Струва ми се, че такава като мен няма - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (104602)
 Любов и изневяра (24981)
 Секс и интимност (12262)
 Тинейджърски (20826)
 Семейство (5300)
 Здраве (8357)
 Спорт и красота (4334)
 На работното място (2433)
 Образование (6491)
 В чужбина (1396)
 Наркотици и алкохол (991)
 Измислени истории (753)
 Проза, литература (1555)
 Други (14776)
 Избор на редактора (147)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Струва ми се, че такава като мен няма
преди: 10 години, 2 месеца, прочетена 2497 пъти
Здравейте, аз съм момиче на 15 години. За Бога, дори не знам как да започна поста си..! Сложно ми е да го осмисля, а след това напиша.

Не съм глупава, а се държа като такава.. Например в училище се държа като паднала от небето - не е точно срам, но откакто съм в този град, училище нещо се промени в мен. Навярно не е заради новата обстановка, ами заради това, че не можах да си намеря приятели. Моите приятелства стават бавно, но често са дълготрайни. Сега не мога дори да излезя с някого, търся някой, но някакси чувствам, че не ми се излиза. Това е защото нямаме обща приказка... а и защото вече всикнах да съм сама. Аз не съм разговорлив човек, но когато почувствам, че някои ми допада започвам да философствам.

През лятото (всяко лято е така) не съм в този град и не мога да си създам приятели. Ако лятната ваканция бях тук щях да се запиша в спортен клуб примерно и да си намеря приятели, а защо не и компания. Смятам, че съм изпълнена с добри качества буквално и преносно, но някакси не съм оценена. Чувствам го! По-рано ми беше стратегия да се правя на глупава, за да не си спечеля завистта на другите момичета. Сега дори и момчетата ми се присмиват, да - присмиват ми се, станах обект на подигравки. Това за щастие е само в училище. Дейсвително съм си чаровна, за разлика от други съм забележима и това вместо да ме радва и ободрява, то ме отегчава. Не мога да си представя, че нормален млад човек ще тръгне да бяга абсолютно сам от седем до девет вечерта в парка, само защото нищо друго не му се прави(освен да чета книга, слушам музика и стоя на компютъра). След като нямам приятели, фактически не би било нормално. Старите ми приятели (с които съм израстнала и се виждам само лятото) започват рано или късно да ме забравят. Не живея в миналото си, но все пак само спомените с тях ме изпълват с щастие като че ли... Иска ми се пак да слушам стари рок песни, да си правя пикник, по цял ден да съм навън на чист въздух и да се забавлявам до вечерта, когато идваше ред на вицовете ни. Сега понякога в собствените си очи съм жалка. Събуждам се, веднага открехвам прозореща и цял ден се моткам всъщи и бездействам, всичко минава в мисли, спомени и понякога мечти. А не искам да е така защото не съм такъв човек, какъвто се превърнах. Чета книга, която понякога ме изпълва с надежда. Аз не съм в депресия, не съм отчаяна. Настроението ми е така от мноого месеци. А мисля, че съм малка за такива периоди, вие как мислите? Не ви питам ''защо нямам гадже'', ''той харесва ли ме'', макар че ми се е искало да знам отговорите на тези въпроси.

Едно нещо знам със сигурност - на човек като мен не прилича да е в такова ''положение''. Отговорете, ще съм благорарна на всички(ако се публикува постът ми).

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 10 години, 2 месеца
hash: 271a39928a
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Все едно съм го написал аз! Точно така съм, на същата възраст, само че съм от другия пол. Постоянно се правя на глупав, и аз не знам защо. И приятелите ми ме мислят за идиот. Примерно сме 3-4 човека на билярд и аз постоянно се чудя как да се изложа и се старая да си мислят, че го правя съзнателно... И също като теб, по цял ден мисля за всякакви неща. И така си минава времето...

 
  ...
преди: 10 години, 2 месеца
hash: c9de6208de
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   На всички ни се е случвало да сме в непознати среди, и по-чувствителните от нас понякога са се самозатваряли прекалено. Не се шашкай, това е период и ще отмине. Явно си умна и на моменти затъваш в размишления. Практически съвет - постарай се да не мислиш за тези неща толкова много, не взимай насериозно каквото и да било, занимавай се с нещата, които те интересуват; ако те закачат в училище, реагирай позитивно - и не показвай, че се засягаш, това ще влоши нещата. Ако все пак ти се размишлява, самоанализирай се - защо се "държиш като глупава"? Дали това не е някакъв вид маска, зад която криеш неувереността си? Каквото и да е, веднъж като осъзнаеш проблема, ще ти е далеч по-лесно да се отървеш от комплекса.

