е така(освен мен).
Сега съм много объркан. Чудя се какъв искам да стана. Обичам много, ама мнооого футбола-това е факт, но за професионален футболист се иска много... Не съм сигурен дали искам този живот. Другото, което ме притеснява и дразни, е че моментите”абе не съм щастлив с футбола” и „без футбол не мога да живея” се променят. Доста често. И то от едната крайност в другата.
Донякъде заради това ми отношение към футбола имат вина и съотборниците ми, с които играя сега. Повечето не са от тук и са си оформили групичка. Често ме обиждат и се шегуват с мен, ама гадно. То и аз не им оставам длъжен, ама е друго като си сам... По-рано даже бях капитан на отбора (преди 7-8 месеца). И тоя период ми беше най-труден. Те всички като са си групичка и искат техен човек да е капитан и ми се ебават, викат ми не си за капитан... Това ест не пред треньора. И после имах няколко недобри игри и ми я зеха лентата. То е лесно удари 1-2ма ама после ще ме изгонат от тренировките. Тея неща са само с моя набор 96’, като тренирам с 95’(защото като сме разделени заради смените на училището се случва така да тренирам с 95’) нямам проблеми, сичко си е ОК и даже мисля, че играя по-добре. По-съм спокоен и по ми върви. Ама те всички са от града и не са смешници като другите...
Та много се чуда дали тази моя обърканост не е в резултат на това, че съм в пубертета, или е от нещо друго. Но е факт- преди да ме налягат тези мисли преди година и нещо, бях съвсем друг. То аз и сега на външен вид съм си същия, но отвътре ми е друго...
Не знам. Като гледам някои от съучениците ми как не им пука за нищо и само гледат да си прават кефа, си мисля, че аз съм некакъв... не наред.
Ако може драснете по 1 мнение, каквото и да е и благодаря на тези, които го прочетоха. Надявам се да ми дадете съвет, необходим ми е.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 6 месеца hash: ae9f02430d |
|
3. Напълно те разбирам.. Не знаеш какво искаш от живота и това те обърква допълнително. Аз съм така постояно съм напрегната, мисля си разни глупости, както и че животът ми няма смисъл.. Футбола е просто спорт, това че сега много ти се играее нормално.. имаш страст към нещо, както и много енергия за изразходване. Просто се успокой и мисли ПОЗИТИВНО.. Ако четеш книги бих ти препоръчала една, която на мен лично ми помогна "Подсъзнанието може всичко" на Джон Кехоу..
|
| преди: 13 години, 6 месеца hash: 1b7cd63db0 |
|
4. Здравей! Направо ти се кефех, като ти четох терзанията - много малко такива младежи има като теб - да пишат грамотно и да се изразяват по този начин. Поздравявам те!
Това, че си притеснен за бъдещето си е много хубаво нещо, защото повечето хора на твоята възраст живеят ден за ден и ей така им минава живота..
Искам да ти кажа, че на твоите години се чувствах по абсолютно същият начин - объркана, раздвоена, разтроена.. Съвсем нормално е и съм убедена, че е от пубертета. На всеки се отразява по различен начин, но повечето стават раздразнителни, несигурни, емоционални.. Аз се лутах между пеене, лека атлетика, акробатика, плуване, джудо, танци.. докато открия какво искам. И да ти кажа - 5 години след това още не съм наясно какво точно искам.
Опитай се да не приемаш нещата толкова навътре, остави времето да си свърши работата - сам ще разбереш какво искаш и какво те прави щастлив. То не става ей така, от днес за утре - казваш си - реших да стана ПИСАТЕЛ и ОК намираш призванието си. Не.. то това е смисъла - да се луташ, да пробваш, да грешиш, да губиш и печелиш, за да разбереш какъв човек си и какво искаш.
Моят съвет като човек, който е бил в абсолютно същото положение като теб е просто да си спортуваш. И не, за да си вадиш хляба от това или да станеш супер известен, а просто защото спорта е сила, енергия, здраве. Спорта калява и учи, независимо какъв е. И по-добре да влагаш енергия и сили в здравето си, отколкото да кажем в наркотици, цигари, алкохол. Поздравявам те за това, че си тренираш и те съветвам да продължаваш и да даваш всичко от себе си.
