 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Живея в страх
преди: 6 години, 10 месеца, прочетена 1104 пъти
Здравейте, потребители на Spodeli.net!
Дълго време събирах сили, за да споделя "своята история" и да потърся адекватен съвет. На няколко пъти я започвах, но изтривах написаното. Извинявам се, ако се натъкнете на прекалено много грешки и неточности...
След броени дни ставам на 18 години и искам да взема живота в свои ръце (или поне да направя първите стъпки към това). Но не мога да се радвам на живота и да оползотворявам времето си, когато всичко е обгърнато от страх...
Винаги съм била притеснително момиче. Не говоря само за интровертност, но и за страх от общуване с околните. Този страх е вменен поначало от баща ми - майка ми ме е оставила на неговите грижи и го е напуснала. Много време той не преодоля това и почти всичко рефлектира върху мен. Агресията му стигаше до крайности - от обидни обръщения към мен (не само от рода на "шматка", но и п*тка и други подобни) до замеряне с предмети, чупене на вещи. Остави ме на грижите на родителите си, на които съм благодарна въпреки всичко. Но и на тях сега съм им в тежест, понеже са възрастни хора...
На моменти имам... изблици... Трудно се изразявам, ставам много емоционална... и когато усетя, че човек ще ме нападне, започвам да се самообиждам.
Или ако сбъркам нещо, започвам да изреждам, че съм "тъпа грозна шматка". И хората ме гледат... все едно съм луда... дори понкога не се усещам, чее се нареждам... друг път си скубя косите и се удрям...
Страх ме е да живея, страх ме е да действам. Усещам как не изпъквам с нищо, не допринасям в никоя област.
Страхувам се дори да пресичам - изчаквам колите да се отидат или поне да намалят, бутам се встрани от тротоара... На контролни и изпитвания се разплаквам, припадала съм...
Не мога и да създавам здрави приятелства...
Не знам към кого да се обърна...
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 9 месеца hash: 5ffe32f750 |
|
1. Ти приличаш 100% на мен. Аз съм израснала без баща, никога не съм го виждала и дори не знам къде е и как изглежда. Но знам едно, не искам да го виждам дори. Аз съм като те-страх ме от действията, страх ме е да не сгреша някъде.. Абе въобще от всичко ме е страх.. Но се справям някак си.. Ще ти дам един съвет, който лично на мен ми дава утеха. Винаги имай надежда, животът е един. И също така знай, че е по-добре да се изправим срещу страховете си отколкото винаги да живеем с мисълта, че ще се провалим.
|
| преди: 6 години, 9 месеца hash: 5ffe32f750 |
|
2. И повярвай ми аз съм същата. Когато някой ме нападне се опитвам или да сменя темата или да избягам от въпросният '' някой''. Аз може би съм най-страхливият човек на света. Аз съм страшно емоциална. В училище плача почти всеки ден. И винаги ми е тъпо, защото никой не ме разбира. Но няма да се предавам. Животът е един, ще се боря докрай.
|
| преди: 6 години, 9 месеца hash: 33125d8f4a |
|
3. Аз имам абсолютно същия проблем, но не мисля, че е от семейството ти. Моето си е наред, но пак съм такава. И аз се чудя как ще се оправя в този живот
|
| преди: 6 години, 9 месеца hash: 3194b7208f |
|
5. Мили момичета, знам за какво говорите. Причината е в проблемната ви възраст в комбинация с проблемните хора около вас. Не сте попитали, но все пак ще ви кажа, че нито ще умрете, нито ще свършите в лудница. Знам колко клиширано звучи това за възрастта, но не можете да си представите колко по-добре се чувстват в кожата си зрелите жени. Мислите ли, че на връстниците ви не им пука от нищо? Сравнете ги с някой човек на 30 и ще разберете колко скрити комплекси имат. Относно тези луди, луди самотни родители, относно уморените и отчаяни баби и дядовци, относно съучениците, на които им е много забавно, че могат да ви разплакват всеки ден (и тук имам личен опит), при първа възможност сменете обстановката. Ще се изненадате колко ще ви се подобри настроението, ще усещате как удоволствието ви залива на всяка крачка. С възрастта пък ще ставате все по-отпуснати, ще забравите за това напрежение. Между другото, аз спрях да плача, откакто сложих контактни лещи, те много изсушават очите. Голяма радост беше, че вече мога да се гримирам като нормалните хора.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
