Споделена история от Тинейджърски |
Толкова ли е драматична любовта?
преди: 13 години, 7 месеца, прочетена 2873 пъти
Здравейте! Аз съм един човек, съсипан от живота и съдбата. На 19 г. съм и живея не голям град. Опитвам се да гледам само напред, но проблема е там, че не е много
лесно, особено в моя случай. Преминал съм през много изпитания от съдбата, любовта, не зная дали съм ги издъжал, но зная, че изгубих към жените/момичетата.
Когато съм бил на 12 г. се влюбих в едно прекрасно момиче. Тогава не знаех какво е любовта, и какво е да страдаш от нея. Тя ме обичаше много, заедно спяхме, заедно ядяхме, всичко правехме заедно. Бяхме едно цяло. Но един ден срещтнах друга, нейната приятелка! Те се сложиха на бас, че аз никога няма да изневеря на първата си любов, да я наречем Дора. Един ден си бях попийнал на едно парти и играхме на играта с шишето.
Когато беше нейн ред да завърти шишето, се падна въху мен, и тя ме целуна пред Дора, а те бяха най-добри приятелки. Когато тя стана свидетел на случката тя гадняр, че късаме и тръгна! Тръгнах след нея, но тя ми каза, че никога не е вярвала, че ще й изневеря. И то с най-борбата й приятелка! Каза също, че за нея всичко свърши, за нея вече не съществувах. И след една седмица на един рожден ден, тя се беше напила
и един я беше отвлякъл от друга махала. Ожениха се, и не след дълго време имаха деца.
Тя ми беше казала, че ще съжелява, но вече е твърде късно, няма как да се върне времето назад.
Страдах много, но го преживях накак си! Бяхме пет години заедно, и един ден просто
всичко свърши като на шега...
След три години се влюбих в най-добрата си приятелка! Ние бяхма като във филмите, сериалите.
Ние бяхме четерима приятели, преди да се влюбя в нея постоянно бяхме заедно. Гледахме филми, събирахме се често, при всеки удобен момент. Бяхме неразделни ние четеримата.
Имаме много спомени заедно. Аз разбрах, че бавно и постъпенно започнах да се влюбвам в нея, а тя ме обичаше като прияте, но до там. Беше ме страх да й призная, че я обичам, но после осетих, че и тя има чувства към мен. Тя имаше приятел в чужбина. Той и каза по тела, че си идва за България, но тя се зарадва, че си идва, но нямаше чувства към него. Тя просто
ей така един ден ме попита дали да се хване с него, а аз й отговорих, че не зная. Беше ме страх да призная чувствата си, тя беше объркана. Всички други знаеха, че аз съм влюбен в нея.
И тя го осещаше, но не го вярваше. На другия ден тя ме попита дали съм влюбен в нея, аз й отговорих, че не е вярно, и тя пак ме попита дали съм влюбен в нея, ама честно. И ме целуна, но аз се ядосах.
Тогава тя ми каза, добре, щом не си влюбен в мен, аз взех решение да се омъжа, и аз я попитах за кой.
Тя ми отговори, че за приятелят й, който си дойде вече преди месеци. Аз я попитах, дали го обича, тя ми каза: да ти призная честно, не го обичам. Но поради факта, че всичките ми приятелки се омъжиха вече, и аз ще се омъжа. След време може и да го заобичам. Каза ми също, че никога няма да забрави момените ни заедно, нашите спомени. Аз й отговорих, че тези спомени завинаги ще са живи вътре в мен.
И след този фатален момент, след няколко дни се омъжи са приятелия си, който си беше дошъл от чужбина. След това съжелих, че не й признах чувствата си. И сега още повече я обичам. Сега съм много нещастен, никога няма да я забравя. Нито ще мога да се влюбия в друга, или да обичам друга, така както обичах и ще обичам завинаги нея. Живота ми е ад без нея, но аз сам съм си виновен.
Вече не мога да мечтая. Живея ден за ден. Не зная какво ще се случи с мен, с нея, с нас. Нямам сили за
друга връзка. Исками се да избягам някъде надалеч. Ако можех да й напиша на небето, че я обичам, щях
да го направя... Обичам я повече от всичко и от всички. Обичам я повече от себе си. Дано да бъде щастлива.
Тя и сега ме търси, иска да си поговорим насаме в някое кафене просто това, нищо повече. Но аз я отбягвам.
Но от вътре изгарям да бъда с нея. Но вече е твърде късно. Трябва да сложа край, но не мога. Сякаш да
кажа на сърцето си да спре да бие. Сякаш да спра да дишам. Да спра да живея. Всеки път когато я погледна
сърцето ми спира за миг. Прекрасни са сънищата ми, само когато тя е в тях! Тя държи ключа към моето сърце!
Трябва да сложа край и да й призная, че много-много я обичам! Но зная, че ще страдат много хора, това ме спира.