А тези моменти, в които нищо не ти се прави и се чувстваш някак празен ще отминат, бъди абсолютно сигурен. Е, не за винаги.. Аз, сега и пораснала имам такива моменти, но не са толкова чести. И, когато примерно нищо не ти се прави, никъде не ти се излиза, скучно ти е и празно те съветвам да четеш книжки, както ти и каза и момичето преди мен. ( Много добра книга ти е препоръчала, няма да съжаляваш..) Има много такива книги за самоопознаване, духовно израстване и опознаване на света около нас, които ще ти помогнат да погледнеш през различни призми на нещата и определено ще те ободрят и помогнат! Успех ти желая ии каквото и да решиш и направиш - недей да съжаляваш и да го мислиш тооолкова много.. Нещата, които ни се случват не са случайни.. :))
Mrusnella
|
| преди: 13 години, 5 месеца hash: e4b1529f1b |
|
5. Пич... ще те посъветвам само 1 нещо, тренирай си футбол и не се отказвай! Аз за огромно съжаление нямах тази възможност да започна тренировки от малък, а пък ти вече си си изградил основа и те съветвам да не я рушиш. А това за колебанието е напълно нормално, от пубертета е, ще ти мине след време. Успех с футбола, пичага :)
|
| преди: 13 години, 5 месеца hash: d3732a6634 |
|
6. Чесно да ти кажа пич ас съм във абсолютно същото положение, идентично с мен. Мога само да ти кажа да не обръщаш внимание на тези, които те обиждат и да вървиш напред без други мисли. По време на игра, ако все още тренираш, трябва да си спокоен и само да мислиш как ще изиграеш следващото положение. И да не се страхуваш, че ще сбъркаш ами точно обратното постоянно да оптваш, защото Бербатов е казал "които играе със страх остава анонимен" така че играй спокойно без да те бърка останалото.
|
| преди: 11 години, 11 месеца hash: 67363b02a2 |
|
7. значи знам че ти е много трудно и знам че ще го преодолееш аз съм още малък тренирам в Лудогорец Разград 2001 година и да ти кажа че съотборниците да те обиждат не е нормално аз съм в отбора отблизо година и никой не ме е дразнил всички се разбираме ако искаш опитай по някакъв начин да се сближиж с тях
|
...
| преди: 11 години, 11 месеца hash: 6f4d95d16a |
|
8. При мене е друго, значи до 10-11год. не можех да играя много добре и ме обиждаха за това. Когато бях на 12 ме пратиха на село така да се каже и там ми беше много тъпо, и реших да потренирам малко малко футбол. Върнах се в софия и по следващия ден ме викнаха да ритам. Правих някакви финтове които ги бях гледал в youtube (след като се върнах от село), не знаех какво се случва просто без да искам правих тези финтове просто краката ми се движеха без аз да съм ги накарал (сиг няма да ме разберете). На следващия ден пак ме викнаха да играя и бях много слаб. Хареса ми това чуство. Започнах повече да играя футбол, станах по-добър. Започнах да желая да стана футболист. Но се тревожа за 2 неща, 1. че съм много дълъг 1:76см макар и да не съм порастнал от миналата година(сега съм на 13) съочениците ми са някъде 1:70см. 2. Според мене вече е късно да тренирам футбол, повече които тренират вече са се изградили. Питам ви дали има някакъв смисъл да продължавам дали да продължавам. (казвали са ми, че имам нюх към играта). Питах майка ми дали може да ме запише да тренирам в Левски и тя каза Да. Оценките ми не са от най-добрите. Ако наистина вече е много късно да тренирам по-добре да се средоточа повече в ученето.
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: df08fcf6b3 |
|
9. Тренирай, Никога не е късно!
БеЛиЯ МеЧоК
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 4521f62c53 |
|
10. имам същата история и аз понякога мисля да се откажа от футбола но не е така НЕ СЕ ОТКАЗВАЙ ще постигнеш много само се старай и се забавлявай не обръщай внимание на приятелите или хората никой от тях няма да те уреди в някой отбор ти сам трябва да го докажеж наблегни на футбола и най важното НЕ СЕ ОТКАЗВАЙ!!!
