Как да се справя с този проблем ?
преди: 7 години, 3 месеца, прочетена 1217 пъти
Здравейте! Аз съм момиче на 19 години и бих желала да споделя с вас своя проблем и да потърся евентуална помощ от вашите мнения и съвети. И така да започна... както казах по-горе съм на 19 години и сега предстои да съм студентка първи курс в София. Дотук всичко е наред, но проблемът се появи още след като реших да съобщя на майка си, че искам да съм на квартира, а не на общежитие, т. к. специалността ми е такава, че изисква учене, а не постоянен шум и разкарване по дискотеките без прекъсване. Понеже съм се отглеждала само от нея и нейните родители, всичко споделям с нея като мой родител. Тя обаче изобщо не беше съгласна с това мое желание, т. к. децата на нейните колежки били на общежития, били добре, аз само съм си измисляла поводи, щяла съм да бъда изолирана и да не си намеря приятели и компания, нямало съм да имам нормални студентски години. И така и не достигане до съгласие, не мога да й обясня, че в общежитията цари анархия, много е рядко да попаднеш в една по-нормална атмосфера, но тя не го разбира и не го.. А междувременно аз имам приятел, който е 3 години по-голям. Заедно сме от около 10 месеца. И в София идеята е и той да е с мен в квартирата, ще делим разходите, той има много познати там, а и там работи. След като майка ми чу това, беше като обезумяла. Започна едни съчинения, въобще всевъзможни ситуации... как колегите ми щели да ме мислят за семейна, как само за едно момче съм се хванала и не виждам по-далеч от него, няма да мога да контактувам с други момчета и въобще щяла съм да съм като вързана... при което аз всиячески се опитвах да й обясня, че няма да има такова нещо, но тя не и не и всичко това е последвано от постоянни скандали всеки ден. Аз не зная.. тя не е лоша жена, ами просто явно е останала много назад във време знам ли и аз може би и това, което казвам не е така, защото майката е нормално да се притеснява за детето си и това го зная, но това е прекалено... Тя като цяло одобрява момчето, с което съм и казва, че е добро и свястно... е, разбира се, няма идеални хора, имало и недоразумения помежду, на които тя е била свидетел, но това са нормални неща... Тя всъщност не знае, че аз и той сме консумирали връзката си, ако мога така да се изразя. Смята, че това изобщо не се е случвало. Винаги ми е казвала още преди да имам приятел по-сериозен, че да преспиш с някого щяло да има сериозни последствия особено ако е първи в живота на момичето... щяла съм да се вманиача по него и ако ме изостави да откача, отделно съм щяла да не обръщам обръщам внимание на ученето и т. н. И аз отгова бях, решила, че ако това се случи някой ден няма да й казвам веднага, защото си бях направо наплашена както съм и сега... и реших да го премълча и така 5ти месец все го крия. Тя понеже смята, че връзката не е консумирана непрекъснато ми повтаря как в квартира нещата ще са други, там вече. ще започне консумиране и щяло да стане страшно тогава. И това нещо, както казах, ми се повтаря постоянно. На моменти ми одва да й споделя истината обаче виждам, че само от мисълта откача, а да не говорим, ако наистина го чуе и се отказвам, защото кажа ли й ще стане страшно просто... страшно. Но от нейните приказки установих едно... че въобще не съм зарязала ученето, напротив дори ме приеха студентка и то това, което исках и не съм откачила, не съм се вманиячила след като съм преспала с приятеля си. Напротив всичко е по старому и дори ми е казвала, че щяло веднага да ми проличи, ако преспим, пък сега нямало такова нещо и тя знаела, че не съм. Не знамсе защо има такова внение ии не зная защо се държи така и така приема нещата не зная въобще... гледам майкните на мои приятелки въобще не. се държат така, а тя все ми намира примери с нейни познати. И не знам какво да правя, това вече е ежедневен тормоз и скандали за това нещо, че най-вече не искала квартирата, заради въпросното консумиране, а в общежитието щяло всичко да е наред. Поняко имам чувството, че живее в пълна заблуда, но не знам какво да мисля наитина и още по-малко пък зная какео да правя в тази оплетена ситуация. Да, така е ще каже някой :„защо майка ти има такова влияние върху теб на 19? ” За момента е така просто докато не се установя там ще съм зависима от нея поне до някаква степен финансово, т. к. няма да мога да работя веднага... Аз в никакъв случай не искам да я наскърбявам и наранявам, защото не съм видяла нищо лошо досега от нея в процеса на отглеждането ми, но явно трябваше да порасна, за да се появят тези проблеми... защото докато бях по-малка всичко вървеше по вода... Но не мога да не реагирам на това отношение, просто не мога, също както и не мога да си обясня това нейно поведение... Та след всичко това ви моля за някакъв съвет относно това какво да правя и как да постъпя, за да се справя с този проблем, който направо си стана наше ежедневие, изпълнено със скандали... Благодаря предварително на тези, които ще се отзоват!!!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 3 месеца hash: f4c83e7a1a