Хубаво е човек да е вюбен. Хубаво е човек да обича и да бъде обичан! Но е лошо, когато не можеш да споделиш
любовта си с човека, когото обичаш, лошо е да обичаш и да не получаваш същото в замяна. Това между нас е
несподелена любов. Не зная докъде ще ме доведе това чувство, в което разумът спи, а водещия фактор е сърцето.
Дали ще намеря друга като нея. Дали и аз ще бъда някога наистина щастлив? !? Или може би в друг живот с нея.
Дано Бог да направи така, че да ме вземе при себе си. Не искам повече да бъда нещастен. Писнами и аз да бъда един от хората на тази земя, който не са щастливи! Ще живея хранейки спомена за нея. Няма да се предам! Сърцето ми бие само за нея! Ако Бог дойде сега и ме попита кого от двамата да вземе, ще кажа да звеме мен! Може би, ако не съм бил толкова горд, може би щях да бъда малко по-смел. И сега може би щяхме да сме заедно. Гордостта обива човек!
Като видя птиците как летят, искам и аз когато един ден умра да се преродя в птица. За да бъда постоянно до нея,
макар и далеч. Ще й бъда като ангел пазител, ще я пазя от каквото мога. Аз съм нищо, отделечих всички от себе си!
Живота ми е между ада и рая. Между двата стола. Ето така загубих всичко и всички! Накрая и себе си!
Сега не зная къде съм. Никой и нищо вече не ме интересува! Но вече няма връщане назад. Трябва да продължа напред!
Душата ми крещи, искам да викна, но трябва да си сложа маска, така, че никой да не ме разпознае.
Маска, която се смее, за да се направя на щастлив. А от вътре горя и изгарям все повече и все повече.
Пробвах наркотици, системно напиване, инжекций и тен подобни само и само за да я забравя. Но така и не успях!
Остава само да се самоубия. Зная, че е не правилно, и че това е най-големия грах, но не зная към кого да се обърна помощ!? !
Искам отново да съм дете. Искам да обърна времето назад, можеше да бъда съвсем дръг човек. Можех да бъда пианист. Такава ми беше мечтата. Или някакъв друг човек. Де да можех да върна времето назад, но немога. Сега трябва да гледам само напред.
Щом господ ме остави след всичко това, след тази болка, която е най-голямата на света, която трудно би се описала на хария, и която на никого не пожелава, значи има бъдеще и щастие за мен. Дано някога да има малко слънце щастие и за мен!
Аз съм наполовина жив, наполовина мъртав. Но трябва да се взема в ръце и да гледам само напред. Защото назад няма връщане!
Това правя, и си повтарям напоследък. Това е моята политика! Сега има други момичета, но във всяка дръга гледам нея.
Още не мога да я забравя. Хората казвали, че времето лекува, но за мен времето свърши. За мен вече няма часова разлика.
Времето никога няма да ме излвкува, нито който да ме целува. Никога няма да я забравя! Тя живее вътре в мен, но няма да й призная. Разстоянието между мен и нея, е като земята и луната. Скъсах с другата Мария, и сега съм сам. Май обичам да съм сам. Да съм нещастен. Хубаво е да те боли. Хубаво е да знаеш какво е любов. Любовта боли, особено когато е несподелена!
И накрая дали някога ще мога да сваля маската от своето лице, и да й призная, че я обичам. Ако не го направя ще се самоубия!
Дали ще мога пак да обичам някоя, така както обичах нея? Дали ще се вюбя в друга, дали ще намеря друга като нея, дали ще мога да обичам друга, така както нея. Дали ще мога да я забравя някога. Дали ще мога дя я изтрия от сърецто си, от живота си?
Моля, отговорете ми, дали?
Моята мечта бе да си имам яхта на морето, заедно с нея, с нашите деца, и нищо да не ни липсваше! Но всичко свърши!
Тя разби сърцето ми, страдам от несподелена любов. Тя сложи край на живота ми, още от сега, нищо, че съм само на 19 г.
Тя сложи край на всичките ми мечти. Защото всичко на този свят се въртеше около нея, и от това да я направя щастлива!
Ще мога ли да дишам, живея, и обичам в получение, че зная, че сега тя в обятята на друг! Ще мога ли да я забравя някога!
Моля ви хора, кажете, ще мога ли някога всичо да е по-старо му, само че нея въобще да я няма. Да не я бях срещтнал.
Да не се съм се влюбил точно в нея. Тогава всичко можеше да е много по-различно. Аз бързо се влюбвам, може би, ако не бях такъв мекушав, нямаше да се влюбвам толкова лесно, и сега да страдам! Както се казва на човек му отнема една минута за първо
впечатление, час да го харесаш, ден да го обикнеш и да се влюбиш, но после цяла вечност не ти стига, за да го забравиш!
(От ромски произход съм. Вие знаете, че всички неща при нас се случват винаги по-рано. Това обяснява, че съм се влюбил на 12).
Вие преценете за каква любов става въпрос!
|
