Какво ми има?
преди: 8 години, 1 месец, прочетена 1409 пъти
Здравейте аз съм на 14 и съм в нов клас от тази година. Мислех, че ще се запозная с нови хора и ще излизаме, но е обратното. Почти не говоря с повечето и когато правят нещо забавно аз само си седя на стола и ги гледам. Супер много мога да се притесня и от най- малкото и се стресирам без причина. Почти не излизам навън и дори нямам желание заради майка ми, която не ме пуска никъде и съм сигурна, че е защото съм единствено дете. Не знам защо не мога да гледам хората в очите.. когато си говоря с някого гледам настрани или надолу в краката си. Не знам какво ми има, моля за помощ.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 8 години, 1 месец hash: c48a52c602

гласове: 1 2 3 4 5   (289916 гласа)

2.   Притеснителна си, защото цял живот си стресирана от деспотичната си майка. Моята майка ми се караше за всичко и в училище бях отнедена мислейки какъв скандал ще има довечера като покажа бележника с 3-йки Така е го мназията бях много зле. Подиграваха ми се, ходех с нежелание и бях много самотна. Като завърших и заминах да уча в друг град всичко се оправи, но все още съм чувствителна и при всяка малка забележка плача и ми е тъпо. Съвета ми е да се оглеждаш повече какви черти притежават силните хора на които не им пука и да им подражаваш. С честност, доброта и стеснителност до никъде няма да стигнеш

 

...

преди: 8 години, 1 месец hash: bfd3b4a45e

гласове: 1 2 3 4 5   (244475 гласа)

3.   И аз бях така в 8 клас.. Най-трудния момент от живота ми досега. Малко се промених към 9 клас като започнах да пуша(не ти го препоръчвам де) и се запознах с хората от класа ми, излизах всяко междучасие, говорихме си (въпреки че аз в началото просто седях и слушах и ако кажа нещо ще е няква простотия). Но се промених по начин по който аз не се харесвам.. не се чувствам себе си и съм лицемерен, защото се опитвам да си кажа по нещо със всеки от класа ми. всъщност никой не ми е чак толкова близък приятел.. просто не са моите хора. Опитай се да намериш начин да се забавляваш с тях. Като правят простотии се смей и кажи нещо и най-вече бъди себе си, защото аз сега си имам "приятели" но не се чувствам себе си сред тях и не бих споделил нищо лично щото просто ще си кажат "б*си тъпия". Опитай да правиш това, което и те и ги опознай и ще видиш, че ще си съвпаднеш с някого. Сега съм в края на 10 клас и се чувствам мега непълноценен и фрустриран в даскало.

 

...

преди: 8 години, 1 месец hash: 709652e99a

гласове: 1 2 3 4 5   (229202 гласа)

4.   може да си аутистка

 

...

горе^

преди: 8 години, 1 месец hash: fcc066c4e8

гласове: 1 2 3 4 5   (208025 гласа)

5.   Доста хора имат този проблем, аз също го имах като бях осми клас. Края на 11ти съм, но изминах доста дълъг път, за да мога да отида до някого просто и да почна да си говоря с него, за да ме отрази някой когато попитам нещо и т. Н. Аз в осми клас, например, бях пълен аутсайсер, още не се вписвам в графата нормално, но хората до толкова са свикнали, че не км пука. Много е трудно в началото, защото не се познавате, нямате общи интереси, Н всеки му е трудно да заговори някого, но с много усилия и особено време това ще се оправи, когато започнете да имате общи спомени, общи приятели. През годините много хора се пресърашиха да излизат с мен да пушат Междучасията, но и да не бяха, пак щяхме да имаме общи теми. Аз никога никъде не съм ходила с моя клас, но те заедно си ходят на дискотеки на механи, излизат си забавляват се. Плюс това, никой не е в тоя клас по профила си, всички влязохме колкото да има, освен няколко човека. Спокойно, бързай бавно, ще се оправят нещата с времето.

 

...

преди: 8 години, 1 месец hash: 61d90b9544

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   От авторката- до 4, само аутитска не съм

 

...