гласове: 1 2 3 4 5   (332556 гласа)

1.   Здравей! Аз също съм студентка втора година. Не съм на общежитие, а при мои роднини и не плащам наем. Мога обаче да ти кажа, че квартирите в София са скъпи, особено ако искаш нещо по-хубаво. Там също ще ти се наложи да съжителстваш поне с още един човек. Трудно се съчетават учене и работа, особено ако си избрала нещо, изискващо постоянно ходене на лекции. В общежитията си е чист късмет къде ще попаднеш. Според мен една от причините майка ти да настоява толкова за общежитие са и финансите. На месец общежитието излиза около 60-70 лева със сметките, пак зависи и къде си, има различни цени. Докато за квартирата е в пъти повече. Ти имаш приятел, ама днес е тук, утре го няма. Не се знае как ще се развият нещата между теб и него, когато заживеете заедно е съвсем друго нещо. И относно "консумирането" - майка ти също е жена, при това не глупава, не пада от Марс - тя е наясно, че вие като си легнете в едно легло няма само да се гушкате. Докато ако си на общежитие е друго - там ще си поне с 1, ако не и 2 момичета, няма да е удобно да го каниш там, камо ли да "консумирате", също той ако живее далече от Студентски град на теб също ще ти отнема време да ходиш до тях, да се връщаш, особено ако и при него има други хора. А ако сте заедно, не дай си Боже да забременееш - отиде ти и учене, и студентски живот и какво ли не. Защото мъжете са: "ама аз ще внимавам" и после "ами стана беля", дори и да ползвате предпазни средства, риск винаги има. Отделно за привързването - ако сравнително дълго време имаш връзка с даден човек, ами нормално е да се привържеш и после да съжаляваш и да страдаш много, ако нещо се случи, разделите се и т. н Това ще ти се отрази и на психиката малко или много. Отделно може би майка ти смята, че ти трябва някой по-подходящ за теб, а с този си губиш времето. Ти дори и да вземеш общежитие, можеш по всяко време да напуснеш или да си платиш да ти запазят мястото, а да поживееш временно при твоя приятел, да видиш как ще се развият нещата и ако нещо не се получи, винаги можеш да се върнеш. Но имай предвид, че най-вероятно ще си напълно финансово зависима от майка си, няма да ти остава време за работа, а и дори да си намериш, рядко се срещат такива с гъвкаво работно време, но все пак не мисля, че дори и да отидеш на квартира самостоятелно или с приятеля си, майка ти ще спре да ти помага. Накратко мисля, че нейните опасения са основно тези - че покрай приятеля си ще загърбиш ученето, че може хлътнеш прекалено, деца и т. н, отделно от това ти покрай него и съответно ако и работиш и учиш няма да ти остава никакво време за социален живот, приятели и т. н, а това също е важно, не само да имаш близки хора и колеги, но не знаеш за в бъдеще кой приятел/ка ще ти подаде ръка, затова е важно да се разбираш с останалите и да имаш приятели, разбира се такива, които споделят твоите интереси, цели и т. н и са свестни и отговорни, защото останах с впечатление, че ти самата си такава. Успех, момиче! :)

 

...