Какво ми има?
преди: 7 години, 17 дни, прочетена 1319 пъти
Здравейте аз съм на 14 и съм в нов клас от тази година. Мислех, че ще се запозная с нови хора и ще излизаме, но е обратното. Почти не говоря с повечето и когато правят нещо забавно аз само си седя на стола и ги гледам. Супер много мога да се притесня и от най- малкото и се стресирам без причина. Почти не излизам навън и дори нямам желание заради майка ми, която не ме пуска никъде и съм сигурна, че е защото съм единствено дете. Не знам защо не мога да гледам хората в очите.. когато си говоря с някого гледам настрани или надолу в краката си. Не знам какво ми има, моля за помощ.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 17 дни hash: c48a52c602

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Притеснителна си, защото цял живот си стресирана от деспотичната си майка. Моята майка ми се караше за всичко и в училище бях отнедена мислейки какъв скандал ще има довечера като покажа бележника с 3-йки Така е го мназията бях много зле. Подиграваха ми се, ходех с нежелание и бях много самотна. Като завърших и заминах да уча в друг град всичко се оправи, но все още съм чувствителна и при всяка малка забележка плача и ми е тъпо. Съвета ми е да се оглеждаш повече какви черти притежават силните хора на които не им пука и да им подражаваш. С честност, доброта и стеснителност до никъде няма да стигнеш

 

...

преди: 7 години, 9 дни hash: bfd3b4a45e

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   И аз бях така в 8 клас.. Най-трудния момент от живота ми досега. Малко се промених към 9 клас като започнах да пуша(не ти го препоръчвам де) и се запознах с хората от класа ми, излизах всяко междучасие, говорихме си (въпреки че аз в началото просто седях и слушах и ако кажа нещо ще е няква простотия). Но се промених по начин по който аз не се харесвам.. не се чувствам себе си и съм лицемерен, защото се опитвам да си кажа по нещо със всеки от класа ми. всъщност никой не ми е чак толкова близък приятел.. просто не са моите хора. Опитай се да намериш начин да се забавляваш с тях. Като правят простотии се смей и кажи нещо и най-вече бъди себе си, защото аз сега си имам "приятели" но не се чувствам себе си сред тях и не бих споделил нищо лично щото просто ще си кажат "б*си тъпия". Опитай да правиш това, което и те и ги опознай и ще видиш, че ще си съвпаднеш с някого. Сега съм в края на 10 клас и се чувствам мега непълноценен и фрустриран в даскало.

 

...

преди: 7 години, 5 дни hash: 709652e99a

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   може да си аутистка

 

...

горе^

преди: 7 години, 2 дни hash: fcc066c4e8

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Доста хора имат този проблем, аз също го имах като бях осми клас. Края на 11ти съм, но изминах доста дълъг път, за да мога да отида до някого просто и да почна да си говоря с него, за да ме отрази някой когато попитам нещо и т. Н. Аз в осми клас, например, бях пълен аутсайсер, още не се вписвам в графата нормално, но хората до толкова са свикнали, че не км пука. Много е трудно в началото, защото не се познавате, нямате общи интереси, Н всеки му е трудно да заговори някого, но с много усилия и особено време това ще се оправи, когато започнете да имате общи спомени, общи приятели. През годините много хора се пресърашиха да излизат с мен да пушат Междучасията, но и да не бяха, пак щяхме да имаме общи теми. Аз никога никъде не съм ходила с моя клас, но те заедно си ходят на дискотеки на механи, излизат си забавляват се. Плюс това, никой не е в тоя клас по профила си, всички влязохме колкото да има, освен няколко човека. Спокойно, бързай бавно, ще се оправят нещата с времето.

 

...

преди: 7 години, 2 дни hash: 61d90b9544

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   От авторката- до 4, само аутитска не съм

 

...