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: f2420ceedc |
|
11. Ако искаш да станеш добър футболист тренирай здраво,
а ако се притесняваш по време на мач много ясно че ще
грешиш трябва да играеш все едно си играеш с приятелите
на улицата и когато някой ти крещи защото си сгрешил
с някое подаване или нещо друго не трябва да си казваш
"край, отказвам се" а да се стараеш да ставаш по добър.
За да станеш професионален {Добър} футболист
трябва да имаш желание да станеш футболист а щом имаш
желание всичко друго стажа лесно, говоря за финтове, точни удари, добро пласиране на терена всичко това можеш да го направиш. И още нещо, прочетох че по някое време не си виждал смисъл в живота, да ти кажа и аз си мислех същото докато не си поставих цел в живота да стана футболист и сега вече виждам смисъла, трябва да правиш това което обичаш.
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 0a57f7238c |
|
12. Аз съм на 14 години, Съшото се слу4ва и с мен! Според мен това е нормално. И ас се стремя да стана футболист, да вляза в един отбор... Придължи напред, не се предавай ВЪПРЕКИ ВСИ4КО!
|
...
| преди: 11 години, 1 месец hash: ac24d7c7c6 |
|
15. От автора:
благодаря на всички за коментарите, случайно се сетих за тази тема, която е писана преди повече от 2 години и реших да "си припомня" терзанията ми от тогава.
Много вода изтече, много неща се промениха, аз все още тренирам футбол, но за съжаление през всичките тези години винаги съм бил колеблив в това дали искам да играя или не. Дали искам да се развивам професионално в тази насока. Много, много съм се тормозил по повод този въпрос. Не мога да се сетя за нещо, по което да съм хвърлял повече психически усилия. Но вече го карам по-спокойно.
Вече не се замислям за смисъла на живота и подобни въпроси, опитвам се да живея така, както смятам че трябва да се живее.
Нещото, което може би ми липсваше тогава, а сега през перспективата на времето го забелязвам, е липсата на характер. Друга грешка, която тогава съм допускал, беше че не комуникирах достатъчно със съотборниците си, не бях партия с тях. Смятах, че няма нужда от празни приказки, прекарвах времето си вгълбен в себе си размишлявайки. Сега вече съм променен, доста по-общителен съм.
За бъдещето си пак има доста дилеми пред мен. Все още не съм решил какво и най-вече къде искам да уча. Преди 1-2 години мислех да уча в чужбина или в АУБ, но сега не съм сигурен и, да си кажа честно, повече ми се учи в български университет.
Нещото, за което доста мисля напоследък, са момичетата. Понеже съм и християнин, вярвам в християнските ценности, ми е трудно да открия подходящо момиче за мен в сегашната ситуация като ги гледам повечето какви са.
Живота наистина е едно училище. Което учи по гадния начин. Доста научих досега. Със сигурност ми предстои да уча още.
|
| преди: 11 години, 1 месец hash: f37e9148da |
|
16. Захванал си се с футбола прекалено сериозно. Приеми го като тренировка, хубаво е човек да има такава за да се раздвижва. Човека е мобилно същество и се нуждае от доза движение всеки ден. Но не си вярвай много! Много, много са малки шансовете да постигнеш нещо наистина, не си струва да рискуваш половината си живот в преследване на несигурна мечта, още повече щом имаш и такива периоди на колебание. Макар, че не е задължително да си толкова погълнат от мечтата си, че да нямаш периоди на колебание. Аз свиря на бас китара и преди когато се учех, се питах дали наистина искам да продължа, дали въобще някога ще свиря като истински музикант. Е, с малко упражнения, работа и най-вече много търпение си отговорих на въпроса.
