Споделена история от Тинейджърски |
Булимия! Не издържам вече!!
преди: 6 години, 4 месеца, прочетена 1256 пъти
Здравейте!
Ще започна с това да кажа, че съм момиче на 17 години. Уча в 11 клас и смело мога да твърдя, че съм добра ученичка и знам какво искам от живота( само казвам- икам да уча медицина и се подготвам за това, искам да имам пълноценен живот, семейство, деца и като цяло щатслив живот).
До тук с мечтите, сега ще ви разкажа за моята тежка реалност.
Близо преди година живота започна бавно да се съсипва, като за това съм си напълно виновна аз самата. Никога не съм била пълно момиче, даже напротив- висока съм( според останалите с много хубава фигура), казват ми, че съм красива( аз не го вярвам) и ако ме видите на живо няма и през ум да ви мине за това как аз се виждам и какви мисли минават през ума ми. Не занм защо, но миналата година(2017) реших, че трябва да ослабна ( бях 58/59 кг, като съм висока 178см) и всичко вървеше нормално. Намалих просто дневния си прием на калории малко и така бавно и "здравословно" започнах да свалям килограми.
Как и кога не знам идеята да бъда още по-слаба беше нещото, за което живеех и живея и до днес. Дори няма спомени за това как всичко почна. Ежедневният ми прием на храна започна да намаля все повече и повече и килограмите заедно с него. Така за два месеца близо от 59 кг станах 53(което беше и целта ми), но не бях доволна от това, което виждах в огледалото все още. Реших, че просто ям твърде много и затова съм толкова дебела и противна.
Станах 52. Майка ми, приятелките ми и дори не толкова близки хора като съученици от съседните класове започнаха да ми казват, че съм отслабнала много. Дънките ми започнаха да ми висят, бях постоянно студена и кожата ми беше суха и напукана. Мама започна да ми се кара, при което аз ядох пред нея(много), за да си мисли, че ям. Но нещо се обърка. Започнех ли да ям неможех да се спра, ядох всичко, което имаше вкъщи, купивах си и много други неща и така докато не започне да ме боли стомаха от преяждане. А после, после идваше нах-лошото- ВИНАТА. Вътрешна болка, страх, усещане за това, че съм изгубила контрола и усещането за това, че съм дебела, грозна, противна, никой не би могъл да ме хареса такава.
Разбира се, качих килограми ( сега ноември съм 55). Не мога да понасям отражението си в огледалото. Постоянно имам епизоди на преяждане, след тях идва и вината, а после и желанието да изкарам всичко погълнато от тялото си( и го превя- не повръщам, ако това сте си помислили- използвам слабителни). Толкова често ми се случва всичко това, че вече не мога да се понасям. Не мога да се контролирам. Почти всяка седмица имам по около 2/3 епизода. Не знам как да излезна от тази дупка, в която се намирам. Не мога да правя нищо като хората вече- не мога да уча, не мога спа, не мога да се забавлявам истински с приятелите си, не мога просто да живеч така. Просто не знам как да продължавам.
Искам всичко това да свърши, искам да се преборя с тази тъпа болест( ако мога така да го нарека).
Моля някой ако е преживял подобно нещо или ако го преживява сега, нека ми пише, нека даде съвет. Не знам колко още ще издържа не мога да кажа на мама или когото и да било какво преживявам, защото не искам да бъда в тежест на никого. Искам сама да се справя, но не знам как.
Пс: Извинявам се за правописните грешки ако има такива
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 6 години, 4 месеца hash: 63a08bbc7c |
|
1. Запиши се на фитнес с треньор
|
преди: 6 години, 4 месеца hash: f5cf079566 |
|
2. Кажи на майка ти или баща ти. Трябва да отидеш на диетолог, защото това е много сериозно.
|
преди: 6 години, 3 месеца hash: 2a64b5d4b2 |
|
3. Да същата бях и аз само че анорексия не булимия, отидох при лекар ендокринолог диета ми изписа започнах да ям нормално 1. 68 см 48кг и всичко се оправи, между другото къде ще кандидатстваш? По колко часа учиш на ден?
|
преди: 6 години, 3 месеца hash: 85c61e7ec9 |
|
4. От авторката.
Искам да кандидатствам в медицинския в София и не мога да кажа че уча чак толкова много- горе-долу по 6 часа на ден
|
преди: 6 години, 3 месеца hash: e30c3a9804 |
|
5. Нямаш и нужда да сваляш килограми. Ти за височината си си добре. Ако не си харесваш тялото, просто го стегни чрез фитнес или упражнения във вас. Така ще пробваш да се разсееш докато подобряваш фигурата си и всичко ще е наред. Отпусни се, за всичко си има решение и и знаеш че ще се справиш с този проблем
|
...
преди: 6 години, 3 месеца hash: f7635afb3b |
|
6. Била съм във подобна ситуация само дето при мен беше анорексия. Честно казано и до ден днешен съжалявам че не поговоеих със психолог тогава, смятам че щеше да ми е от полза :) Също така мога да ти препоръчам да се поразровиш в интернет за книги относно self acceptance
|
|