Споделена история от Тинейджърски |
Не знам какво да правя с живота си
преди: 6 години, 7 месеца, прочетена 1000 пъти
Здравейте,не знам какво да правя с живота си..Аз съм най-голямото от три деца и винаги съм била пренебрегвана,никога не успях да получа вниманието от което съм имала нужда и никога не успях да се сближа с майка ми.Винаги съм се карала с нея.Никога не съм имала човек на когото да споделям и винаги съм таила всичко в себе си.Имам гадже от 9 месеца,но родителите ми не знаят страх ме е да споделя защото определено мислят консервативно,но истината е че гаджето ми е човека на когото мога да се оплача и да си излея душата..един едничък човек,който ме познава..Винаги съм изпитвала трудности да говоря с майка ми и сме се карали тя винаги се е държала ужасно с мен.Постоянно ме е критикувала и рушала самочувствието ми.Таа преди три дни се получи проблем,който от муха се превърна в слон.Имам пъпки по лицето и ми се появиха супер много това лято след като се епилирах,майка ми дори вкъщи не ми позволяваше да ходя късо,защото съм грозна и гледката е ужасна и веднъж леля ми ме видя и и направи забележка,че Не се грижи за мен.Наистина нямам никакво самочувствие единственото,което може би ми харесва са веждите ми,които са дебели и просто това съм аз някак моя запазена марка..Но майка ми винаги е искала да ме промени.Та един ден ме заведе при някаква жена да ми оскубе веждите,а те станаха супер тънки просто това не бях аз,а тя ме гледаше самодоволно..Прибрах се и плаках чувствах се ужасно и изглеждах така ,развиках и се че няма да и проговоря,че приличам на уличница и просто исках да ме остави сама да си поплача.Тя не го направи започна Да ме скубе и да ми говори някакви неща от детството не исках да я чуя запуших си ушите исках само да плача,защото най-накрая постигна това което искаше..Винаги и е харесвало да плача,винаги е искала да ме промени и постигна целта си.Развика ми се,удраше ме,замеряше ме,риташе ме и накрая я попитах дали е по-добра майка при което отговори не и се ядоса..Чувствах се ужасно защото исках просто да си поплача,а на другия ден бях на сватба,на която отказвах да отида,но тя накара баща ми да ми се развика.Не бях яла храна два дни,защото просто не исках да изляза от стаята си след случилото се,не исках нищо от нейните ръце.Когато отидохме на сватбата тя не спря да разказва за случилото се на роднини,за да ме накара да се чувствам зле но за мен тя просто не съществуваше,когато го разбра караше баща ми да ми прави забележки през 2 минути,когато чашата преля и се развиках да ме оставят и тогава леля ми се намеси,че наистина трябва да го направят,защото в крайна сметка не преча на никого.Разказваше история,в която нямаше почти нищо нередно и не разказваше за частта,в която ме удряше,разказа я на всички очевидно,защото съвестта я гризе.Не ме оставя намира,а за мен тя вече не значи нищо вече не съществува..Не искам да и се извинявам,защото няма за какво.Но просто искам да разбере,че и аз съм човешко същество,което изпитва болка,глад и тъга.Нейната цел винаги е била да ме накара да се чувствам ужасно,не знам защо..Помогнете ми какво да направя мога само да плача и това правя не виждам изход от тази ситуация.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 7 месеца hash: c4c1147e81 |
|
1. Събираш си багажа и се махаш. Без да казваш. Без нищо. Просто изчезваш. И ти си човек, и ти имаш гордост. Друг вариянт ти е и ти да се държиш с нея така след като се стига до ритници. На огъня с огън. Не може само да търпиш, ще свикнеш така и после цял живот ще те мачкат. Съмнявам се да искаш това. Обаче тва не е много хубаво, щото квото и да е, все пак е майка ала бала. Сигурно си слушала лекциите "ама аз те отгледах, ама аз тва, пък ти как се държиш". Стегни се, събери всичката смелот която имаш и давай човек, каквото стане. Без страх за последствията. Щото вижда, че не прайш нищо. Само да викаш лафа "куче което лае, не хапе. " Го знаеш. Помисли малко. Колкото и да плачеш няма да промениш нищо само със сълзи, искат се действия.
|
|