|
| преди: 10 години, 9 месеца hash: a5867bbafc |
|
17. Здрaвей aз съм нa 14 години и съм с същaтa история. Aз се нaмирaм в Португaлия, и мен ме тулерирaт тaкa не всички (един двaмa сa). Aз всъщност съм нaй добрия в отборa, нaй бързият. И после aз нa тренировкaтa нaли тaм се рaзделяме и зaпочвaме дa игрaем и aз си го връшaм по нaй културният и болезнен нaчин (шпaгaт)и се докaзaх пред големите треньори нa СПОРТИНГ и БЕНФИКA. Но зa съжaление моят треньор все си нaмирaше причинa дaнеме писне нa мaчовете, смисaл тaкъв че мрaзеше примерно Бългaрин дa игрaе нaй много от всички Португaлци (един вит зaвист) и зaтовa утре си тръгвaм зa Бългaрия. Дa се пробвaм в aкaдемиятa нa ЛИТЕКС. Несе откaзвaй и тренирaй много. И недей дa се стрaхувaш от топкaтa, и игрaй спокойно небaди препрян.
|
| преди: 10 години, 7 месеца hash: 434e67848f |
|
18. ако сте напрегнати просто легнет на тревата и си слушаите спокоина музика. А ако някои го дразни го подминете и не го слушаите. Това ви го казва 10 годишно момче такаче се засрамете
|
| преди: 10 години, 5 месеца hash: a407a02dbc |
|
19. Да ти кажа, и аз съм така! Сега съм на 12 и всеки ден от лятото излизам да играя футбол и с всеки изминат ден и година ставам все по-добър, но сигурно няма да ми дадат да тренирам в някакъв отбор, защото нямам много време. Ще ходим в Германия след време и ще поискам да тренирам в Мюнхен! Надявам се да ме приемат, защото доста се усъвършенствах във футбола! За това те съветвам: тренирай си футбол (по-добре стани футболист, защото на всичкото отгоре са и с големи заплати) и хич да не ти пука, че те обиждат! :)
|
...
| преди: 10 години, 5 месеца hash: 0ce12fbc68 |
|
20. Няма по-хубав живот от този на футболиста! Заслужава си всяка тренировка, всяка капка пот. Не се става лесно професионалист, но станеш ли - няма да съжаляваш. За мен вече е късно, но за вас има време. Не се предавайте, защото футболът си заслужава!
|
| преди: 8 години, 11 месеца hash: 43fd7d75f4 |
|
22. Здравейте аз съм момче на 15 г. Възможно ли е да ме приемат в футболен отбор и мога ли да стана футболист. Аз играя футбол от 7 години до тази възраст и продължавам да играя и ще играя. Преди 3 години се записах в един футболен отбор играх 8 месеца но всеки ден след училище тогава ни бяха тренировките отивах вкъщи и си оставях раницата обядвах и тръгвах за тренировки. Но след време родителите ми почнаха да ми се карат ама това почна всеки ден идвам от училище и докато тръгна за тренировки все ми се караха за няколко 3 или 4 или за нещо друго. Това ме постави в стрес когато тренирахме бягах по бавно, болеше ме главата, нямах мотивация. И когато се прибирах от тренировките вечерта отново ми се караха докато не си легна. Това продължаваше всеки ден докато един ден треньора ми каза няма за какво да се мъчим с вас на мен и друго момче. Много се засрамих
|
| преди: 8 години, 5 месеца hash: f0ba87152d |
|
23. Аз съм момиче и от три години тренирам в Атлетик. Това лято спрях да тренирам за да помисля дали наистина го искам. Имам голяма страст към футбола и съм благодарна на моите приятели които ме подтикнаха да играя футбол.
|
| преди: 7 години, 11 месеца hash: ba71e1b8a3 |
|
24. Никога не се отказвай от футбола. Ако искаш да станеш футболист трябва да се стегнеш. Аз съм малък (на 12) и тренирам футбол от година. Да, почнах много късно да играя, но когато започнах бях ужасно запален. И слаб. Затова лятото, на село, с моят приятел се хванахме и тренирахме цялата ваканция. Когато започнах училище вкарвах по 3 или 4 гола на мач без проблем. Никога не се отказвай. Ако си по-слаб от другите, тренирай, и ако има големи резултати ще усетиш, нещо което ще те накара никога повече да не спираш футбола.
УСПЕХ!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
