Споделена история от Тинейджърски |
Баща ми е прекалено груб
преди: 6 години, 10 месеца, прочетена 1299 пъти
Здравейте, аз съм на 13 години и в момента ми е много трудно да не заплача, докато пиша това. През целия си живот съм била обгрижвана и обичана от майка, но не мога да кажа същото за баща ми. Общо взето това грубо и гадно отношение започна някъде когато бях на пет години. Учителките в детската градина му казаха, че не съм вдигала ръка в занятията и не знам какво ли още не. Това беше така, защото още не разбирах всичките тези неща, но определено разбрах, когато татко ми разказа играта. Този ден ще остане запечатан в спомените ми цял живот...
Прибирахме се вкъщи и започна да ми се кара, ама под кара имам предвид да крещи, да зее, а аз плачех. Не спря да ми вика, да ме обижда на лайно, на овца и на всякакви темподобни. Това се отрази и на психиката ми. Непрекъснат стрес, че може да ми се скара пак за нещо, неописуем страх, че може да не направя нещо както трябва и да ми се развика... Никога досега не ми е казвал, че ме обича. Знам, че ме обича и не отричам, че е имало и моменти и в които сме се смели, разбирате ме.
Той много държи на образованието ми, но не се меси в училище. Води ме навсякъде, дава ми почти всичко. Имам неща, които вече са използвани от брат ми и половината бяха счупени и когато даваха дефект аз го отнасях, че не съм могла да вардя. Но аз не говоря за материалността, аз говоря за обич. Не знам какво е баща ти да те целуне от сърце. Не знам какво е да ти каже, че те обича. Ходех по олимпиади, по състезания, печелела съм първи места, но това никога не му беше достатъчно. Омаловажаваше ги, а дори понякога ме сравняваше и с брат ми!!! Най-ужасното нещо. Винаги когато видя някоя приятелка с баща си, който й казва "Обичам те, злато" ми става мъчно, защото понякога и аз имам нужда от това. Понякога и аз имам нужда татко да ми каже " Обичам те".
И до ден днешен стрес след стрес.... Дори вече предпочитам да съм на училище, отколкото вкъщи. Дори ме е обиждал за неща, които не зависят от мен. Примерно един път когато ме накара да ме донеса ножиците не ги намерих и той ми каза, че съм некадърна, некаилна и съм идиотка. За него аз нямам празници. Нямам рождени дни. За него рожден ден не означава, че просто за развлечение не може да ме обижда. О, обиждал ме е на овца, на идиотка, глупачка, пача и всякакви. На Коледа дори ми подарява това, което искам само ако има той някаква полза от него, а не аз да му се наслаждавам.
Миналата година поисках принтер и много се зарадвах като го получих. Оказа се, че този принтер съм го получила само, за да ми принтира тестове и думи по английски. Буквално ми го изръси. Вече не издържам. Имам чувството, че всеки момент ще се срина.
Най-гадното е, че не можеш да разговаряш с него на тази тема. Той ще започне да ти обяснява с викане, че цял живот се е трепал да ни отгледа и да ни вкара акъл в главите. И ще каже, че такива неща при него не минават.
По дяволите, не издържам... Това сериозно се отразява на психиката ми. Сега разбирам защо батко си тръгна в колежа и не иска да се обажда.
Ако някой може да ми даде някакъв съвет как да се оправя с това много ще се радвам!
|