И, лично мнение - не е хубаво да принизяваш себе си по такъв начин. Направо си е осъдително. :Д Ти си умна, наложително е околните да разберат това, за да можете да си общувате, и по този начин да си полезна на тях :) Ето по този начин се градят приятелствата. Ако осмислиш тези неща на такава крехка възраст, си отишла мнооого напред в развитието си (и имаш шанс на малко повече години да размислиш пак и да си избереш по-хубава философия :Д).

 
  ...
преди: 10 години, 2 месеца
hash: 7d52cfd720
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Момче съм и съм доста като тебе. Понякога се чъвствам, че мога всичко, а после че съм нищо. Много често срещано сред тийнеиджърите. В основното училище се разбирах с почти всички и имах много приятели. Сега е точно обратното затворен съм в себе се, до училище и обратно, но все повече искам нещо ново интересно. Осъзнах че хората с който съм са страшно ограничени и кажи речи са ми вече скучни и нямам желание да имам нещо общо с тях. Смятам да следвам след 1 година. И ти направи така и ще намериш хора като теб. А и без това някой хора крият истинската си същност за да не ги намразят или тормозят. Надявам се че съм помогнал. Успех.

 
  ... горе^
преди: 10 години, 2 месеца
hash: 7f0c0c2be2
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Спокойно, момиче. До някъде те разбира, защото и аз съм така/такъв. Но от друга не, и не бих могъл. Както се казва и да ти разкажа за вкусната ябълка, която съм хапнал преди минута, и да ти обяснявам колко вкусна и сочна е била тази червена ябълка. Докато не я вкусиш, няма начин да разбереш какво е. НЕ, ти винаги си си била такава, просто не си го знаела. А в случая обстоятелствата са двигателя да откриеш нещо чуждо в себе си, а в последствие да разбереш, че то е било винаги в теб, но чак сега си го разбрала! А колкото до това, че не изглеждаш така, като се чувстваш... Не всичко е такова, каквото изглежда... И аз съм така. Не съм с добро име в училище (9-ти клас съм). Не си намирам лесно приятели и че се чувствам постоянно самотно. Абе същия като твоя симптом, ако изключим това, че ти си в друг град и следователно в друго училище.
на 15 г. съм.. Цеко ;-)

 
  ...
преди: 10 години, 2 месеца
hash: a1ebd8fb61
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Авторката:

Ох, ами или трябва да се променя или да си намеря приятели, ама как да стане... Мога веднага да си намеря приятели, ама аз съм против това да се хвана с някой само и само да не съм сама. Трябва ми време и търпение, ама не знам още колко време ще изтрая. Говоря си с всички, ама да седна да си приказвам ''женски'' приказки (от рода на кой какво казал, ама от къде си купи яката гривна) не мога. Затова винаги си стоя настрани и съм винаги извън ''групичката'' на момичетата от класа. Е, признавам имало е много случаи, в които съм си говорила за гривнички и работи, колкото да мине междучасието и да не съм седяла като аудсайдер на чина. Ако си говоря моите си работи (забравих да кажа, че се интересувам от много по-различни неща- българска история, факти, на еди-кой си рода от къде ли му произлиза, спорт, мистични работи, абе, много такива) със сигурност ще ме помислят за луда. Това не съм го казвала на никого.
А пък, ако заговоря някой от другия пол - момче... веднъж се прибирах от училище и един съученик, който беше в моята посока реши неочаквано да ме изчака на тротоара и ме повика, обаче аз като знам как се държи с мен ( ''тая ли бе брат'' и др. ) не само, че не му обърнах внимание, ами и му се изсмях. Направих така, защото се страхувах, че той ще направи същотото и другите ще ме помислят за смотана. А той и другите го правят много често (да се бъзикат). Чаровно момиче съм, имам много недостатйци в характера, ама съм наистина странна с главно С. НО Все пак, който е успявал да влезе под кожата ми и да ме опознае по-добре не е останал разочарован от същостта ми.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker